НИЯ КАРАДЖОВА

Новият училищен закон ще влезе в сила първо за децата, които сега са на шест години, и за настоящите четвъртокласници. След като в сряда депутатите приеха окончателно закона на второ четене, те записаха в него, че той започва да важи от следващата учебна година за децата, които тогава са в първи и пети клас. През 2017 – 2018 година той вече ще бъде валиден за онези, които тогава ще бъдат в първи, пети и осми клас – в началото на всяка нова образователна степен. Така постепенно до 2020 година всички випуски вече ще завършват по новия закон, с който основното образование приключва в седми клас, а гимназията се разделя на два етапа.

Големият проблем обаче е, че първите випуски, за които законът ще важи, може да започнат без нови учебници. Или най-малкото – с нови помагала, но скалъпени набързо и без достатъчно време за обсъждане, само и само да бъдат спазени сроковете. От закона например става ясно, че МОН има едва месец и половина да подготви стандарта за новите учебници, а неотдавна просветният министър Тодор Танев публично заяви, че за написването му ще трябват около 8 месеца. Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева също коментира, че министерството е силно притеснено от сроковете, в които трябва да се вмести.

След написването на стандарта трябва да бъдат разработени учебните планове и едва тогава да се пристъпи към писането на учебниците, което ще забави тяхното създаване поне с две години. Седем месеца е срокът един учебник да бъде одобрен, а процесът ще се затрудни допълнително от факта, че законът вече позволява учителите да избират от неограничен брой учебници. Това означава, че и експертите на МОН ще трябва да преглеждат за одобрение десетки помагала, за да преценят дали могат да бъдат използвани в класната стая. Във втория етап на одобряването вече участват и самите учители. Почти сигурно е, че съкратените срокове за процедурата ще разпалят спорове и ненужни скандали – особено като си спомним скандала около изготвените от предишния кабинет „Борисов“ програми по литература, от които бяха отпаднали знакови автори и произведения.

Проблем може да възникне и заради начина, по който в момента се структурира гимназиалното образование. То вече ще бъде на два етапа, като през втория учениците се профилират и вече ще изучават само избрани от тях учебни предмети. В програмите им ще има заложени само няколко задължителни дисциплини, като една от тях със сигурност ще бъде „Български език и литература“, защото по предмета се държи матура. Почти сигурно е обаче, че историята ще отпадне или ще стане някаква съставна част от общ предмет, наречен „Гражданско образование“, което най-вероятно ще изведе на протест учителите по история, както това вече се случи преди няколко години.

Много дискутирано бе и решението основно образование да се завършва година по-рано. Депутати изразиха съмнението, че по този начин десетки роми или ученици в отдалечени населени места ще отпаднат от училище вече не след осми, а след седми клас. Една от мерките това да не се случи е завишеният срок, необходим, за да получиш шофьорска книжка. Народните избраници изместиха необходимия ценз за свидетелство за правоуправление от осми на десети клас с идеята да задържат в класните стаи онези ученици, които искат да получат документа. Освен това на основните училища в малките населени места се дават две възможности – или да останат до седми клас, или да се преобразуват до десети. В първия случай те ще трябва да съкратят учители, но във втория дори ще отворят нови работни места.

Промени има и в делегираните бюджети, които вече няма да са изцяло на принципа „Парите следват ученика“. Едва 80% от тях ще идват „на калпак“, тоест на брой ученици. Останалите ще се получават чрез допълнителни компоненти – например за резултати. Училищата с високи резултати ще получават допълнителни средства, които могат да харчат, както намерят за добре. Тези с ниски резултати ще получават пари, с които трябва да разработят целево оздравителни програми, с които да подобрят качеството си. Оценяването обаче ще става от независим Национален инспекторат, който е на подчинение директно на премиера. Някои от депутатите вече изказаха съмнения, че по този начин инспекторатът може да служи и за политическа употреба, като поставя високи оценки на „нашите“ директори.

От 2018 година пък тръгва друга спорна мярка – отпускането на държавните пари за частни училища. Дотогава собствениците на частни училища и детски градини трябва да решат искат ли да получават пари от държавата, като за сметка на това се подложат на някои други ограничения. Ако вземат държавна субсидия, те трябва да обучават безплатно 20% от учениците си. Освен това нямат право да събират от родителите такси за задължителните учебни дейности, тъй като държавата ги заплаща. Според експерти от МОН тези ограничения правят държавното финансиране доста неизгодно за частниците, тъй като те трябва да се откажат от повече пари, за да вземат по-малко.

Най-големият проблем пред образователната реформа е разработването на предвидените 19 нови стандарта, които МОН тепърва трябва да разработи. Те залагат точно какво да се учи в съответния клас, по какви критерии се извършва оценяването, как се атестират самите учители. Ако тези стандарти бъдат разписани некачествено, реформа няма да има. И ще бъде все едно дали основното образование се получава в седми, осми или девети клас.