Article_top

Макар малко американци да й обръщат внимание, надпреварата за наследник на Бан Ки Мун на поста генерален секретар на ООН е в разгара си. Първият таен вот в Съвета за сигурност се проведе през юли, а вторият - в петък (5 август - б.р.). Сегашният избор, който е едно от последните важни външнополитически решения на Барак Обама, бързо наближава, защото петгодишният мандат на новия генерален секретар започва на 1 януари 2017 г.  Като се има предвид, ч ООН обикновено карат по два мандата, наследникът на Бан може да изкара на поста си по-дълго от следващия президент на САЩ.

Заложени са важни американски интереси. Изборът на точния генерален секретар може да означава намирането най-после на мениджър, който иска да се справи с растящата дезорганизация на ООН, раздутите бюджети, пристрастната и неефективна бюрокрация и ширещата се корупция. Или би могло да означава засаждането на огромен трън при американците - най-голямото желание на враговете на тази страна и на наднационалните глобалисти, които искат да озаптят САЩ.

Хартата на ООН гласи, че генералният секретар "трябва да бъде назначен от Общото събрание след препоръка от Съвета за сигурност". На практика генералния секретар го избират петте постоянни членки на Съвета за сигурност, които имат правото на вето.

Любимата парадигма на глобалистите е Кофи Анан, предшественикът на Бан. Администрацията на Бил Клинтън пробута Анан за генерален секретар, след като кръстоса сабя с египтянина Бутрос Бутрос-Гали. Избран през 1991 г. по времето на Джордж Буш-старши, Бутрос-Гали трудно скри чувствата си, когато Клинтън спечели. Неприязънта му към тогавашния посланик на Вашингтон в ООН Мадлин Олбрайт бе добре известна. Затова той сдаде поста през 1996 г.

Анан бе бюрократ от кариерата в ООН, който вярваше в многостранността като такава. През 1999 г. той се опълчи на въздушните удари на Клинтън и НАТО в Югославия, като заяви със съжаление, че "докато на Съвета за сигурност не бъде върната неговата предишна позиция като единствен източник на легитимност при използването на сила, ние вървим по опасния път на анархията". За американците "единственият източник на легитимност" е нощният звън на пожарната камбана.

Изборът на генерален секретар на ООН може да бъде едно от последните важни външнополитически решения на Барак Обама.

Привържениците на Анан похвалиха позицията на генералния секретар като еквивалент на "светски папа", с което персонифицираха квазирелигиозната многостранна етика. Ако има един критерий за кандидатите за генерален секретар, за който САЩ трябва да настояват, той е идентифицирането на този, който най-малко въплъщава призива да стане светски папа.

Бан не бе съгласен със САЩ по важни въпроси, но той много уважава това, което Вашингтон трябва да иска от един генерален секретар. Гражданин на страна, съюзник на САЩ по договор, той е изпитал на гърба си опустошението от комунизма след нападението на Северна Корея през 1950 г. и освобождението на Южна корея от влезлите там с одобрението на ООН войски, предвождани от САЩ. Дипломатическата кариера на Бан е фокусирана върху отношенията с Вашингтон.

Има и много други атрибути, които би трябвало да са в списъка на Америка. Които не са в задния джоб на един външен враг на САЩ. Които избягват идеологическия дневен ред, независимо от инструкциите на някоя страна членка. Които трябва да се справят с византийската система на агенциите, отделите, програмите и персонала на ООН. Това не звучи драматично, защото не е. Генералният секретар е просто агент на правителствата на страните членки на ООН, което Хартата нарича "главен административен служител", а не фигура, издигната над членките.

Тазгодишните водещи кандидати са предимно от Централна и Източна Европа, което отразява културата на управление ООН с ротацията на ключови постове по региони. Има и подновен натиск да бъде избрана първата жена генерален секретар.

Тези два белега на политиката на идентичност превърнаха в ранен фаворит българката Ирина Бокова, която в момента е генерален секретар на ЮНЕСКО - Организацията на обединените нации за образование, наука и култура. През 1984 г. Роналд Рейгън извади САЩ от ЮНЕСКО заради нейното неуважение към свободата на печата, но администрацията на Буш-младши отново ги вкара през 2003 г. Тази рана САЩ си я нанесоха сами.

Бокова, смятана от мнозина за предпочитания от руския президент Владимир Путин кандидат, е рядкост за Източна Европа след Студената война. Тя не се е откъснала кой знае колко от прегръдката на Москва. Тя дори подпомогна успешната кампания на Палестинската автономия да се присъедини към ЮНЕСКО през 2011 г. и това доведе до елиминирането на американските вноски. Това бе показателен случай. Като генерален директор на ЮНЕСКО Бокова бе изправена пред ясния избор - иска ли САЩ като пълноправен член на организацията или предпочита Палестина?

Подобно на президента Обама и тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън, Бокова прояви нерешителност и малодушие по време на предизвиканата от Палестина криза. Въпреки провалите си нейният пол и географският билет могат да я превърнат в избор на Обама.

