Article_top

Стефан Миланов

Изоставането е колосално, потресаващо, съсипващо. Изоставането ни попилява и наистина ни води към края – и това не са просто думи.

Имам навика да чета вестници. И това ми е само първата грешка. Втората ми е, че ги чета някак наобратно. Когато толкова цветно са ми поднесени пълни детайли как точно е скрил брадвата, как по нея е имало кръв, косми, сополи и не знам си какво... аз се занимавам с глупости и опитвам да се поставя на мястото на този човек. Извършителя. Какво му е било в  душата, та да стигне до там. На Мерт ли беше... или Чорт – все тая. Поставям се на мястото на оная от Поморие с найлоновия чувал на главата на малкото момиченце. Не дъщеря на лихвар или мутра да беше, на сатаната да е дъщеря - какво може да те накара да постъпиш така?! Поставям се на мястото на ония космогърди примати от Розово, на които сирийците (или съответно тяхната липса) са им №1 в дневния ред. Думата е лесна – боклуци.

Дума, която би си казал някой, който се има за нещо повече от всички изредени. Лесният вариант е това. И не решава проблема.

Изоставането обаче решава проблемите с брадва. С тричане. И с извратени концепции за лайв. И си въобразява, че ако има пари, това ще го измъкне от изоставането. Което само по себе си е сигурен белег за изоставане.

Има поне две школи по въпроса – един приятел казва, че народът е прост и затънал, защото го грабят и мачкат. Аз по-скоро смятам, че народът позволява да го грабят и мачкат, защото е прост и затънал. Не знам.

И само един от аргументите ми е, че съвсем очевидно затворите са ни малко, а университетите са ни в повече. Страх ме е да минавам по тротоара покрай някой ВУЗ да не ме подгонят с готова диплома и да ме вмъкнат вътре насила. Докато се усетиш и вече си бакалавър по нещо си – е, от това много ме е страх...

Обаче и другото със затворите е не по-малко страшничко. Какво означава прокурорът на Кърджали Светлозар Лазаров (видя ми се свестен човек по телевизията) да каже в прав текст, че ще поиска доживот без замяна за един 18-годишен човек – споменатия Мерт. И че преценява, че няма надежда това объркано същество да се поправи и да бъде върнато в обществото... Обикновено на тази възраст такива наказания не се пледират. Да припомним, че прокурорът е запознат с детайлите около престъплението, ние – не.

Да, ще кажете, по цял свят стават криминални деяния, но не съм сигурен, че у нас те са просто случки, свършващи с някой в гробищата и някой в затвора. Това не са просто убийства, насилвания или овалване на различните в катран и перушина – това са лакмуси. Точно както в Щатите влизането на изперкал ученик в клас с 22-ри калибър е повече лакмус отколкото единична случка. Но сега не ми е работа да се занимавам с щатски проблеми. 

Понеже, както казах, имам специфичен начин на възприемане на новините, на снимките от съдебната зала гледах само в маратонките на този млад човек, когото споменавам вече трети път. Беше си ги купил с кървавите пари, откраднати от убийството на майка с дете – маратонки и джиесем. Джиесема не видях, но дори не беше събрал ниво да си избере свестни патъци. Менте някакво. Стана ми жал.

И когато този влезе в затвора, публиката ще си отдъхне. С колкото по-голяма присъда – толкова повече ще си отдъхне. Ще иде да удари една ракия и да си пусне сериала. А колко още мертове има навън, че и вътре в нас, които могат никога да не убият, но притежават същата убийствена бездуховност. Един сръбски монах – старец Тадей Витовницки, казва: „С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът.” Помислете върху това. Мертовете вътре завиждат, убиват, нараняват, изтребват до крак... Хем го правят, хем уж не го. Това е по-сигурно и от факта, че маратонките на клетия нещастник ще се разлепят скоро от разходки в „карето”. Знаете какво е каре в затвора...

Колко от тези хора ще родят себеподобни? Тези регресирали ние - защото никой от нас не е достатъчно читав, - тези регресирали българи, размножавайки се, ще превърнат регресията си в количествена прогресия. Дори ми се струва неуместно да уточнявам, че ако ставаше въпрос за човек с име Иван или Ботьо, пак щях да мисля същото...

Някой ни е набил в главите, че ако днес примерно ходиш на църква, значи си изостанал. Т.е., назадничав си, ако имаш куража да изкрещиш: "Търся помощ! SOS за мен, за душата ми, за децата ми! Не ме устройва състоянието на нещата – нито вътре в мен, нито отвън... Не ги харесвам. Помогни!” Тогава си изостанал.  Излиза, че напредничавото е да си Мерт, дето едни маратонки не може да си избере?

Дали наистина не ни е дошло времето? За края ни.

