Книга за джунглата

“Ако мръднете, ще ви ухапя, ако не мръднете, чака ви пак същото. О, глупави хора…”

Ръдиард Киплинг, “Книга за джунглата”, глава 9, “Рики-тики-тави”

Ако в нещо интересите на Русия и САЩ съвпадат, то е Европа да е слаба. Мотивите може да се различни, но целта е една.

Слаба Европа означава Европа без евро. А най-слабото място на еврото днес е Гърция.

Откакто гръцките преговори влязоха в най-драматичната си фаза, Международният валутен фон периодично ги “подгрява” с доклади за (не)устойчивостта на гръцкия дълг.

Първият от тях беше на 2 юли, дни преди злополучния гръцки референдум по някогашните предложения на кредиторите. Той каза, че и с нова спасителна програма гръцкият дълг ще остане необслужваем и ще бъде неизбежно 30 на сто от него да бъде опростена.

Следващият доклад беше точно преди снощното решително гласуване в гръцкия парламент по третата спасителна програма, която Гърция и Еврозоната договориха в понеделник, 13 юли. Той казва, че, ако не искат да приемат неизбежно масивно отписване на гръцки дълг, европейските кредитори на Атина ще трябва да продължат от 10 на 30 години гратисния период по нейния дълг и да удължат “драматично” матуритетите на облигациите.

Традиционно евроскептичните медии – британски и американски – прочетоха тези доклади на МВФ тенденциозно – като доказателства за провала на досегашната, диктувана от Германия, политика на Еврозоната спрямо Гърция.

Излишно е да припомням, че правителството в Атина, и особено бившият финансов министър Янис Варуфакис, ги изтълкуваха в своя полза – че тази политика трябва да бъде изхвърлена. У нас, по традиция, всичко, включително най-големите глупости, ако са написани на английски, се цитират религиозно.

Но МВФ не беше писал глупости. Той просто беше писал друго, което критиците на Еврозоната и нейните хейтъри (мразители) удобно пропуснаха. А именно, че причина за неустойчивостта на гръцкия дълг не са политиките на Германия и на Европа, а действията на гръцките правителства и особено на сегашното.

Ето едно масово пренебрегнато изречение от самото начало на първия доклад: 

“Но ако разглежданият пакет от реформи бъде още отслабен (за което настояваха до последно гърците – б.а.)— особено чрез по-нататъшно намаляване на целите за първичния бюджетен излишък и с още по-слаби структурни реформи — ще стане нужда от “подстрижки” на дълга.

Ето и широко премълчаваното изречение от втория: 

“Гръцкият публичен дълг е станал високо неустойчив. Това се дължи на разхлабването на политиките през последната година, с неотдавнашното влошаване на вътрешната макроикономическа и финансова среда, заради затварянето на банковата система… Преди около една година, ако програмните политики бяха приложени както бяха договорени, нямаше да е нужно повече облекчаване на дълга, за да бъдат постигнати целите на рамката от ноември 2012 година (дълг от 124 процента от БВП до 2020 година и “значително под” 110 процента то БВП да 2022 година). (Подчертаванията са на автора)

Зад упоритото настояване, че гръцкият дълг е неплатим и ново отписване и преструктуриране са неизбежни, стои идеята, че дори Еврозоната да запази Гърция като своя членка, това няма да излекува еврото от вродените му дефекти. С други думи, това е вродено порочен, неспасяем проект, който носи само кризи и страдания, следователно трябва да бъде разрушен. Един именит евромразец у нас написа, че България трябва да бяга от еврото “като от ебола”.

България наистина днес не е за членство в общата валута, но причината за това не е в еврото, а в неподготвеността на нашата икономика, най-вече в недостатъчната ѝ конкурентоспособност.

Ако Европа се откаже от еврото, тя би изгубила носещата конструкция на по-нататъшната си интеграция, би се върнала 22 години назад, в предмаастрихтските си времена. Това би означавало ЕС да се откаже от амбицията да бъде глобална суперсила и да се примири с бъдеще на най-големия и може би най-богаият музей/старчески дом на открито.

Днес съществува почти пълен консенсус, че ако Еврозоната изхвърли Гърция, това може да нанесе непоправима вреда на общата валута и на целия ЕС.

