ХОЛГЕР ЩЕЛТЦНЕР

Как е възможно един глобален концерн изведнъж да е толкова безпомощен? “Фолксваген” е застинал в страх. Макар засега всичко да се стоварва върху бившия шеф Винтеркорн, още никой не може да каже какво се е случило в огромната империя.

Който във Волсбург (където е централата на VW- б. р.) задава въпроси, той чува по телефона безкрайно увъртян автоматичен отговор - софтуерът при 11 милиона автомобили с двигатели от тип ЕА 189 е бил манипулиран. Измаменият клиент не знаел дали при това положение може да кара колата си. Ако той попитал търговеца, от който я е купил, пак бил в неведение. Търговецът трябвало да внимава да не изпусне и една погрешна дума. Това явно са му наредили от централата на концерна.

И тъй като по този начин се руши и последното, което е останало като доверие, в смущението си хората не купуват дизелови автомобили или поне не с марката “VW”, “Шкода” или “Ауди”. Поради престъпно поведение на някои настъпи катастрофа за цялата индустрия.

Отрасълът пое към дъното

Да си спомним, че по време на кризата отрасълът пое към дъното, когато лобисти за пореден път предявиха самоуверени искания към политиците. Естествено, че сега витае страх от групови жалби и претенции за обезщетения. Но точно представител на концерна публично прикани американците да го направят, като заяви, че VW ще плати за всичко.

И понеже няма друга информация, сега натиск упражняват регулиращите органи и прокуратурата. Това, естествено, включва и следствие срещу Винтеркорн (до миналата сряда бос на VW – бел. ред.) по подозрение в измама при продажбата на автомобили с манипулирани вредни емисии.

В правен смисъл Наздорният съвет не даде никакъв бонус на погнатия шеф, когато го притисна да подаде оставка, но и прие формулировката, че Винтеркорн не знаел нищо за манипулациите.

Може и да е било прибързано, но контрольорите могат неизменно да залагат единствено на актуалната си информация. Ако в хода на следствието те помъдреят, то Надзорният съвет може да внесе иск за обезщетение поради нанесени щети, това в правния мир е честа практика.

Както се видя и при “Сименс”, един такъв спор може да се превърне в замеряне с кал. Това заплашва да се случи и при VW заради недостойните препирни по изплащане на суми на Винтеркорн по силата на договора му, който изтича в края на 2016 г.

Холгер Щелтцнер е съиздател на “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, откъдето препечатваме коментара му.