Пръв беше Динко. Или поне най-знаков. Примерът му се оказа заразителен. И като в някакъв лош римейк на филм за Дивия запад по поляните около българо-турската граница защъкаха ловци на глави. Мигрантско-бежански глави.
Новото забавление върви с героични пози, чист въздух...Нещо като пикник с екстри - малко незаконни дейности като трафиканство, преджобване на заловените мигранти, малко превантивен бой, малко "свински опашки", малко тв интервюта, клипчета във фейсбук с прости, но ясни послания....Откъдето и да го погледнеш - работа обществено полезна и значима.
Да, времената се менят и мутрите - онези, по-кварталните, не са това, което бяха. Те се издигат до нивото на патрЕотична анцуг интелигенция.
При това оценена като такава на високо държавно ниво. Наблюдаваме сцената: "Граждани помагат на властта. Тя им благодари". "Гражданското общество" влиза в действие и взема нещата в свои ръце. А че "гражданското общество" има доста проблемни отношения със закона е подробност.
Динко зададе тона – мускули, къса подстрижка, привидно простодушие, мек изговор (което му придава измамно добродушен и даже леко комичен вид), нещо средно между съседското момче и нещо като бизнесмен, анцуг…Анцуг, във всичките му разновидности.
Динко обаче не беше пръв
Помните ли например при Антон Хекимян - този промоутър на кадри за патрЕотичната идея, как генералът Илия Илиев разказва своите подвизи в лова на бежанци по границата. През ноември м г. разговорът е озаглавен „На пусия. Как генерал хвана бежанци по време на лов за глигани“. Внушението е просто - като си излязъл на лов, ако не откриеш глигани, и бежанци в днешно време ще свършат работа.
Динко не беше пръв, още по-малко все пак случайно оказалият се в ролята на заловител ген. Илиев. Кой тогава?
"Държавата е наша, обща. Всеки, който помогне, само едно „благодаря“ заслужава“.
На кого са тези думи? Лично на премиера Бойко Борисов. Вярно ден, по-късно се доуточни, че не трябва да се превишават правата. Но моментът с бдителността на гражданското общество си остана, макар и в смекчена версия.
"Категоричното ми мнение е било и е, че гражданското общество трябва да бъде бдително, да подава сигнали и да не остава безразлично към нарушаването на закона, но в никакъв случай не трябва да има превишаване на права", написа в понеделник Борисов и обясни, че преди това думите му са били некоректно употребени.
Дали?
На премиера идеята за "гражданските арести" не му е никак неприятна.
Не става дума даже за привижданите от някои скрити мотиви, свързани с недовършването на оградата и подозренията, че, както обикновено, става дума за корупция и злоупотреби и много по-малко за българщина и защита на национални интереси.
Не става дума даже и за споделената анцуг стилистика
С или без цъфнали магнолии в пейзажа - тя е доста очевидна.
Даже не и за институцията "хващане".
Прочутото Борисово "ние ги хващаме, те ги пускат", което в осъвременен вариант звучи като "Хващаме ги и ги връщаме" (пак по Бойко Борисов). Важното е да се хваща. Полицай, който хваща мутра, гражданин-мутра, който хваща бежанец, полицай, който хваща бежанец (или стреля, ограбва и набива бежанец, според доста упоритите твърдения на разни "самозвани" международни неправителствени организации).
Хващането, в което все остава нещо несвършено, се оказва интересен израз на националния комплекс, в него все има нещо, което не е доизкусурено. А многократно рекламирано от самия премиер се превръща в национален спорт. Хващаме лошите, означава ли обаче, че тези, които хващат, са добрите... Объркано е малко.
Да оставим обаче всичко това.
И да погледнем очевидното. Очевидно е говоренето на премиера ни Бойко Борисов, в което той е силен и убедителин. Премиерът често напомня, че бежанците са опасност за нашата страна, че те трябва да бъдат спрени, че идват от другаде и са различни, че са мюсюлмани и ние не ги искаме...
"Как е възможно премиерът ви да говори по този начин", попита Меглена Кунева водещият на "HardTalk" по Би Би Си Стивън Сакър. Той заподозря даже ксенофобия и ислямофобия, цитирайки думи на Борисов: "Българите се страхуват - ние сме християни, те са мюсюлмани". "Страдате ли от дефицит на съчувствие?", попита Сакър, а Кунева обясни, че става дума за естествени страхове и не, министър-председателят не говори популистки, по-добре е той да изговори какво мислят хората, а не крайните ксенофоби и радикали...
Възможно е. Но е възможно и обратното. Ако премиерът ти каже: "Българите се страхуват - ние сме християни, те са мюсюлмани", не е ли логично ти, който харесваш този премиер, защото е човек от народа, има анцуг, обича да се снима с теб, говори ясно, а и е тренирал разни борбени спортове, да се включиш и да спретнеш примерно "Цивилен отряд за защита на жените и вярата"... И да почнеш да хващаш мигранти - с граждански арести и свински опашки.
Премиерът може в това време да иронизира "Ройтерс" ("Вие от коя медия бяхте"), да обяснява колко по-зле се държат някъде другаде с бежанците (факт, но без отношение към въпроса), да насърчава патриотизма, да обяснява колко хубаво нещо са гражданските отряди, на другия ден да твърди, че законът е важен, а на третия даже самосезиралата се прокуратура някой някого да задържи...Може.
Сезонът на лова е открит обаче
Затова само за сведение ще припомним част от мислите на Борисов на въпрос дали има нехуманно отношение към мигрантите от българска страна:
- Аз не съм чул. За съжаление. Или за радост. Но ако отидете да питате хората в Кресна (където имаше протести за евентуално настаняване на мигранти-б.р.) или по границата долу, те ще ви кажат други неща. Напротив, България се справя добре. В България се взимат пръстови отпечатъци. В България всеки, който иска да влиза на границата, има контролно-пропусквателен пункт и ще мине по начина, по който са европейските практики. Всеки, който нарушава границата бива задържан, така както се задържа всеки, който се опитва нелегално да прескочи някаква ограда или някакъв двор. Кое е нехуманното? Аз не мога да разбера, че си пазим границата, вие ни обвинявате в нехуманност...Защитаваме нашите граници, това искат хората от нас...
...Ние сме изключително хуманни и се справяме много добре...
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни