Френският фотограф Николай Ендегор, известен с еротично-закакачливите си снимки, опитва нов жанр и създава великолепна серия фотоколажи под названието „Мрамор от Лувъра“. Всяка от творбите в поредицата се състои от два кадъра, единият е сниман в музея, другият – в студио.

Оригиналната статуя е на Франсоа Жофроа (1806-1882) – „Първа тайна“(1839)

Момиче споделя с богинята Венера тайната си любов. Николай Ендегор успява да предаде точно всички емоции, независимо че за него, както и за повечето посетили в Лувъра, великите скулптури са недосегаеми.

Статуята на Лоренцо Бартолини „Нимфа, ужилена от скорпион“ (1845)

Едно от най-добрите постижения на Бартолини. Създадена по поръчка на принц Шарл де Бово. Творбата има голям успех на Парижкия салон през 1845 г. и привлича вниманието на руския император Николай I, който поръчва на Бартолини копие. За съжаление, скулпторът умира преди да изпълни поръчката и работата е довършена от флорентинеца Джованни Дюпре. Копието се съхранява в Ермитажа. Фотоколажът на Николай Ендевор повтаря точно разказа на Бартолини, включително и неприятното усещане от ужилването, изписано на лицето на модела.

Римска статуя, II в. „Почиващият Хермафродит“ 

Когато видяла къпещия се син на Хермес и Афродита, нимфата Салмакида се влюбила безпаметно. Но, колкото и да се стараела, не успяла да заплени съцето на юношата. Отчаяна, Салмакида помолила боговете да ѝ помогнат да бъде завинаги с любимия си. Молитвата ѝ била чута, но изпълнена буквално: двамата станали едно цяло. Моделът на Ендегор повтаря оригинала с изражение на обречена омиротвореност.

По мотиви от статуята на Жан-Жак Прадие „Психея“ (1824)

В древногръцката митология Психея е олицетворение на душата. Тs се представя в образа на трепетна пеперуда или девойка с пеперуда (с пеперудени криле). Най-известен е митът за Ерос (Амур) и Психея, според който земното момиче Психея получава от Зевс като награда за своята любов и вярност безсмъртие и се съединява с любимия си. Моделът на фотографа съвършено въплъщава красотата на богинята и сякаш се любува на приликата си с нея.

Жан Гужон, „Диана с лък, облегната на елен“ (1549)

Диана, жената ловец, господарка на дивата природа, покровителка на плодородието. Моделът повтаря огледално позата на богинята, горда със съвършените си форми и внася нова хармония в творбата.

Лоренцо Бартолини, „Дирка“, (1834)

Жестоката царица на Тива Дирка била вакханка, почитателка на бог Дионисий. Мигът на печалното откровение е запечатан от скулптора и безизразния поглед на модела.

Римско копие по гръцки оригинал „Три грации“, II век пр. Хр.

Грациите са три богини на красотата и изяществото, спътници на бога на любовта и олицетворение на женската прелест. Или красавици със съвършени фигури и идеални черти на лицето. Моделът се вписва съвсем органично сред статуите.

По мотиви от „Пигмалион и Галатея“ (1763) на Етиен-Морис Фалконе

Критският скулптор Пигмалион бил толкова увлечен от работа си, че забравил да обръща внимание на жените. Разгневената богиня на любовта Афродита го заставила да се влюби в статуята на младата Галатея, създадена от самия него и така го обрекла на мъките на безответната любов. Но страстта на Пигмалион се оказала толкова силна, че Афродита го съжалила и вдъхнала живот на статуята. Оживялата Галатея станала жена на Пигмалион.

По мотиви от „Нимфата Ехо“ (1821) на Пол Лемуан

Нимфата Ехо била наказана от жената на Зевс Хера за бъбривост, защото отвличала вниманието на богинята с разговори, докато гръмовержецът ѝ изневерявал. Хера лишила Ехо от дара на самостоятелната реч: тя вече можела само да повтаря думите, изречени от друг. Това наказание се оказало фатално за Ехо – влюбена в прекрасния Нарцис, не можела да му го признае. Страдащата от несподелено чувство нимфа пресъхнала и от нея останал само един глас…

Жан-Жак Прадие „Обличането на Аталанта“ (1850)

Аталанта била прочута с умението си да бяга бързо и неуморно. Тя се съгласна да се омъжи за онзи претендент, когото не би могла да догони. Но когато в сватбения маратон някой я задминел, го убивала с копие в гърба. Да я победи успял само Хипомен, на когото Афродита предварително дала три златни ябълки. Той ги изпускал по пътя си и така успял да отвлече вниманието на Атланта.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