В Свищов почитат жертвите на така нареченото Врaнчанско земетресение, което преди 49 години взима над 100 жертви и причинява значителни материални щети.

В деня на трагедията, всяка година в Свищов се почита паметта на жертвите с поднасяне на цветя на местата, където някога са се намирали двете напълно срутени жилищни сгради, в чиито руини загиват 107 деца и възрастни, предава днес БНР.

Сега там са издигнати паметни плочи - на ул. "33-ти Свищовски полк" и на площад "Велешана", на които са изписани имената на хората, загубили живота си при бедствието.

Паметта на свищовлии още е жива за труса с магнитут от 7,6 по скалата на Рихтер. Пред БНР семейство Стоянка и Стоян Стоянови, станали свидетели на земетресението, днес разказаха:

"Изведнъж много силен трясък. През прозореца погледнах как се свлече блокът. Настръхвам, когато ви разказвам, защото бяхме свидетели. Веднага отидохме на място. Излязоха две момиченца, голички. Извикахме ги у дома, дадохме им палта да ни им е студено.

На 7 март си спомням, когато казаха, че химическият комбинат се е взривил. Стана още по-голяма паника. Всеки бягаше, с каквото може. Дано да не се случва това бедствие днес."

Общественото радио отбелязва, че кметът на Свищов Генчо Генчев продължава да настоява държавата да направи обследване на блоковете от 80-те години и да не се допуска незаконно строителство.

Най-опустошителното земетресение за периода на т. нар социализъм (когато има почти пълно медийно затъмнение), е с епицентър в Източните Карпати, окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите общо са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.

Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.

Най-силно е засегнат Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, 50 са силно повредени. Разрушени са 21 административни и търговски сгради, други 35 са повредени.

На 1 март 2024 г. в дунавския град дори е представена тематичната книга "Травматичната памет на Свищов", на д-р Генчо Генчев.