Article_top

Слава Аначкова

Аптечният пазар спешно се нуждае от реорганизация. Формулата "лекарства зад ъгъла" определено се харесва на потребителите, но без намесата на държавата, води до тежки изкривявания. Причината е, че се подчинява единствено на пазарните принципи и всъщност остява десетки хиляди хора без достъп до медикаменти...

"Присъдата" издаде първата по рода си у нас онлайн платформа с точните адреси на всеки обект за търговия на дребно с лекарства - mapteka.bg, която нагледно показа колко неравномерно и несправедливо са разпределени аптеките и дрогериите в страната. Съсредоточени са предимно в големите градове, а по-малките населени места и особено селата на практика са оставени без покритие.

АПТЕКА НА ВСЕКИ ЪГЪЛ В СОФИЯ. В 43 ОБЩИНИ - НИТО ЕДНА

Само който е търсил лекарства докато е "на гости на село" знае, че не може просто да отскочи до аптеката. Нея или я няма, или не продава продукти с рецепта, затова най-бързият и лесен вариант е да запалите колата и да пътувате до съседния град. Разбира се, ако нямате кола или не можете да шофирате, ситуацията се усложнява. Тогава помощта си предлагат т. нар. амбулантни търговци, които работят като куриери за лекарства. Събират рецептите на цялото село, изпълняват ги в близкия град (обикновено в точно определена аптека) и ги доставят обратно на адрес срещу подходяща комисионна. И понеже това си е чудесен бизнес, никой не се занимава с тежките и тромави процедури по откриване на собствена селска аптека, която едва ли ще може да прави и 100 лв. оборот на ден. 

Ето така цели райони на страната на практика са оставени без достъп до лекарства и на добрата воля на амбулантни търговци, кметове или селски доктори.

В същото време големите градове изобилстват от аптеки, а опашките за изпълнение на рецепти са нещо невиждано, защото един обект се пада на не повече от 1 806 души население (според националните данни за България). В двумилионна София, където аптеките са 1 115, всяка от тях обслужва по 1 158 души, а само в областите Разрад, Силистра и Търговище на един обект се падат средно по 3 400 души, защото районите разполагат с едва 33-38 аптеки. Дори те обаче не могат да стигнат средноевропейските показатели, според които една аптека обслужва по 4 500 души и това се счита за съвършено нормално.

В този контекст Българският фармацевтичен съюз (БФС) предложи държавата да се намеси на аптечния пазар и да въведе едногодишен мораториум за откриването на нови обекти в районите, където те са прекалено много.

"Това е спешна мярка във връзка с данните, които предоставихме от новата платформа за визуализация на аптеките в страната. Наблюдаваме един усилен процес на разкриване на аптеки в големите градове. Последните данни показват, че дори и при договаряне с касата, общините и населените места, в които няма аптека, се увеличават", мотивира искането председателят на съсловната организация проф. Илко Гетов, цитиран от БНР.

Идеята е инвеститорите да се ориентират към районите, където няма достатъчно обекти за търговия с лекарства, а държавата да определи правилата, по които да се случи това.

АПТЕКА ЗАД ЪГЪЛА? ВЕЧЕ НЕ!

Всъщност, конкретното предложение на фармацевтичния съюз е да се даде ход на промените в Закона за лекарствените средства в хубанната медицина, които Министерството на здравеопазването обяви в края на ноември миналата година. Проектът предвижда въвеждане на Национална аптечна карта (по подобие на Националната здравна карта, подреждаща болниците) и "сортиране" на обектите по специални критерии - минимален брой аптеки, количество фармацевти, разстояние между обектите, денонощен режим на работа и прочие.

"В крайна сметка, който иска да прави бизнес, нека да го прави там, където има нужда от него", защитава предложението си проф. Гетов.

Забраната няма връзка с отварянето на аптеки в селата и малките населени места, контрира обаче председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов в коментар за специализирания медицински сайт zdrave.net. Според него идеята е чисто лобистка и обслужва единствено тези, които не отпарят аптеки в момента, а именно - членовете на Българския фармацевтичен съюз.

"Отдавна има регулации, но не са такива, за които говори проф. Гетов. Това, за което той говори, са едни изключително остарели регулации и в много държави тече обратния процес. Например в Италия и Германия тези регулации отпадат, защото ограничават конкуренцията и противоречат на съвременното разбиране. Когато ограничаваш отварянето на аптеки, всъщност влияеш негативно на избора на хората", коментира Костов.

Други негови колеги също са категорични, че мораториумът няма да предизвика отваряне на нови аптеки в селата. От икономическа гледна точка в населените места с до 500 души няма никакъв смисъл да се разкриват обекти, защото там няма дори лекари, които да изпишат лекарствата. В такива райони може да се помисли за мобилни пунктове или за единични аптеки, които да обслужват няколко села едновременно. Дори за тях обаче са необходими известни стимули - публично-частни партньорства с общините, намаляване на ДДС върху лекарствата или премахване на облагането за парите, които здравната каса превежда на аптеките за услугите, които реализират.

Дебатите тепърва предстоят и нищо чудно скоро да избухне поредната война между фармацевти и вериги от аптеки.

