Според публикувано днес изследване на Европейския съвет за външна политика (ECFR) България се откроява като една от страните с най-висок дял граждани, които попадат в групата на т.нар. „ренегати“. Това са хора, които не вярват нито в ЕС, нито в САЩ, не подкрепят увеличаване на военните разходи и имат силно отрицателна оценка за политическата система. Делът им у нас достига 23 процента – най-високият в целия Европейски съюз. Тази група включва както негласуващи, така и симпатизанти на партии, които се позиционират срещу „елита“ и институциите.

Втората значима група в България са „националистите“ – граждани, които също не вярват в ЕС и САЩ, но подкрепят идеята за по-силна армия и твърда държавност. Тяхното присъствие е над средното за Европа, което поставя страната ни сред държавите с най-изразени суверенистки нагласи. За разлика от тях проевропейските групи – евро-ястреби и евро-гълъби – са по-слабо представени, което показва ограничена обществена база за идеи, свързани с европейска стратегическа автономия или задълбочаване на интеграцията.

Европейският контекст: шест острова, различни реалности

В по-широк план изследването на ECFR разделя европейските общества на шест основни групи: евро-ястреби, евро-гълъби, атлантици, националисти, ренегати и тръмписти. В повечето държави доминират проевропейски ориентирани групи, които или подкрепят по-силна европейска отбрана, или настояват за по-дълбоко сътрудничество в рамките на ЕС. В страни като Германия, Дания и Португалия евро-ястребите са водещи, докато в Италия и Испания преобладават евро-гълъбите.

На този фон България е изключение. Докато в Западна и Северна Европа доминират групи, които имат ясна визия за бъдещето на ЕС, у нас най-силно представени са именно онези, които отхвърлят и европейския проект, и трансатлантическото партньорство, и идеята за увеличаване на отбранителните способности. Това поставя страната в периферията на европейските тенденции и затруднява изграждането на стабилни обществени мнозинства по ключови външнополитически въпроси.

Политическите последици: среда, която отваря врати, но и поставя капани

Тази структура на обществените нагласи създава специфична политическа среда. От една страна, големият дял на антисистемните и суверенистките групи предполага, че в България има значителен потенциал за проект, който се позиционира като алтернатива на статуквото, говори за „силна държава“, „суверенитет“ и дистанция от традиционните евроатлантически рамки. Такъв проект би могъл да бъде свързан и с фигура като Румен Радев, който вече разполага с разпознаваемост и влияние сред част от тези групи.

От друга страна, именно тези групи са най-фрагментирани, най-непостоянни и най-склонни към негласуване. Те трудно се мобилизират устойчиво, а конкуренцията в този сегмент е силна. Това означава, че макар обществената среда да изглежда благоприятна за подобен политически проект, тя същевременно е и нестабилна, което прави всяка нова формация зависима от колебливи и често протестни настроения.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".