Украинската столица Киев преживява най-тежката криза с комуналните услуги от началото на войната. След руски удари по енергийната инфраструктура в големи части на тримилионния град спряха токът, отоплението и топлата вода. Но вместо извънредната ситуация да бъде овладяна с общи усилия, президентът Володимир Зеленски и кметът Виталий Кличко водят политическа битка. В разгара на извънредното положение ескалира отдавна тлеещ конфликт за власт, който все повече придобива чертите на преждевременна предизборна кампания.

В определени моменти до 1,5 милиона души бяха засегнати – около половината от всички жилищни сгради останаха без централно отопление. Повече от седмица по-късно стотици сгради все още са без снабдяване, а много домакинства получават ток в авариен режим само за няколко часа на ден, при положение че нощните температури падат до минус 18 градуса.

Президентът Зеленски коментира ситуацията в редовното си вечерно видеообръщение:

„Ситуацията в някои от нашите градове беше анализирана поотделно. Киев е особено труден случай. Виждаме колко много е направено, особено в Харков. Местните власти там са се подготвили. За съжаление Киев е направил значително по-малко. В столицата беше предприето твърде малко. Дори сега няма никаква динамика в ремонтните дейности. Това трябва спешно да бъде приведено в ред. Трябва да има решения.“

Сравнението с Харков – град, който от началото на войната е под тежък обстрел и се намира близо до фронтовата линия – е особено взривоопасно. С него Зеленски индиректно поставя въпроса защо столицата е по-зле подготвена от град, разположен непосредствено до бойната зона.

Министър-председателят Денис Шмигал подкрепи критиката в парламента, заявявайки, че Киев „изобщо не се е подготвил и затова сега се налага да се прибягва до аварийни мерки“. Правителството ще създаде „постоянен координационен щаб“ за столицата – пряка намеса в правомощията на кмета Кличко.

Съперничество от 2019 г.: „Непрекъсната омраза“

Кметът на Киев отхвърли остро обвиненията.

„Такъв мащаб на атаките не е имало досега от началото на войната“, написа Кличко в Telegram.

Градските служби работят денонощно, за да стабилизират ситуацията. На кризисна среща със своята администрация той призна, че столицата се намира в най-тежкото си положение от началото на войната, но определи обвиненията на президента като „непрекъсната омраза“, която омаловажава саможертвения труд на хората, борещи се с кризата.

Напрежението между Зеленски и Кличко датира от години. По време на президентските избори през 2019 г. двамата бяха възприемани като политически конкуренти, въпреки че бившият световен шампион по бокс в крайна сметка не се кандидатира. Въпреки неформалното политическо примирие заради войната, сблъсъците между тях продължават.

Още преди руската инвазия правителството обвиняваше киевската градска администрация в корупция. След началото на войната фронтовете се втвърдиха още повече. Когато Зеленски създаде военна администрация за Киев през 2022 г., Кличко първоначално автоматично оглави и нея. По-късно президентът реши да раздели функциите: Кличко остана кмет, а генерал Микола Жернов пое ръководството на новосъздадената военна администрация.

И през октомври 2025 г. Зеленски критикува публично Кличко заради прекъсвания на електрозахранването в столицата. Настоящата ескалация не е изолиран случай, а част от повтарящ се модел.

„Мирише на авторитаризъм“

През май 2025 г. Кличко предприе открита атака в интервю за Times. Работата на киевския градски съвет била фактически парализирана от „обиски, разпити и заплахи с изфабрикувани наказателни производства“.

„Това е прочистване на демократичните принципи и институции под прикритието на войната“, заяви той. „Веднъж казах, че в страната ни мирише на авторитаризъм. Сега вече смърди.“

Times определи отношенията между двамата политици като „де факто военно състояние“. Повод за тази ескалация бе мащабна операция на украинските антикорупционни органи с името „Чист град“, при която бяха арестувани седем служители на киевската администрация. Разследването беше насочено срещу предполагаема престъпна мрежа, замесена в корупция в сферата на градоустройството.

През януари 2025 г. Кличко публикува открито писмо до президента, в което критикува новоназначения ръководител на военната администрация на Киев Тимур Ткаченко. Кметът го обвини, че надхвърля правомощията си и блокира ключови решения на градската управа. Той призова Зеленски „да предотврати разрушаването на местното самоуправление“.

Във видеообръщение в Telegram Кличко атакува директно президентската администрация:

„Докато вие като върховен главнокомандващ се концентрирате върху войната и отбраната на Украйна, хората около вас неуморно се занимават с политически интриги.“

Кличко нарече назначаването на Ткаченко „политически мотивирано“. По думите му той няма военно образование и се намесва в икономически въпроси на града като инфраструктурни и строителни проекти. Ткаченко отхвърли обвиненията като „много странни“ и заяви, че не вижда възможност за конструктивен диалог с кмета.

Тонът между двата лагера става все по-личен. Ткаченко обвини Кличко, че не е успял да затвори бардака „Tootsies“, намиращ се в сградата, в която живее кметът. Клубът бе затворен в рамките на разследване за трафик на хора и се намирал до хотелско-жилищен комплекс, за който се твърди, че е собственост на Кличко и брат му Владимир.

Избори след войната?

Кличко отрече всякаква връзка с клуба и определи обвиненията като „лъжа“ и опит „да бъде залят с кал“.

„Много кметове са сплашени, но моята популярност ме защитава“, каза той пред Times. „Може да уволниш кмета на Чернигов, но е много трудно да уволниш кмета на столицата, когото целият свят познава.“

Президентската администрация засега не е коментирала обвиненията.

С оглед на възможни мирни преговори конфликтът придобива допълнителна острота. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че иска да сложи край на войната в рамките на три месеца. Ако бъде постигнато примирие и военното положение бъде отменено, в Украйна могат отново да се проведат избори.

Кличко досега не е заявявал намерение да се кандидатира за президент, но е смятан за потенциален съперник на Зеленски. Той е кмет вече близо дванадесет години.

На последните местни избори партията на Зеленски „Слуга на народа“ претърпя тежко поражение. Опозицията пое контрола над повечето градове, включително Киев. Партията на президента не спечели нито един кметски пост. Затова конфликтът между президента и кмета вероятно трябва да се разглежда и в контекста на бъдеща изборна битка.

Междувременно Зеленски обяви, че броят на отопляемите пунктове в Киев ще бъде увеличен и че ще се преразгледа нощният час, за да могат гражданите по всяко време да достигат до помощ. В столицата вече има около 1200 т.нар. „пункта на устойчивостта“, където хората могат да се стоплят, да заредят устройствата си и да получат топли напитки.

Енергийните мрежи на Киев бяха извадени от строя при въздушна атака на 9 януари, което остави стотици хиляди хора без отопление, ток и вода. И други украински градове пострадаха от масови прекъсвания след атаките.