Най-голямата война в Европа след Втората световна навлиза в своята пета година, оставяйки след себе си не само разрушени градове и съдби, но и дълбока демографска рана, която може да се окаже съдбовна за бъдещето на украинската държава.

Когато на 24 февруари 2022 г. Русия започна своето пълномащабно нахлуване, малцина вярваха, че Украйна ще устои толкова дълго, но днес цената на това оцеляване се измерва в числа, които надхвърлят възможностите на човешкото въображение за трагедия. На фона на продължаващите сражения международната общност и водещи световни медии чертаят картина на една нация, връхлетяна от демографска катастрофа.

Децата, които останаха в криобанките

Украйна е изправена пред една от най-тежките демографски кризи в света, като раждаемостта в страната практически се е сринала, съобщава в свой мащабен материал Си Ен Ен.

Водещият украински демограф Ела Либанова споделя пред американската медия, че ситуацията е „катастрофа“, тъй като нито една държава не може да съществува без хора. Либанова изчислява пред телевизията, че от началото на войната Украйна е загубила около 10 милиона души – сбор от убитите на фронта, милионите бежанци в чужбина и населението, останало в окупираните от Русия територии.

Си Ен Ен разказва личната история на Олена Билозерска, която е отложила майчинството още през 2014 г. заради конфликта в Донбас, а днес, на 41 години, нейният единствен оцелял ембрион се съхранява в криобанка под заплахата от обстрели.

Липсата на деца не е просто въпрос на личен избор, а резултат от системния стрес, на който е подложено населението, допълва Си Ен Ен. Лекари в киевски клиники за репродуктивно здраве споделят пред медията, че наблюдават тревожни тенденции като преждевременна менопауза при млади жени и влошено репродуктивно здраве, пряко свързани с постоянния стрес от войната.

Статистиката, цитирана в репортажа показва още, че 59 000 деца в Украйна в момента живеят без биологичните си родители, като повечето са настанени в приемни семейства.

Средната възраст на украинския войник е около 43 години – число, което само по себе си разказва история. Докато в повечето западни армии бойците са в края на 20-те или началото на 30-те си години, украинската армия се опира на мъже и жени, които вече имат изградени семейства, професии и житейски корени. Това означава, че всяка загуба на фронта е не просто статистика, а разрушено семейство, осиротели деца, унищожен живот, който е бил в разцвета си.

Това е и причината, поради която Украйна се превръща в страна на вдовици и сираци. Според данните, цитирани от Си Ен Ен, повечето загинали са женени мъже с деца, защото именно тази възрастова група е мобилизирана най-масово. Младите мъже под 25 години често са пощадени от първа линия, а по-възрастните – над 50 – не могат да понесат физическото натоварване. Така фронтът се държи от поколение, което носи на плещите си и войната, и семейството.

Историята на Ирина Иванова е едно от най-силните доказателства за това. Тя разбира, че е бременна, но не успява да каже на съпруга си – пилот на F‑16, един от най-елитните украински летци. Той загива на 12 април 2025 г., преди да научи, че ще стане баща. Когато дъщеря им Юстина се ражда през декември, Ирина казва пред Си Ен Ен, че „в първия ѝ плач е имало едновременно най-голямата радост и най-голямата болка“. Детето има светлите очи на баща си – единствената част от него, която войната не успява да отнеме.

Тази история е само една от хиляди, които се повтарят в различни градове, села и части от фронта.

В Киев, в Лвов, в Днипро, в Одеса – навсякъде има жени, които носят черни забрадки, но продължават да работят, да отглеждат деца, да се борят с бюрокрацията, с тъгата, с празнотата.

И точно тук се появява общността, създадена от Оксана Боркун, вдовица от Бахмут. След като съпругът ѝ загива през 2022 г., тя открива, че обществото очаква от жените като нея да скърбят тихо, да не говорят за болката си, да не „натоварват“ другите. Вместо да се примири, тя решава да промени това.

Днес групата, която тя създава заедно с приятелките си Юлия Селютина и Олeна Билецка, обединява над 6000 жени. Това е не просто онлайн общност, а мрежа от подкрепа, в която вдовиците си помагат да преминат през най-тежките моменти – от погребението до първия рожден ден на детето без баща, от административните битки до празните вечери, в които тишината тежи повече от всичко.