Ако обаче я запази в еврото и започне отново да ѝ опрощава или преструктурира дълга, това създава нов финансов и морален риск. Какво става с държавните бюджети, които очакват вземания от гръцкия дълг и приемат да ги отложат с още 20 години? Сегашният гратисен период е 8 години за лихвата и 10 години за главницата.

Какво става с публичните финанси на държавите изложени на гръцки дълг, ако освен отложени тези вземания се окажат и разсрочени “драматично”? Какво става, ако освен отложени и разсрочени “драматично”, се окажат и “подстригани”? И какво става с правителствата, които приемат такава сделка?

По-нататък: Ако Гърция получи такава отстъпка, кой ще спре Италия (дълг/БВП = 132%), Португалия (130%), Ирландия (109,7%), Кипър (107%), Белгия (106,5%) също да я поискат? И ако я извоюват, какво става с правилата в еврото и в ЕС като цяло?

“Моралният риск съществува – още повече, че Гърция не е нито най-бедната страна в ЕС, нито страната с най-голям дълг (в номинален размер)”, смята икономистът Георги Ангелов.

“Ако Гърция не спазва правилата и въпреки това получи твърде големи отстъпки, тогава много други страни ще се запитат какъв е смисълът да се спазват европейските правила – което ще доведе до загиване не само на еврозоната, но и на ЕС като организация”, коментира той. “Ако на Гърция се опростят няколкостотин милиарда, тогава други страни ще поискат опростяване на трилиони и еврозоната просто ще се разпадне, защото няма кой да финансира такава “щедрост”. Затова не може да се отстъпва от принципа пари срещу реформи и изискването за бюджетен излишък – с който постепенно гръцкият дълг да намалява”.

Селективното четене и тълкуване на докладите на МВФ за Гърция напомня заплахата на кобрата Нагайна от “Книга за джунглата”: “Ако мръднете, ще ви ухапя, ако не мръднете, чака ви пак същото”.

Но случаят не е съвсем такъв. МВФ заедно с Европейската комисия и Европейскате централна банка на 11 юли подписаха обща оценка за устойчивостта на гръцкия дълг и твърденията за драматични различия между тях са преувеличени. Комисията в лицето на заместник-председателя си Валдис Домбровскис вчера публично заяви, че споделя безпокойствата на МВФ за устойчивостта на гръцкия дълг и е готова да сложи този въпрос на масата, след като Гърция започне да изпълнява исканите от нея реформи.

Германия иска да запази МВФ като участник в програмите за Гърция, но едва ли това би било с цената на отстъпки от досегашната политика на Берлин, които биха поставили в опасност стабилността на еврото.

Някои смятат германския министър на финансите Волфганг Шойбле за праволинеен и догматичен проповедник на безсмислен остеритет. Той обаче прояви креативност в отговор на докладите на МВФ, предлагайки една  екстравагантна идея: Гърция да излезе временно от Еврозоната и там да преструктурира дълга си.

Т.е. да направи това в своебразен “изолатор” на общата валута, без да заразява с примера си останалите. Така хем еврото формално юридически би останало цяло, хем не би правило разрушителни отстъпки от правилата си.

Отрицателните реакции, разбира се, не закъсняха. Предложението е незаконно, казаха юристи и икономисти пред Ройтерс. То е и непрактично, твърдяха те – прилича на временна раздяла на съпрузи, която е най-вероятно да стане постоянна. Вероятно е прикрит опит за изключване на Гърция от еврото.

Да, но опрощаването на дълг на една държава от еврото към другите също е незаконно, смятаГермания, позовавайки се на договора на ЕС. И защо да предпоставяме, че ако бъде временно изолирана, Гърция никога не би се върнала към общата валута?

Това, което май остава незабелязано у нас, е, че отрицателните реакции пак преобладаваха в традиционно евроскептичните медии – британски и американски. В същите, които преди пет години в хор предричаха скоропостижен край на еврото и основателно обясняваха какво е недоправено в общата валута.

Фактите от живота обаче са, че еврото е още тук и е живо и здраво. Вместо да се срине, то прие три нови членки и изгради нормативна и институционална рамка, която преди това му липсваше – координирането на икономическите и на финансовите политики, фискалния пакт, банковия съюз, програмите на Европейската централна банка за изкупуване на дълг, спасителния фонд на Еврозоната. Държавите в нея вече работят по следващите стъпки в изграждането на тази архитектура – фискален и политически съюз.

Други статии на автора можете да четете ТУК.