Унгария е подала официално иск пред Съда на Европейския съюз (ЕС) срещу решението на ЕС за поетапно прекратяване на вноса на природен газ от Русия.

Това съобщи унгарският външен министър Петер Сиярто в профила си в социалната мрежа Екс (X), след като съответният регламент беше публикуван в Официалния вестник на Европейски съюз, предават ДПА и АПА, цитирани от БТА. Словакия също обяви намерение да оспори решението по съдебен път. По-рано Сиярто обяви, че предстои Будапеща да оспори съдебно инициативата REPowerEU. 

Сиярто аргументира жалбата с това, че при приемането на регламента в края на януари гласовете на Унгария и Словакия не са взети предвид. По думите му по своята същност мярката представлява санкция, за чието одобрение е необходимо единодушие на държавите членки. Вместо това Съветът на ЕС е квалифицирал спирането на вноса като търговска мярка, която може да бъде приета с квалифицирано мнозинство.

Регламентът, одобрен от мнозинството държави членки, предвижда вносът на природен газ от Русия да бъде прекратен най-късно до края на 2027 г. Целта е да се ограничат приходите на Русия от износ на енергийни суровини в контекста на войната срещу Украйна. С публикуването си в Официалния вестник на ЕС документът влезе в сила от вчера.

Унгария остава силно зависима от доставките на руски газ. От началото на войната в Украйна страната не е предприела съществени стъпки за диверсификация на енергийните си източници. Министър-председателят Виктор Орбан често е определян като най-близкия съюзник на руския президент Владимир Путин в рамките на ЕС. 

Забраната на ЕС за внос на руски газ е законна и ще прекрати енергийното изнудване на Москва, заяви междувременно еврокомисарят за енергетиката и жилищната политика Дан Йоргенсен. 

Словакия и Унгария имат пълното право да заведат дело заради решението за забрана на вноса на руски газ в ЕС, заяви и говорителката на Европейската комисия Ана-Кайса Итконен. При това, като членки на ЕС, двете държави са привилегировани вносители и не са длъжни да доказват никакъв собствен интерес за стъпките си.

Същевременно правото им да предприемат правни действия не зависи от позицията им по време на законодателните процедури. Няма никакъв проблем една страна да е гласувала в Съвета „за“, а след това да оспори законността на акта пред Съда на ЕС, поясни Итконен.