Депутатът от ДПС Делян Славчев Пеевски, който преди година нямаше никаква собственост на свое име, преди ден се оказа собственик на поредните четири компании. 

На сайта на Народното събрание се появиха две декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - едната от 27 ноември миналата година, другата от 4 януари 2016 г. 

ПЕЕВСКИ ИЗНАСЯ БИЗНЕСА СИ В ЧУЖБИНА? (ВИЖТЕ ДЕКЛАРАЦИИТЕ МУ)

В първата е записано, че през ноември Пеевски е станал собственик на Intrust Ltd, Redwood Capital Ltd и Uno de senso Group Ltd, а в първия работен ден на годината Пеевски е дообявил и 100% от компанията Richi International Ltd.

Какво ни казват тези декларации? Нищо.

Какво стои зад тези фирмени имена е мистерия. Причината за това са липсващите конкретни изисквания в закона - нито какво точно трябва да се декларира, нито какви детайли трябва да съдържат имената на фирмите, нито къде са регистрирани, а още по-малко и кой трябва да проверява дали декларираното е вярно. Всъщност, само последното е ясно - никой не проверява.

Делян Пеевски е изписал последната си придобивка като Richi internatinal (без очакваното О като четвърта буква отзад напред), което вероятно показва, че младият и успял мъж среща известни трудности с езика на Шекспир.

Трудночетливият почерк на депутата обаче не е важен. По-важото е, че такива фирми не съществуват в българския търговски регистър. От това следва, че регистрациите им са някъде другаде - няма отговор на въпроса в кое точно кътче от необятния свят са базирани тези фирми. В декларациите на Пеевски няма нито юрисдикция, нито идентификационен номер, липсват и всички останали атрибути на юридическо лице. 

Така Пеевски формално изпълнява закона - подал е декларация, но по същество го заобикаля - избирателите му продължават да не знаят какво точно притежава. 

Вярно ли е декларираното от Пеевски? Никой не се интересува.

Под двете декларации на  ДПС депутата стои и надпис:

"Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс".

А ето какво гласи съответният член:

"Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп., бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Това звучи като гаранция, че политиците няма декларират неверни данни. Стига да има кой да установи кое е вярно и кое не е.

В текста от НК се говори за затаяване на истина, за което нарушение се предвиждат глоби и дори затвор. Затова потърсихме становище от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Оттам обаче ни отговориха, че за да получим отговор, трябва да изпратим въпроса по пощата. След това комисията щяла да свика заседание и да се произнесе по казуса.

Клуб Z се консултира с юристи. Според тях, за да се приложи хипотезата на чл. 313 от НК е необходимо да е записано в закон, указ или постановление какви данни трябва да бъдат декларирани. 

Само че чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, по който Пеевски е подал декларациите си, не предвижда задължение да се упоменават задължителните атрибути на едно търговско дружество - седалище, адрес, регистрация, управляващи и т. н. Достатъчно е само да се спомене името на фирмата и дяловото участие на лицето, подаващо документа.

В случая става дума за очевидно законодателно недоглеждане. Или пък не.

Така от декларациите на Пеевски е ясно само и единствено, че няма нищо ясно. На практика те не ни казват нищо. Дори и информацията в тях да е невярна, то това няма кой и как да провери.