Това, което в Давос ни бе сервирано като "концепция за сделка" между САЩ и НАТО за Гренландия, на практика представлява капитулация на Доналд Тръмп.

През последната година американският президент многократно увери, че не би приел нищо по-малко от пълен контрол над датската територия. Защото, убеждаваше ни той, само притежанието на острова можело да гарантира националната сигурност на Америка. В преследването на тази висша цел Тръмп отказваше да изключи употребата на военна сила и дори обяви мита срещу европейски партньори. 

Но на предварителните преговори в Давос заплахите за инвазия и налози отпаднаха. На настойчивите въпроси на журналисти дали това означава, че Гренландия ще смени своя собственик в бъдещата сделка, Тръмп обясни неуверено, че споразумението ще бъде... "дългосрочно". 

Директен отговор получихме едва по-късно от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Той отбеляза, че статусът на Гренландия въобще не е бил обсъждан. Опровержение от страна на Белия дом не последва. 

Тръмп се опита да превземе Гренландия, но се провали. Ето защо.

Европа не е слаба

На 22 януари социологическата агенция "Сиена" публикува проучване, според което едва 32% от американците смятат, че страната им е в по-добро състояние, отколкото преди година. Това е особено притеснителен показател за Тръмп само 10 месеца преди междинните избори, на които се очаква демократите да спечелят мнозинство в Камарата на представителите. Ако това се случи, те ще сложат край на едноличното управлението на президента, ще създадат комисии, които ще следят под лупа всяко действие на администрацията му и почти сигурно ще заведат дела за импийчмънт.

От създаването на Америка икономиката остава сферата, която печели или губи изборите на действащия президент. В края на 2022 г. Байдън бе изправен пред рекордна инфлация и въпреки че я нормализира в края на мандата си, вече се бе наложило впечатлението сред американците, че управлението на демократа е направил живота им по-сложен. Според цитираното по-горе изследване на "Сиена" само 40% оценяват положително действията на Тръмп в сферата на икономиката.

В типичния си стил настоящият стопанин на Белия дом определи проучването като "фалшиво". Но във вторник, преди да отпътува за Давос, той призна пред журналисти, че американците не са доволни от икономическото състояние на страната (отдаде го на "лошите ми пиари"). Ден по-рано американският долар бе поевтинял с 0,7% спрямо еврото, докато фючърсите, проследяващи индексите S&P 500 и Nasdaq, се бяха понижили съответно с 1,5 и 1,9%, на фона на обявените от Тръмп мита заради Гренландия.  

Залогът на президента през цялото време изглежда бе, че покаже ли зъби, европейците ще се снишат и ще му позволят да натиска Дания, докато не склони да продаде територията си. Че ще отстъпят, както направиха през лятото на 2025 г. при подписването на неблагоприятната за Брюксел търговска сделка. Вместо това Тръмп получи силен отпор и осъзнавайки, че битката за Гренландия може да му коства много, развя "белия флаг".

Върху раменете на "глупаци"

Ако човек обърне поглед към консервативните медии в САЩ, ще си помисли, че е попаднал в паралелна вселена. Един широко ухилен водещ на "Фокс Нюз" препоръча на европейските партньори да се поучат от Тръмп и неговото "изкуство на сделката". Друг - да си припомнят хита на "Ролинг Стоунс" - You Can't Always Get What You Want. Тръмп може да се разбере с Копенхаген и да увеличи броя на американските бази в Гренландия, което официозите му биха отчели като велика победа. Но тя няма да се дължи на дипломатическия му майсторлък.

Президентът Хари Труман, когото Тръмп определи като "глупак" в речта си в Давос, защото след победата над нацистите доброволно върнал Гренландия на Дания, получава отказ от Копенхаген на предложението си да закупи датския остров. Вместо насилствено да завладява територията, той участва в създаването на НАТО и приветства Дания като държава основателка. Две години по-късно Вашингтон и Копенхаген подписват двустранен договор за сътрудничество в сферата на отбраната, благодарение на който по време на Студената война Америка построява на датския остров 17 военни бази и изпраща на територията му над 10 000 служители. Този договор е в сила и днес. Каквито и маргинални ползи да извлече Тръмп от бъдещите преговори за Гренландия - например, суверенитет върху района на базите, по модела на британските бази в Кипър - те ще бледнеят пред приноса на "глупака".  

През цялата 2025 г. Дания многократно призова САЩ съвместно да увеличат присъствието и инвестициите си в района на Арктика. Но Тръмп видя слабост там, където трябваше да забележи търпение и скочи в ледените води на Гренландия. Сега - отказал се от инструментите на военния и икономическия шантаж, президентът ще разчита на Копенхаген да прояви неприсъщата за самия него благосклонност към интересите на останалите субекти в региона. 

Голямото "татенце" (както сам се нарече в Давос, припомняйки думи на Рюте) бе принудено да изтрие наглата си "червена линия" и да отстъпи. Това е повече от имиджово поражение. Тръмп делегитимира собствената си идея, че САЩ са уязвими без притежаването на Гренландия. Ако в бъдеще той отново заплаши Европа с инвазия или мита, в краткосрочен план индексите отново ще го приземят, а в дългосрочен - САЩ ще продължат неумолимо да уронват изградения от "глупаци" евроатлантически алианс, докато въобще идеята за водене на преговори с Америка се изпразни от съдържание. Това е грешка, която Вашингтон не бива да допуска, ако не желае повече лидери като канадския премиер Марк Карни да се обърнат към Китай. 

Пекин само това и чака.