РИЧАРД РАН*

Икономистът и философ Фридрих Август фон Хайек ни предупреди за ограниченията пред познанието и прогнозирането. Което знаем все пак въз основа на минало поведение, е, че има по-голяма вероятност някои събития в бъдеще да се случат, отколкото други.

Така че сега към 2016 г.

Ще има значителен разрив на световния петролен пазар, водещ до по-високи цени, ето поради каква причина. И руснаците, и иранците понасят големи икономически удари върху техните икономики поради много ниските цени на петрола. През 2014 г. приходите от петрола представляват около 50% от руския федерален бюджет и около 70 процента от техните валутни приходи. Саудитците, които не са приятел нито на Русия, нито на Иран, имат политическа мотивация да отслабят техните икономики.

Саудитците, в качеството си на производител на евтин петрол, също биха искали да изтласкат от бизнеса своите световни конкуренти, произвеждащи на високи цени, като например американските, разработващи шистов петрол и газ. Следователно, те произвеждат достатъчно петрол, за да се запазят много ниски цените. Ако производството и износа на петрол от Саудитска Арабия или на някой от другите големи производители бъдат нарушени, руснаците и иранците само ще приветстват това.

Президентът Владимир Путин вече е показал, че той ще отиде доста далече, за да бъдат потискани потенциални петролни и газови конкуренти. В периода 2010-2014, той успя да задуши потенциалната конкуренция на газ в Европа чрез индиректно подкупване на европейски политици, за да забранят фракинга и друг вид производство в собствените си страни. Също индиректно руснаците финансират американски екологични групи за укрепване способността им да забавят или унищожават разширяването на производството на петрол и газ от САЩ.

Намаляването на потенциална конкуренция и произтичащите от това по-високи цени в голяма степен са от полза на руснаците. Ако саудитската петролна инфраструктура, в това число рафинерии, петролопроводи или петролни танкери понесат големи щети без светът директно да види в това руска или иранска следа, аз не бих бил въобще изненадан.

Ще има друга финансова криза, а глобалният икономически растеж ще бъде по-малък от най-скорошната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ), и това е причината глобалното съотношение на държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) да е рекордно високо, а в повечето развити икономики да е много по-високо, отколкото беше, когато започна голямата глобална рецесия. Когато дълг, особено държавен дълг от един момент нататък се увеличава като процент от БВП, икономическият растеж има тенденция да се забави.

Съотношението държавен дълг към БВП, надвишаващо 100%, изглежда истинско успокоително лекарство, и сега е приблизително 98% от БВП в Съединените щати, 104% от БВП в еврозоната, и невероятните 220 процента в Япония. Япония и други страни с много високи дългове, като например Италия и Гърция, са били в икономически застой или по-зле през последните години. Всички най-големите развити икономики, с изключение на Германия, са на безотговорната фискална пътека шест години след края на рецесията, при което дългът продължава да расте като процент от БВП.

Всяко значимо прекъсване на световната икономика, като първата ми прогноза за голям скок в цените на петрола или за голямо терористично нападение, може лесно да хвърлят света отново в рецесия, и този път ще бъде невъзможно дори да се опита да тръгне обратно към възстановяване. (Почти всяка година МВФ прогнозира по-висок процент на икономически растеж, отколкото в действителност бива постиган, отчасти, защото вярва на собствените си последователно погрешни модели.)

Иран ще даде на света да разбере, че има ядрена бомба, макар че публично ще го отрича. Иранците ясно разбират, че може да рискуват отмъщение, ако обявят, че имат ядрено оръжие, след като президентът Барак Обама напусне поста, но ако светът мисли, че те имат бомба преди Обама да напусне, нищо няма да бъде направено.

Сценарият е следният: иранците искат вдигане на всички санкции, така че те ще продължават да отричат, че имат бомба – и Обама се нуждае от тези отричания, за да запази облика си. Предвид разпоредбите на ограничените инспекции в споразумението, иранците могат лесно да мамят, тъй като е всеобщо известно, че в определен етап те ще са само седмици далеч от бомбата. Така че е вероятно иранците да последват примера на Израел никога да не признаят, че имат бомба, докато дадат на всички ясно да разберат, че я имат. Иранците могат да постигнат това чрез извършване на подземен ядрен взрив преди следващата есен, който те ще припишат или на земетресение или ще опишат като взрив на конвенционални оръжия.

Експертите, разбира се, ще знаят дали това е ядрена експлозия, но иранците ще осигурят измислена история за тези, които имат политическата задача да го отрекат (т.е., Обама), отново като извинение за бездействие. По времето, когато един нов американски президент се избира, то вероятно ще се счете за твърде късно да се предприемат военни действия, тъй като вече се е разбрало, че Иран е ядрена сила. Иран ще бъде без проблеми.

Ако не съм прав за тези събития, най-добре ги забравете. А ако съм прав за 2016 г., няма да се поколебая да напомня, че съм бил прозорлив. Честита Нова Година!

----

* Ричард Ран e висш сътрудник на Cato Institute и председател на Institute for Global Economic Growth. Анализът от в. „Вашингтон таймс“ е публикуван в БГНЕС, откъдето го препечатваме.