Елитът е в беда, източниците на богатство са изчерпани, цивилизацията е връхлетяна от побъркани фанатици, масите се вдигат на открит бунт. Не, това не е еврозоната, това е Вестерос – митичният континент в „Игра на тронове“, пише Пол Мейсън в "Гардиън".

Джордж Р. Р. Мартин – един от бащите на фентъзито, човекът, който издигна до завидни висоти литературен жанр, който в последните 60 години е символ на модерната култура. Но защо всички фентъзи светове винаги съдържат характеристиките на феодализма?

От Толкин до К. С. Луис през архитектите на различни светове Франк Хърбърт и неговият „Дюн“, та до „Игра на тронове“ – най-известният днес фентъзи свят, който не само че призовава всички атрибути на феодализма – крале, мъчения и решаване на спорове чрез битки, но ни въвлича в действителната криза на феодалния строй. В модерното фентъзи винаги има криза на системата – и в икономически, и във властови аспект. В литературата достигането до тази критична точка се нарича „изтъняване“. Джон Клют и Джон Грант описват в своя труд „Енциклопедия на фентъзито“ този процес като „постоянна заплаха от упадък“. Нещо такова достига и до Вестерос.

Петият сезон на „Игра на тронове“ е заплашен от студения северняк. По-голямата част от богатството на управляващия род Ланистър идва от златните мини, които притежава. Както се оказа обаче в четвъртия сезон, мините са престанали да даряват собствениците си със скъпоценния метал три години по-рано и сега Ланистър са длъжници с купища пари на институция, наричана „Желязната банка“.

„Всички от нас живеят в нейната сянка, но никой не знае това. Не може да избягаш от нея, не може да я измамиш, и не може да я баламосаш с извинения. Ако ѝ дължиш пари, ще си платиш“, злокобно заяви в миналия сезон Тивин Ланистър.

Звучи досущ като случая на Гърция и Европейската централна банка – той доста напомня за събитията, случили се в края на феодализма. Дългове, акумулирани във време на корумпирана политическа система, чиито източници на богатство са пресъхнали, и в крайна сметка са разрушили строя.

Ако наложите историческите хроники върху събитията във Вестерос, няма да е особено трудно да предвидите какво ще се случи през следващите два сезона в „Игра на тронове“. Какво се е случило с феодализма, когато кралете разбират, че са заложници на банкерите? В началото са се опитвали да се отскубнат от хватката на бирниците, развявайки голата си власт. Реалният монарх Едуард III е държал като затворници италианските си банкери, на които е бил длъжник, в Кулата на Лондон, докато не са склонили да му опростят дълговете.

Но в крайна сметка властта на търговията е започнала да мачка властта на кралете. Феодализмът отваря път на капитализма, базиран на търговци, банкери, колониално плячкосване и търговия с роби. Появяват се банкнотите, както и сложната банкова система, която винаги е готова да „помогне“, ако златната ти мина пресъхне.

Но за да се случи това, има нужда от законодателство. Има нужда властта на кралете да стане обект на конституционни права, на морален кодекс, който да управлява бизнеса, търговията и семейството. Но това няма да се случи във Вестерос, където начинът на живот на елита е синоним на изнасилване, грабежи, произволни убийства, мъчения и секс за развлечение. Защото Вестерос няма нужда от инвазия на върколаци от замръзналия север, а от появата на нов вид човешко същество. От хора, облечени в черно, с бели дантелени яки, строги лица и неохота за секс и алкохол. С една дума те имат нужда от капиталисти – такива, които се мръщят неодобрително и пуритански като от портретите на холандските художници от 17-и век. Това, от което има нужда Вестерос, е революция.

Но това не може да се случи в този свят. Процесът на изтъняване не може да си позволи да се случи във фентъзи жанра, той трябва да продължи в пространството на литературата като перпетуум мобиле, за да може драмата във фентъзито да работи. Има причина, поради която повечето от този тип романи присвояват феодалната формула, кризата на строя, но никога не я решават. Тя образува идеалния пейзаж и условия, в които може да се драматизират тайните желания на хората, живеещи във време на модерен капитализъм.

Поколението на Толкин, уплашено от индустриалната революция, ламтящо за ценности като героизъм и милост, се свързва с борбата лице в лице с носталгията по отминалите времена. Утопичната социалистическа новела на Уилям Морис „Новини от никъде“ се развива в средновековния Хамърсмит – свят, в който героите се опитват да избягат от брутализма на индустриализацията, на масовото производство, което задушава занаятите и красивите, ръчно произведени продукти. „Игра на тронове“ не прави изключение, в него се събират всички характеристики на изброените романи. Плюс наличието на секс с многобройни партньори.

Хванати в клопката на система, базирана на икономическа рационалност, ние всички искаме властта да бъде нещо по-голямо от лимита на кредитната ни карта, или на задълженията ни в службата. Никой не стои у дома да гледа тези сериали, представяйки си, че е простосмъртен роб, слуга или човек от простолюдието. Всички сме поканени да си фантазираме, че сме един от важните герои, че сме Денерис Таргариен – красива жена – майка на дракони, или че сме неумиращият Джон Сноу.

Ще оставя на социалната психология да обясни непреставащата популярност на фентъзито и неговата еволюция до софт порно.
Така че по някое време през пети или шести сезон предсказвам, че Ланистър ще се сринат мощно, досущ както феодалите, освен ако не открият някоя неизвестна досега територия, пълна със злато и лесни за убиване хора – както испанската монархия направи в реалната история по времето на световната криза на феодализма.

А иначе винаги е било мистерия дали има земя на Запад, отвъд морето на Вестерос. Моето подозрение е, че трябва да има такава, и някой съвсем скоро ще бъде изпратен да я намери.

площад Славейков