 

Аптечният пазар спешно се нуждае от реорганизация. Формулата "лекарства зад ъгъла" определено се харесва на потребителите, но без намесата на държавата, води до тежки изкривявания. Причината е, че се подчинява единствено на пазарните принципи и всъщност остява десетки хиляди хора без достъп до медикаменти...

"Присъдата" издаде първата по рода си у нас онлайн платформа с точните адреси на всеки обект за търговия на дребно с лекарства - mapteka.bg, която нагледно показа колко неравномерно и несправедливо са разпределени аптеките и дрогериите в страната. Съсредоточени са предимно в големите градове, а по-малките населени места и особено селата на практика са оставени без покритие.

АПТЕКА НА ВСЕКИ ЪГЪЛ В СОФИЯ. В 43 ОБЩИНИ - НИТО ЕДНА

Само който е търсил лекарства докато е "на гости на село" знае, че не може просто да отскочи до аптеката. Нея или я няма, или не продава продукти с рецепта, затова най-бързият и лесен вариант е да запалите колата и да пътувате до съседния град. Разбира се, ако нямате кола или не можете да шофирате, ситуацията се усложнява. Тогава помощта си предлагат т. нар. амбулантни търговци, които работят като куриери за лекарства. Събират рецептите на цялото село, изпълняват ги в близкия град (обикновено в точно определена аптека) и ги доставят обратно на адрес срещу подходяща комисионна. И понеже това си е чудесен бизнес, никой не се занимава с тежките и тромави процедури по откриване на собствена селска аптека, която едва ли ще може да прави и 100 лв. оборот на ден. 

Ето така цели райони на страната на практика са оставени без достъп до лекарства и на добрата воля на амбулантни търговци, кметове или селски доктори.

В същото време големите градове изобилстват от аптеки, а опашките за изпълнение на рецепти са нещо невиждано, защото един обект се пада на не повече от 1 806 души население (според националните данни за България). В двумилионна София, където аптеките са 1 115, всяка от тях обслужва по 1 158 души, а само в областите Разрад, Силистра и Търговище на един обект се падат средно по 3 400 души, защото районите разполагат с едва 33-38 аптеки. Дори те обаче не могат да стигнат средноевропейските показатели, според които една аптека обслужва по 4 500 души и това се счита за съвършено нормално.

В този контекст Българският фармацевтичен съюз (БФС) предложи държавата да се намеси на аптечния пазар и да въведе едногодишен мораториум за откриването на нови обекти в районите, където те са прекалено много.

"Това е спешна мярка във връзка с данните, които предоставихме от новата платформа за визуализация на аптеките в страната. Наблюдаваме един усилен процес на разкриване на аптеки в големите градове. Последните данни показват, че дори и при договаряне с касата, общините и населените места, в които няма аптека, се увеличават", мотивира искането председателят на съсловната организация проф. Илко Гетов, цитиран от БНР.

Идеята е инвеститорите да се ориентират към районите, където няма достатъчно обекти за търговия с лекарства, а държавата да определи правилата, по които да се случи това.

АПТЕКА ЗАД ЪГЪЛА? ВЕЧЕ НЕ!

Всъщност, конкретното предложение на фармацевтичния съюз е да се даде ход на промените в Закона за лекарствените средства в хубанната медицина, които Министерството на здравеопазването обяви в края на ноември миналата година. Проектът предвижда въвеждане на Национална аптечна карта (по подобие на Националната здравна карта, подреждаща болниците) и "сортиране" на обектите по специални критерии - минимален брой аптеки, количество фармацевти, разстояние между обектите, денонощен режим на работа и прочие.

"В крайна сметка, който иска да прави бизнес, нека да го прави там, където има нужда от него", защитава предложението си проф. Гетов.

Забраната няма връзка с отварянето на аптеки в селата и малките населени места, контрира обаче председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов в коментар за специализирания медицински сайт zdrave.net. Според него идеята е чисто лобистка и обслужва единствено тези, които не отпарят аптеки в момента, а именно - членовете на Българския фармацевтичен съюз.

"Отдавна има регулации, но не са такива, за които говори проф. Гетов. Това, за което той говори, са едни изключително остарели регулации и в много държави тече обратния процес. Например в Италия и Германия тези регулации отпадат, защото ограничават конкуренцията и противоречат на съвременното разбиране. Когато ограничаваш отварянето на аптеки, всъщност влияеш негативно на избора на хората", коментира Костов.

Други негови колеги също са категорични, че мораториумът няма да предизвика отваряне на нови аптеки в селата. От икономическа гледна точка в населените места с до 500 души няма никакъв смисъл да се разкриват обекти, защото там няма дори лекари, които да изпишат лекарствата. В такива райони може да се помисли за мобилни пунктове или за единични аптеки, които да обслужват няколко села едновременно. Дори за тях обаче са необходими известни стимули - публично-частни партньорства с общините, намаляване на ДДС върху лекарствата или премахване на облагането за парите, които здравната каса превежда на аптеките за услугите, които реализират.

Дебатите тепърва предстоят и нищо чудно скоро да избухне поредната война между фармацевти и вериги от аптеки.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията