Всеки влиза в този филм – попада на изгодна оферта за храна в магазина, купува някой пакет или килограм повече и след време се оказва, че срокът ѝ на годност е минал и тя отива в кошчето.

Презапасяването с храна е нормално – трудно се устоява на оферти като „Плати едно, вземи две“, или на отстъпките от десетки проценти за цели класове стоки, които някои от големите вериги правят, за да привличат клиенти.

Повече от 1 млрд. души по Земята страдат от недохранване

Според изследвания на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) около една трета от храната, която се произвежда в световен мащаб, не се консумира. В същото време над 1 млрд. души по света страдат от недохранване.

Разхищаването на храната е сериозен проблем в ЕС, където се смята, че всяка година половината от годната за консумация храна – около 90 млн. тона, се похабява. В същото време 79 млн. души в Европа живеят под линията на бедността, а 16 млн. разчитат за залъка си от благотворителни институции и социални служби.

Ако се погледне статистиката, българите са на опашката по похабяване на храните със 105 кг на човек при средно 179 за ЕС. По този критерий най-големи икономии има в Словения със 72 кг похабена храна, следвана от Румъния и Малта само с по 76 кг на човек. Докато най-голямото разхищение е в Холандия – невероятните 541 килограма. Белгийците също не си поплюват – 345 кг на човек. Но данните за нас не са меродавни.

„В България няма официална статистика. Заради липсата на официални данни е приет минималният сценарий на базата на показатели на производство, внос, потребление и жизнен стандарт. Убедена съм, че количеството е по-голямо, имайки предвид лошото ни отношение към всякакъв тип ресурси, неразумното потребление и безхаберието към ресурсите“, казва Цанка Миланова – изпълнителен директор на Българската хранителна банка – неправителствена организация, чието кредо е спасяването на храната и предоставянето ѝ на нуждаещите се.

„Докато в развитите храни говорим за разхищаване на храна (food waste), в слаборазвитите страни по технологични причини и недобре развито земеделие говорим за загуба на храна (food loss). Тя се губи, защото не може правилно да бъде произведена и оползотворена“, обяснява Цанка Миланова.

Свръхпроизводството в богатите държави

В богатите държави има свръхпроизводство заради идеята да бъдат удовлетворени всички капризи на потребителите. Освен това има и много строги стандарти, които определят естетическия вид на храната. Например всеки зеленчук или плод трябва да има определен цвят, форма и големина, за да бъде предложен на купувачите.

Краставиците са прави и с определена дължина не заради евростандарти, а защото за производителя, доставчика и търговеца е много по-изгодно. Когато са унифицирани, те се подреждат по-лесно и бързо. Това има значение както при транспортните разходи, защото в камиона влиза повече стока, така и в магазина, където пред клиентите се подрежда по-голямо количество плодове или зеленчуци на едно място и става по-бърз оборот.

Еднотипната храна може да радва очите на купувача и джоба на търговеца, но това идва с цената на огромни загуби.
Когато една храна се изхвърля, с нея на боклука отиват и всички ресурси, свързани с производството ѝ – вода, електроенергия, човешки труд. Екологичните последици от това също са негативни – при изгниването се отделя метан, който е токсичен и допринася в много по-голяма степен от въглеродния двуокис за създаване на т.нар. парникови газове.

Европейският парламент е приел резолюция, чиято цел е до 2025 г. загубата на храна да бъде намалена наполовина. Европейската комисия е изтеглила тази цел дори за 2020 г. В Европа има организации, които обръщат внимание на храната с изтичащ срок и нестандартните плодове и зеленчуци. Например британската Feeding the 5000 („Да нахраним 5000“) организира събития, на които хората носят храна, която е в срок на годност, но те биха изхвърлили. От нея се приготвят ястия, които се раздават на всички минувачи, както и на тези, които са участвали. Целта е да се даде послание на обществото, че храната, която ще отиде в кошчето, има своята стойност и трябва да бъде използвана.

Френската верига супермаркети Intermarche редовно провежда акции под мотото „Грозни плодове и зеленчуци“ (Les friuts & legumes moches), при които в някои от своите магазини продава плодове и зеленчуци с неправилни форми, които повечето хора биха нарекли мутанти. Целта е да се разбере, че те не са с нищо по-лоши от техните перфектни излъскани събратя.

От гледна точка на търговците и производителите какво се случва с храната, чийто срок на годност изтече? Тази от животински произход – месо, колбаси, мляко, яйца, трябва да бъде унищожавана в екарисажи. Големите производители, преработватели и търговци имат договори с фирми, които идват на място, вземат храната с изтекъл срок, носят я в екарисажа, където се изгаря. А храните, които не са от животински произход – хляб и хлебни изделия, пакетирани храни, плодове и зеленчуци направо отиват на боклука. 

Спасяването на храната не може да стане и без хранителните банки

Те са свързващо звено между бизнеса, където често се стига до унищожаване на храна, и от друга страна – гладуващите хора или тези, които изпитват финансови затруднения и не могат да осигурят.

Как работят те? Банките събират храна, която е в последните дни преди изтичането на срока на годност или с нарушен търговски вид на опаковката, който би накарал купувачите да не я сложат в кошницата. При производителите се случва и свръхпроизводство – често търсенето на продукцията не е прогнозирано добре, като така храната не може да се реализира в търговската мрежа.
Два пъти в годината Българската хранителна банка организира акция под мотото „1 килограм доброта“ за набиране на пакетирани храни от първа необходимост – ориз, боб, макарони, леща, олио и консерви. Това става на място в търговските вериги, като след касите се поставят кошове, в които се събира купената току-що от магазина храна.

Българската хранителна банка е създадена преди 3 години и с времето работата ѝ нараства. Ако през 2012 г. е спасила 126 тона храна, през 2013 г. количеството е било 260 тона, а тази година числото вече е прехвърлено дори преди навлизането в актуалните активни кампании като „1 килограм доброта“ и схемата за компенсиране на износителите на сезонни плодове и зеленчуци, засегнати от ембаргото на Русия. При нея, ако земеделците ѝ дарят предназначената за износ стока, получават субсидия от Брюксел. 
През миналата година банката е предоставила храна на над 65 партньорски организации. Сред тях има доставчици на социални услуги, домове за възрастни хора, домове за деца, кризисни центрове, организации, които работят с наркозависими, или такива, които предлагат топъл обяд на бездомници. Над 10 тона са дадени за подпомагане на хората след наводненията в „Аспарухово“, Добрич и Мизия. Големи количества се дават и на центровете за настаняване на бежанци, както и на самостоятелно настанени семейства на бежанци. 

Банката има две складови клетки на тържището „Слатина–Булгарплод“ с обща площ от 300 кв. м, като едната е предназначена за сортиране на свежи плодове и зеленчуци. Там има над 350 търговци и няколко пъти в седмицата доброволци на организацията минават през всеки и събират продукти. По тази програма за м.г. са спасени около 80 тона плодове и зеленчуци – 40% от храните, минали през банката. 

Втори по дял с около 35% са млякото и млечните десерти. Когато остане около седмица от срока, фиксиран на опаковката, големите производители даряват храната. Лидерът сред всички е „Данон“, който предоставя най-големите количества храна като стойност и количество. За м.г. млечната компания държи около 18% дял от всички 260 тона храна, която организацията е предоставила за подпомагане.

Но търговците не участват в схемата за даряване на храни, въпреки че от тях биха могли да дойдат много големи количества продукти с изтичащ срок на годност. Проблемът е, че по закон те са длъжни да пратят от собствения си джоб храната, която даряват – все едно са я продали.

„Поне 3 пъти по-евтино е да бъде унищожена в екарисаж храната, отколкото да бъде дарена, смята Миланова. – За мен става дума за някакви интереси – да продължават да работят тези екарисажи. Те получават 5 млн. субсидия на година и на производителя му струва в пъти по-евтино да плати такса за унищожаване на храна, отколкото да внесе 20% ДДС, за да я дари на хранителната банка.“

И макар че търговските вериги не даряват храна заради тежестта на ДДС, те помагат на банката с предоставяне на логистична и организационна подкрепа за провеждане на кампанията за събиране на храна след касите, като в нея се включват всички служители до ниво управител. Имат ангажимент да подготвят и да изготвят материалите за популяризиране на кампанията.

В момента Българската хранителна банка разработва програма за спасяване на приготвена храна от хотели, ресторанти и фирми за кетъринг. След корпоративни събития, тиймбилдинги, сватби и други мероприятия често се случва да останат непредложени и неконсумирани количества, които вече са платени. 

Храната, която не е изнесена в залата и не е докосвана с прибори и ръце, а стои в междинната зона – в хладилник или в кухненската част, е възможно да бъде спасена. Нейният произход е ясен, защото тя е придружена с документи къде и от кого е произведена, както и какъв е срокът ѝ на годност. Тя се съхранява и транспортира максимално бързо до местата, където ще се използва. 
Може ли хората да даряват храната, която са купили и виждат, че срокът ѝ на годност изтича?

„Не може да се донесе храна от вкъщи“, категорична е Цанка Миланова.

Организацията стриктно спазва всички изисквания за безопасност на храната, защото е регистрирана и подлежи на контрол от Българската агенция за безопасност на храните. Според изискванията на закона храната трябва да бъде гарантирана като проследимост и безопасност във всеки един момент. Това означава, че от мястото на производство или преработка трябва да бъде превозена с автомобил, регистриран единствено за транспорт на храна, и да стигне до следващото място, където може да бъде съхранена при спазването на всички изисквания.

„Нашите транспортни средства и складове са подобни обекти, които попадат в обсега на контрол на БАБХ и в тях са гарантирани всички условия за безопасност, същото се изисква и от партньорите на организацията, обяснява шефката на хранителната банка. - Няма регламентирана форма, в която да се дари храна от домакинствата. Ако бъде предложена в социални домове или различни институции, приемането ѝ ще бъде отказано.“

В такъв случай как да направим така, че да изхвърляме колкото се може по-малко храна? В помощ при вземането на решение ето и 10 правила, които Европейската комисия препоръчва:

1. Планирайте пазаруването

Планирайте покупките за седмицата. Проверете съдържанието на хладилника и шкафовете, след това напишете на лист от какво имате нужда. Не пазарувайте, когато сте гладни – ще купите повече, отколкото е необходимо. Не купувайте плодове и зеленчуци в запечатана мрежа, ще изхвърлите част от тях.

2. Проверявайте датите

Купувайте стоките с кратък период на годност само когато наистина ще ги консумирате, не се запасявайте с тях. Обърнете внимание на означенията „Използвай преди“ и „Годен за употреба до...“. Докато първото означава, че след датата не трябва да се консумира, при второто смисълът е, че храната не е вредна, но може да загуби част от качествата си.

3. Мислете за бюджета си

Факт: изхвърлянето на храна е свързано с излишно харчене на пари.

4. Грижете се за хладилника

Температурата в хладилното отделение трябва да е между 1 и 5 градуса по Целзий, за да се запазят свежестта и годността на храната за най-дълго време.

5. Съхранение

Съхранявайте храната в зависимост от препоръките на опаковката ѝ, за да постигнете най-добър срок на годност.

6. Пренареждайте

Когато купите нова храна, преместете в предната част на хладилника по-старата. Така ще избегнете вредния мухъл, който неизбежно се получава, когато забравите отворена опаковка в дъното.

7. Сервирайте по-малки порции

Всеки може да поиска допълнително, вместо после да изхвърляте недояденото в коша за боклук.

8. Използвайте останалата храна

Готвеното предишния ден може да бъде претоплено или повторно сготвено с добавка на допълнителни съставки.

9. Замразявайте

Вместо да изхвърляте хляба, замразете го. Така ще предотвратите мухлясването му. Оставете го да се размрази на стайна температура или го запечете във фурната. Ако замразявате храна, правете това на малки порции.

10. Домашна градина

Ако имате възможност да отглеждате зеленчуци и плодове, купете си съд за компостиране, в който събирайте отпадъците от растителен произход. След известно време ще разполагате с качествен и чист тор за вашите насаждения.

------

Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври  2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.