Литературната стихия Коко Мелърс покори класациите с дебютния си роман „Клеопатра и Франкенщайн“, който привлече вниманието на Warner Brothers и вече се разработва и като сериал за малкия екран. 

Книгите на Сали Руни и филмовата поредица „Before Sunrise“ срещат „Сексът и градът“ в тази дръзка, необикновена и до болка откровена история, която вече блести и на български език. 

„Клеопатра и Франкенщайн“ е обяснение в любов към Ню Йорк – града, който никога не заспива и рядко прощава; модерна и хипнотична скица на една връзка, изтъкана от страст, болка и привличане.
 

Манхатън, 2006 г. 

24-годишната Клео среща 20 години по-възрастния от нея Франк. Тя е млада, объркана и депресирана художничка. Той е зрял, харизматичен и успял рекламист. Под фойерверките в новогодишната нощ двамата ще се сблъскат със самотата на другия. И ще опитат да я запълнят със собствените си напукани сърца. 

Ала романът, който изтъканите им от несигурности души ще напишат заедно, не е любовна история. Спонтанният брак на Клео и Франк ще повлече тях и колоритния им кръг от артистични и по свой си начин изгубени приятели в спирала от грешни решения и пагубни зависимости. Защото в опит да изплува на повърхността, човек понякога завлича най-близките си надолу към дъното заедно със себе си. 

А Ню Йорк – най-опасният от всички наркотици – е едновременно безпристрастен свидетел, но и главен герой в тази съкрушителна история, която ще ви накара да се смеете, да плачете и да се припознаете в болезнено истинските ѝ персонажи.  

„Клеопатра и Франкенщайн“ е ода за дивия ритъм на изкуството, любовта и всичко помежду им. Безмилостно честен портрет на неутолимия копнеж да откриеш себе си на картата на все по-самотния ни свят. Напомняне, че разбитото сърце не е руина, а мозайка – именно през белезите и пукнатините извира най-ярката светлина. 

С кинематографичен стил, богат изказ и поетичен език Коко Мелърс заявява мястото си сред най-въздействащите и вълнуващи гласове на съвременната проза. А през 2026 г. на български очакваме и следващия роман от авторката – „Сестрите Блу“, който предизвика бурни ревюта от социалните мрежи и критиката.

* * *

Из „Клеопатра и Франкенщайн“ от Коко Мелърс

Снимка "Сиела"


ПЪРВА ГЛАВА

ДЕКЕМВРИ

Вече беше в асансьора, когато той влезе. Кимна ѝ и се обърна да дръпне желязната решетка, която се затвори с дрънчене. Намираха се в преустроена фабрика в Трайбека – от онези, които все още бяха обслужвани от товарни асансьори, колкото и да бе необичайно. Бяха само двамата, стояха един до друг и се взираха напред, когато механизмът простена и се задвижи. Следяха как циментовите стени на сградата се редят отвъд металната решетъчна врата.

– Какво ще купувате? – заговори той на въздуха пред себе си, без да се обръща към нея.

– Моля?

– Мен ме пратиха за лед – додаде той. – На вас какво ви трябва?

– О, нищо. Прибирам се вкъщи.

– В десет и половина на Нова година? Това е или най-тъжното, или най-мъдрото нещо, което някога съм чувал.

– Хайде да ме поласкаем и да речем, че е най-мъдрото – отвърна тя.

Той бурно се засмя, макар тя да не смяташе, че е проявила особено остроумие.

– Британка? – попита я.

– Лондон.

– Гласът ви звучи като усещането да отхапеш от ябълка „Грени Смит“.

Сега пък тя се засмя, но по-сдържано.

– И какво е усещането?

– С една дума ли? Хрускаво.

– Тоест по-различно, отколкото ако беше „Пинк Лейди“ или „Златна превъзходна“?

– Познавачка сте на ябълките. – Той ѝ кимна с уважение. – Но е безумно да предполагате, че говорът ви наподобява „Златна превъзходна“. Тя е среднозападен акцент.

Стигнаха приземния етаж и асансьорът тихо изтрака. Мъжът ѝ отвори вратата.

– Чудак сте – подхвърли тя през рамо.

– Безспорно. – Той изтича пред нея, за да отвори и входната врата на сградата. – Бихте ли придружили този чудак до магазина? Просто трябва да чуя как произнасяте още няколко думи.

– Ммм, като например?

– Например „алуминий“.

– Имате предвид а-лъ-у-ми-ний?

– Ах, точно така! – Той погали ушите си от наслада. – Тази добавена сричка. А-лъ-у-ми-ний. Сломява ме.

Тя се опита да си придаде скептичен вид, но той успя да долови, че е развеселена.

– Лесен сте за сломяване – отбеляза тя.

Той я изненада, като се спря да обмисли думите ѝ с искрено усърдие.

– Не – отвърна в крайна сметка. – Не е така.

Излязоха на улицата. Срещу тях един магазин, в който се продаваха неонови табели, обливаше тротоара в жълти, розови и сини багри. „МИЛЪР ЛАЙТ“. „ГОЛОТИИ НА ЖИВО“. „ЩЕ БОЯДИСАМЕ  ЗА ВАС“.

– Къде е? – попита тя. – Бих си купила още цигари.

– На около две пресечки в тази посока. – Той посочи на изток. – На колко сте години?

– На двайсет и четири. Достатъчно съм голяма, за да пуша, в случай че възнамерявахте да ми кажете да не го правя.

– На перфектната възраст сте да пушите – увери той. – „Време съхранено да решаваш и задоволяваш“. Нали така се казваше в поемата на Ларкин?

– О, не ми цитирайте поезия. Може случайно да сломите мен.

– „Телото електрично аз възпявам! – възкликна той. – Армии от любени от мен опасват ме, опасвам ги и аз“!

– Тра-ла-ла! Няма да ви слушам!

Тя притисна длани до ушите си и се затича по улицата пред него. Наблизо профуча кола, от която дънеше приповдигната поп песен. Той я настигна на светофара и тя предпазливо отдръпна ръце от главата си. Носеше кожени детски ръкавици в розово. Бузите ѝ също бяха розови.

– Не се притеснявайте, само това си спомням – каза той. – В безопасност сте.

– Впечатлена съм, че изобщо нещо си спомняте.

– Аз съм по-възрастен от вас. Моето поколение трябваше да наизустява тези неща в училище.

– Колко възрастен?

– По-възрастен. Как ви е името?

– Клео – каза Клео.

Той кимна.

– Подобаващо.

– Как така?

– Клеопатра, изначалната сломителка на мъже.

– Но аз съм просто Клео. А вашето име как е?

– Франк – каза Франк.

– Галено от?

– Галено от нищо.

– Не знам – усмихна се Клео. – Франкфуртер, франкски, Франкенщайн…

– Франкенщайн си е точно на място. Създател на чудовища.

– Творите чудовища?

– Нещо такова – отвърна Франк. – Творя реклами.

– Бях убедена, че сте писател – отбеляза тя.

– Защо?

– „Хрускаво“ – рече Клео и повдигна вежда.

– Основах агенция – продължи Франк. – При нас идват хората, които се провалят като писатели.

Вървяха, докато не откриха денонощния квартален магазин, който грееше на ъгъла, обграден от кофи с тежки пищни рози и разпенени карамфили. Франк ѝ отвори вратата и се разнесе звън. Двамата за първи път се вгледаха открито един в друг на яркото флуоресцентно осветление вътре.