 

Ключови думи
 
Снимка Александър Жеков

Изоставането е колосално, потресаващо, съсипващо. Изоставането ни попилява и наистина ни води към края – и това не са просто думи.

Имам навика да чета вестници. И това ми е само първата грешка. Втората ми е, че ги чета някак наобратно. Когато толкова цветно са ми поднесени пълни детайли как точно е скрил брадвата, как по нея е имало кръв, косми, сополи и не знам си какво... аз се занимавам с глупости и опитвам да се поставя на мястото на този човек. Извършителя. Какво му е било в  душата, та да стигне до там. На Мерт ли беше... или Чорт – все тая. Поставям се на мястото на оная от Поморие с найлоновия чувал на главата на малкото момиченце. Не дъщеря на лихвар или мутра да беше, на сатаната да е дъщеря - какво може да те накара да постъпиш така?! Поставям се на мястото на ония космогърди примати от Розово, на които сирийците (или съответно тяхната липса) са им №1 в дневния ред. Думата е лесна – боклуци.

Дума, която би си казал някой, който се има за нещо повече от всички изредени. Лесният вариант е това. И не решава проблема.

Изоставането обаче решава проблемите с брадва. С тричане. И с извратени концепции за лайв. И си въобразява, че ако има пари, това ще го измъкне от изоставането. Което само по себе си е сигурен белег за изоставане.

Има поне две школи по въпроса – един приятел казва, че народът е прост и затънал, защото го грабят и мачкат. Аз по-скоро смятам, че народът позволява да го грабят и мачкат, защото е прост и затънал. Не знам.

И само един от аргументите ми е, че съвсем очевидно затворите са ни малко, а университетите са ни в повече. Страх ме е да минавам по тротоара покрай някой ВУЗ да не ме подгонят с готова диплома и да ме вмъкнат вътре насила. Докато се усетиш и вече си бакалавър по нещо си – е, от това много ме е страх...

Обаче и другото със затворите е не по-малко страшничко. Какво означава прокурорът на Кърджали Светлозар Лазаров (видя ми се свестен човек по телевизията) да каже в прав текст, че ще поиска доживот без замяна за един 18-годишен човек – споменатия Мерт. И че преценява, че няма надежда това объркано същество да се поправи и да бъде върнато в обществото... Обикновено на тази възраст такива наказания не се пледират. Да припомним, че прокурорът е запознат с детайлите около престъплението, ние – не.

Да, ще кажете, по цял свят стават криминални деяния, но не съм сигурен, че у нас те са просто случки, свършващи с някой в гробищата и някой в затвора. Това не са просто убийства, насилвания или овалване на различните в катран и перушина – това са лакмуси. Точно както в Щатите влизането на изперкал ученик в клас с 22-ри калибър е повече лакмус отколкото единична случка. Но сега не ми е работа да се занимавам с щатски проблеми. 

Понеже, както казах, имам специфичен начин на възприемане на новините, на снимките от съдебната зала гледах само в маратонките на този млад човек, когото споменавам вече трети път. Беше си ги купил с кървавите пари, откраднати от убийството на майка с дете – маратонки и джиесем. Джиесема не видях, но дори не беше събрал ниво да си избере свестни патъци. Менте някакво. Стана ми жал.

И когато този влезе в затвора, публиката ще си отдъхне. С колкото по-голяма присъда – толкова повече ще си отдъхне. Ще иде да удари една ракия и да си пусне сериала. А колко още мертове има навън, че и вътре в нас, които могат никога да не убият, но притежават същата убийствена бездуховност. Един сръбски монах – старец Тадей Витовницки, казва: „С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът.” Помислете върху това. Мертовете вътре завиждат, убиват, нараняват, изтребват до крак... Хем го правят, хем уж не го. Това е по-сигурно и от факта, че маратонките на клетия нещастник ще се разлепят скоро от разходки в „карето”. Знаете какво е каре в затвора...

Колко от тези хора ще родят себеподобни? Тези регресирали ние - защото никой от нас не е достатъчно читав, - тези регресирали българи, размножавайки се, ще превърнат регресията си в количествена прогресия. Дори ми се струва неуместно да уточнявам, че ако ставаше въпрос за човек с име Иван или Ботьо, пак щях да мисля същото...

Някой ни е набил в главите, че ако днес примерно ходиш на църква, значи си изостанал. Т.е., назадничав си, ако имаш куража да изкрещиш: "Търся помощ! SOS за мен, за душата ми, за децата ми! Не ме устройва състоянието на нещата – нито вътре в мен, нито отвън... Не ги харесвам. Помогни!” Тогава си изостанал.  Излиза, че напредничавото е да си Мерт, дето едни маратонки не може да си избере?

Дали наистина не ни е дошло времето? За края ни.

 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Митко

Оскотяването и опростачването вървят с пълна сила от 25 години, но най-страшното е безверието и материализмът!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?