Опашките не са съвсем изчезнали от живота в България, но не са и това, което бяха. (Освен, разбира се, ако не сте от онези измъчени родители, които са прекарали наскоро цяла нощ на опашка да запишат детето си в първи клас в някое по-престижно училище).

Опашките обаче са съвсем актуални в просперираща европейска държава като Италия. Така на Джовани Кафаро му хрумва идеята, че в това има ниша за бизнес и създава професията "чакащ на опашки".

Един ден, подобно на милиони свои сънародници, той отново виси на опашка - в Милано, за да плати някакви сметка.

"Тогава ми дойде на ум, че мога да правя същото и за други хора", обяснява италианецът пред "Икономист".

По това време той е безработен и се заема с новото си начинание с ентусиазъм. Раздава флайъри, в които рекламира услугите си, и бързо намира доста клиенти. В списъка са и много компании, които предпочитат служителите им да вършат нещо по-продуктивно, отколкото в работно време да киснат на някоя опашка в поредната общинска или държавна служба. С времето действието, което той извършва се превръща в професия - codista (на итал.), човек, който чака на опашки.

Според потребителската организация Кодаконс италианците прекарват средно около 400 часа годишно на опашки. Времето, което за една година се губи по този начин, се оценява на около 40 млрд. евро. От години богатите италианци наемат хора, които вместо тях да стоят на опашките, за да платят сметките, да изпратят колети в пощата и да се занимават с различните видове бюрокрация.

Джовани Кафаро обаче решава да направи това занятие съвсем легално, като наетите подписват договор, има гарантирано минимално заплащане (10 евро на час преди удръжките) и достъп до държавно обезщетение при трудови злополуки. Той предлага 5-часов курс, който провежда по скайп. Курсът включва запознаване с тежките изисквания на различните общински и държавни служби, къде какви видове формуляри, документи, подписи и т. н. са необходими. Т. е. разкрива тънкостите на занаята. 

Поредица от италиански правителства са опитвали да намалят опашките. От средата на март даже има нововъведение - италианците могат да кандидатстват за идентификационен номер, който ще им дава достъп до услугите, предлагани от държавната администрация. Но освен голямата бюрокрация, за непрестанните опашки по италиански има и друга важна причина. В страната има един от най-ниските проценти на безкешови трансакции в цяла Европа. 

"Плащането в брой е твърде широко разпространено и като цяло хората не са много склонни да използват кредитни или дебитни карти", обяснава Кафаро.

Вероятно това има общо с факта, че страната е с една от най-големите сенчести икономики в развития свят.

По ирония на съдбата инициативата на Джовани Кафаро създава нови условия за бюрократични усложнения. Хората, които искат да наемат кодиста като спазват условията на договора, ще трябва да платят осигуровки и така да са принудени да попълват всички съпътващи документи на хартия, което, разбира се, е свързано с чакане на опашка. Така че бизнесът на Кафаро в известен смисъл прави опашките още по-дълги.