Сблъсъкът между Европейския съюз и САЩ за правилата в социалните мрежи вече не е абстрактен дебат за „повече“ или „по-малко“ свобода. Той засяга бизнес моделите на технологичните гиганти, защитата на децата, цифровата идентичност, свободата на словото и дори геополитическото влияние в Европа.

Темата коментира по програма „Христо Ботев“ на БНР експертът по киберсигурност Спас Иванов.

Бизнес моделът: „Стоката сте вие“

По думите му конфликтът има дълбоки икономически корени.

„Конфликтът винаги е бил един и същ“, казва Иванов.

И обяснява, че големите платформи – включително тези на „Мета“ – работят по модел, в който потребителят не плаща директно за услугата.

„Когато нещо е безплатно, както казват експертите, стоката сте вие – тези, които ползват приложенията“, подчертава той.

Според него именно стремежът към максимално задържане на вниманието стои в основата на проблема:

 „Истината е, че и Марк Зукърбърг, и собствениците на TikTok се опитват да максимизират времето, прекарано пред екраните, защото само така рекламодателите ще плащат повече и повече пари.“

Тези компании са изключително ефективни в профилирането на потребители и в предоставянето на „правилните“ реклами. Това ги превърна в мултимилиардни корпорации. Но същият този механизъм създава сериозни въпроси за защитата на непълнолетните.

Децата и алгоритмите

Иванов подчертава, че дизайнът на социалните мрежи е изграден така, че да задържа вниманието възможно най-дълго – без реална възможност да се прави разлика между възрастни и деца.

„Много е трудно да се направи разлика дали сте възрастен, дете, малолетен или дори под 12 години – при положение че официалната възрастова граница е 13“, казва той.

За разлика от някои видео платформи, които имат отделни версии за деца, при повечето социални мрежи такъв механизъм липсва.

„Няма как алгоритъмът да прави разлика, защото няма Facebook за деца“, отбелязва експертът.

Очакването, че самите платформи доброволно ще ограничат достъпа на непълнолетни, според него е „меко казано, наивно“.

Европейският отговор: цифрова идентичност

Именно тук се намесва Европейският съюз с новия си регулаторен подход. ЕС вече прилага постепенно законодателство за цифрова идентичност, което ще позволи възрастова верификация без разкриване на лични данни.

Механизмът предвижда платформите да отправят запитване към съответната държавна институция дали даден потребител е навършил необходимата възраст. Отговорът ще бъде само „да“ или „не“.

„И това ще стане без разкриване на каквито и да било данни: нито име, нито лична карта, нито ЕГН, нито адрес. Само категорично ‘да’ или ‘не’“, обяснява Иванов.

Според него държавата така или иначе разполага с личните данни на гражданите – чрез паспортите, личните карти и другите официални документи. Новата цифрова идентичност ще бъде криптирана и ще предоставя единствено минимално необходимата информация за конкретната услуга.

„Който и да се опита да прочете данни, няма да разбере нищо за мен или за вас. Ще получи само това, което е нужно“, твърди експертът.

Не само социални мрежи

Регулацията няма да се ограничава единствено до социалните платформи.

Иванов посочва, че непълнолетните имат достъп и до сайтове с изключително вредно съдържание – включително такива, които подтикват към самоубийство или опасни предизвикателства.

Според него социалните мрежи дори са „по-малкият проблем на фона на по-големите заплахи в Европа“.

Новото законодателство ще изисква сайтовете, които оперират на територията на ЕС, да допускат потребители само след потвърдена цифрова идентичност. Достъпът ще бъде възможен единствено при валидирана възраст и при спазване на определени условия.

„Единственият вариант платформата да работи е ако идентичността на потребителя е потвърдена дигитално“, казва Иванов.

Дали това е защита или стъпка към дигитална дистопия? „Аз смятам, че решава повече проблеми, отколкото създава“, добавя той.

Вашингтон влиза в спора

На този фон администрацията на Доналд Тръмп заявява намерение да финансира инициативи за насърчаване на свободата на словото в западноевропейски държави.

Според Иванов обаче тук има сериозно противоречие.

„За администрация, която е направила повече за цензуриране на свободата в Америка, отколкото всички останали администрации, взети заедно, не искам дори да коментирам“, казва той.

Експертът твърди, че регулаторни инструменти като Федералната комисия по съобщенията (FCC) са били използвани за натиск срещу критични предавания и медии. По думите му зад заявките за „свобода на словото“ стои по-скоро подкрепа за определен политически наратив – консервативен, антилиберален и насочен към „връщане към въображаеми корени“.

Примерът Унгария

Като пример за зависимостта между власт и медийна среда Иванов посочва Унгария. Според него обществените и частните медии там са силно концентрирани около властта, а социалните мрежи остават едно от малкото пространства за алтернативни позиции.

„Опозицията или тези, които са против управлението, освен чрез платформи като X, Bluesky или YouTube, нямат никаква друга гласност“, отбелязва той.

Това поставя сложен въпрос: как да се регулират платформите, без те да се превърнат в инструмент за ограничаване на и без това свитото публично пространство.

Технологичен суверенитет

Спорът има и друго измерение – зависимостта от американски технологии.

Решението на Франция да ограничи използването на определени видеоконферентни услуги за държавни служители е именно в тази посока. Според Иванов това не е обвинение в шпионаж, а превантивна мярка срещу технологическа зависимост.

Целта е държавата да не бъде поставена в ситуация, при която външнополитическо решение може да парализира административни функции.

Повече от спор за алгоритми

Така дебатът за социалните мрежи излиза далеч извън рамките на технологиите. Той се превръща в спор за контрол, ценности, влияние и суверенитет.

От едната страна стои европейският модел – регулация, защита на непълнолетните и цифрова идентичност. От другата – американска администрация, която поставя акцент върху свободата на словото и политическото влияние.

Въпросът вече не е само как работят алгоритмите. А кой определя правилата в дигиталното пространство – и в чий интерес.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".