Те организират срещи, групи за взаимопомощ, мемориални събития, а един от най-трогателните им проекти е изпращането на подаръци за децата на загиналите войници. Всеки месец около 200 деца получават подарък за рождения си ден – малък жест, който казва: „Не сте забравени“.

За някои от жените това е начин да лекуват собствената си рана. Олeна Билецка, която губи съпруга си, докато двамата се опитват да имат дете, казва пред Си Ен Ен: „Войната ми отне годините, в които можех да стана майка.“ Но работата с децата на загиналите войници ѝ дава смисъл, който войната се е опитала да ѝ отнеме.

Така Украйна, четири години след началото на пълномащабната агресия, е страна, в която фронтът не е само на изток – той е във всяко семейство, във всяка история, във всяка жена, която се опитва да продължи напред, докато държи в ръцете си дете, което никога няма да познава баща си.

Кървавата аритметика на фронта и "охлювното" настъпление

Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), цитирани от Асошиейтед прес, броят на загиналите украински войници за тези четири години е между 100 000 и 140 000 души. Общите загуби на Украйна, включително ранените и изчезналите, се изчисляват на близо 600 000 души, предава АП. От другата страна руските загуби са още по-фрапиращи – агенцията посочва около 1,2 милиона жертви (убити и ранени), от които 325 000 са загинали. Общо за двете воюващи страни се смята, че близо 2 милиона души са извън строя, което прави конфликта най-кървавия в Европа от Втората световна война насам.

Въпреки тези жертви, териториалните придобивки на Русия са минимални, пише агенция Франс прес. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте описва пред АФП руското настъпление като „скорост на градински охлюв“, като изчисленията показват, че руските сили напредват средно с едва 70 метра на ден. В момента Русия окупира около 19,5% от територията на Украйна, но цената за всеки метър е огромна, отбелязва агенцията. АФП допълва, че войната се е превърнала в технологично състезание, в което дроновете са направили бойното поле прозрачно, унищожавайки възможността за масирани изненадващи атаки.

Енергийният терор и политическото изнудване от съседите

Четвъртата година от войната донесе и най-тежката зима за цивилното население заради целенасочените руски удари по енергийната мрежа, пише "Политико". Русия се опитва да изолира части от украинската енергийна система, за да предизвика хуманитарна криза. Към този натиск обаче се добавя и напрежение с европейските съседи, посочва изданието.

Унгария и Словакия официално обвиниха Киев, че блокира транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“. В отговор Будапеща заплаши да спре износа на електроенергия за Украйна и да блокира европейски заем от 90 милиарда евро за Киев.

Тази сложна ситуация поставя Украйна в менгеме между руските ракети и разединения от президента на САЩ Доналд Тръмп Запад.

Украинският президент Володимир Зеленски остава твърд в позициите си, като в интервю за АФП заявява категорично:

„Не може да се каже, че губим войната, честно казано, със сигурност не я губим“.

Зеленски казва, че украинската армия е успяла да неутрализира руското използване на системата Starlink на фронта, което е помогнало за провеждането на успешни контраатаки в последно време.

Дипломатическа безизходица и поглед към бъдещето

Докато военните действия не спират, дипломатическите усилия изглеждат в задънена улица, коментира АФП.

Агенцията припомня, че Русия и Украйна са провели три сесии преговори в Абу Даби и Женева при американско посредничество, но без значителен пробив.

Руският президент Владимир Путин продължава да настоява за пълно изтегляне на украинските войски от четирите анексирани области и отказ на страната от НАТО като предварително условие за мир. От своя страна Украйна не отстъпва от целта си за възстановяване на териториалната цялост, въпреки огромната цена.

В навечерието на петата година от конфликта международната подкрепа се реорганизира, посочва още АФП. Президентът на Франция Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър планират видеоконференция на „коалицията на желаещите“ в подкрепа на Киев. Прогнозите обаче остават предпазливи.

Според източници на АФП в дипломатическите среди, лятото на 2026 г. се обсъжда като възможен момент за постигане на споразумение за прекратяване на огъня. За обикновения украинец обаче, както отбелязва репортажът на Си Ен Ен, времето вече не се измерва в години, а с оцелели под звука на сирените, докато нацията бавно губи своя най-ценен ресурс – хората, които трябва да изградят нейното бъдеще.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".