Сурва в Перник, или как фолклорът се превръща в чалга (снимки)

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

София се изнесе в Перник за уикенда – за Сурва, най-мощната молитва за прогонване на злото по нашите земи. Зло със зъби, рога, чанове, женски дрехи и огледалца по страховитите маски, за да видим в тях и личната си проклетия. Край тези фолклорни герои, добрали се до наши дни от древността, се промъкваха и сатаните на новото време – цинизмът, порнографията, бутафорията, кичът… Костюмите им бяха като захвърлени от чалга клуб, а маските – от Хелоуин.

От цялата страна бяха пратили своите най-озъбени чудовища, за да излязат на централния площад в Перник, да подскачат с великански хлопки на кръста и да вдигат хилядогласен звън до небесата. Кукерските групи представяха най-често обичая Сурва, други – сватба, трети – сеитба и раждане на нивата. Булки водеха немалко от шествията (ролята на невестата винаги се изпълнява от мъж, който понякога „добива“ дете на самия площад). „Булки“ се наричаха и двете кукли, с които бяха украсени едни от най-интересните маски (сурат) на фестивала – на кукерите от село Тъжа. Групата размахваше дървени саби и сопи, обикаляйки в кръг – в края танцьорите сваляха маските и хвърляха „оръжията“.

Мъжете от фолклорната трупа от село Маламир, Ямболско, бяха понесли на главите си огромни конструкции, обсипани с огледалца – под чановете се вееха женски поли и престилки. Групата във фолклорни носии пресъздаде сеитба – сеячът измери нивата „на площада“, на място сглобиха ярем и рало, впрегнаха двама свои съселяни, навлекли маски на волове. Начело беше „дядо поп“, окичен със златна обица на ухото – суетен като много от днешните ни духовници.

„Мъжка“ булка поведе трупата от село Бояново, Елховско. Едър левент, облечен като невеста, изнесе на рамо детска люлка, легна на площада и зае вулгарна поза. Встрани мъжете се заеха да „засеят“ нивата. С роли в постановката се включиха двама „дяволи“.

Групата от Прибой, Пернишко, бе една от най-многолюдните на Сурва – 60 души, вероятно половин село беше пристигнало на празника. Пресъздадоха обичая „сватба“ – и сред „сватбарите“ видяхме ветеран-опълченец, втори военен, полицайка с палка и свирка, пънкар, чалгаджия, ром с гадулка и „мечка“, медицинско лице с маска на лицето, свещеник…

Зад тях между кукерите се зададоха фараони, маймуни с китари, Анонимните, немски бюргери, клоуни, полицаи, военни, вещици с петли в кош на гърба, циганки, които хвърляха боб на паважа… цял парад от „овчи“ мечки – някои със златни зъби – и един мургав Ерос в памперс за възрастни, който „прострелваше“ публиката с надут презерватив, за да изкара някой лев. Всяка група бе водена от акордеонисти, гайдари, тъпанджии, които свиреха на живо. Отпред на площада звучеше фолклорна музика, а най-отзад – ромски маанета. Момичетата, облекли автентични носии, сръчно хвърляха гюбеци. Там реда си в шествието очакваше и Ноев ковчег, излязъл като от филм на Кустурица: магаре теглеше каруца, в нея имаше къщичка, която същевременно представляваше и печка, над нея – комин с кълбета пушек, а отстрани бе закачен стар касетофон, разпръскващ чалга на произвола.

Ако успеете да се абстрахирате от това фрийк шоу, ще се потопите в цялата пищност и красота на Сурва – празникът, на който родители водят децата си, за да видят обичаите, оцелели от хиляди години. За да останат и след нас.