Антониу Гутереш - човек от Западна Европа, която досега е имала трима генерални секретари на ООН, докато Източна Европа е имала нула - оглави и двата тайни вота, въпреки че подкрепата за него леко спадна на втория. Бивш премиер на Португалия от Социалистическата партия, Гутереш бе Върховен комисар на ООН за бежанците от 2005 до 2015 г. Това вероятно звучи добре за Обама.

Няколко източно кандидати, сред които бившият словенски премиер Данило Тюрк и бившият сръбски външен министър Вук Йеремич, също завършиха напред и в двата вота. При втория вот аржентинската външна министърка Сусана Малкора скочи на трето място.

Като се имат предвид важните американски интереси, ние трябва да приветстваме един компетентен мениджър пред идеолог. Но кой знае какво ще се случи при Обама?

----------

* Авторът е бивш постоянен представител на САЩ в ООН. Бил е зам. държавен секретар по контрол над въоръженията и международна сигурност. В момента е сътрудник на Американския предприемачески институт - един от мозъчните тръстове, свързани с Републиканската партия. Препечатваме статията му от в. "Уолстрийт джърнъл". Заглавието е на Клуб Z.

 
ПОЛИТИКА Ирина Бокова 01122014 1

Макар малко американци да й обръщат внимание, надпреварата за наследник на Бан Ки Мун на поста генерален секретар на ООН е в разгара си. Първият таен вот в Съвета за сигурност се проведе през юли, а вторият - в петък (5 август - б.р.). Сегашният избор, който е едно от последните важни външнополитически решения на Барак Обама, бързо наближава, защото петгодишният мандат на новия генерален секретар започва на 1 януари 2017 г.  Като се има предвид, ч ООН обикновено карат по два мандата, наследникът на Бан може да изкара на поста си по-дълго от следващия президент на САЩ.

Заложени са важни американски интереси. Изборът на точния генерален секретар може да означава намирането най-после на мениджър, който иска да се справи с растящата дезорганизация на ООН, раздутите бюджети, пристрастната и неефективна бюрокрация и ширещата се корупция. Или би могло да означава засаждането на огромен трън при американците - най-голямото желание на враговете на тази страна и на наднационалните глобалисти, които искат да озаптят САЩ.

Хартата на ООН гласи, че генералният секретар "трябва да бъде назначен от Общото събрание след препоръка от Съвета за сигурност". На практика генералния секретар го избират петте постоянни членки на Съвета за сигурност, които имат правото на вето.

Любимата парадигма на глобалистите е Кофи Анан, предшественикът на Бан. Администрацията на Бил Клинтън пробута Анан за генерален секретар, след като кръстоса сабя с египтянина Бутрос Бутрос-Гали. Избран през 1991 г. по времето на Джордж Буш-старши, Бутрос-Гали трудно скри чувствата си, когато Клинтън спечели. Неприязънта му към тогавашния посланик на Вашингтон в ООН Мадлин Олбрайт бе добре известна. Затова той сдаде поста през 1996 г.

Анан бе бюрократ от кариерата в ООН, който вярваше в многостранността като такава. През 1999 г. той се опълчи на въздушните удари на Клинтън и НАТО в Югославия, като заяви със съжаление, че "докато на Съвета за сигурност не бъде върната неговата предишна позиция като единствен източник на легитимност при използването на сила, ние вървим по опасния път на анархията". За американците "единственият източник на легитимност" е нощният звън на пожарната камбана.

Изборът на генерален секретар на ООН може да бъде едно от последните важни външнополитически решения на Барак Обама.

Привържениците на Анан похвалиха позицията на генералния секретар като еквивалент на "светски папа", с което персонифицираха квазирелигиозната многостранна етика. Ако има един критерий за кандидатите за генерален секретар, за който САЩ трябва да настояват, той е идентифицирането на този, който най-малко въплъщава призива да стане светски папа.

Бан не бе съгласен със САЩ по важни въпроси, но той много уважава това, което Вашингтон трябва да иска от един генерален секретар. Гражданин на страна, съюзник на САЩ по договор, той е изпитал на гърба си опустошението от комунизма след нападението на Северна Корея през 1950 г. и освобождението на Южна корея от влезлите там с одобрението на ООН войски, предвождани от САЩ. Дипломатическата кариера на Бан е фокусирана върху отношенията с Вашингтон.

Има и много други атрибути, които би трябвало да са в списъка на Америка. Които не са в задния джоб на един външен враг на САЩ. Които избягват идеологическия дневен ред, независимо от инструкциите на някоя страна членка. Които трябва да се справят с византийската система на агенциите, отделите, програмите и персонала на ООН. Това не звучи драматично, защото не е. Генералният секретар е просто агент на правителствата на страните членки на ООН, което Хартата нарича "главен административен служител", а не фигура, издигната над членките.

Тазгодишните водещи кандидати са предимно от Централна и Източна Европа, което отразява културата на управление ООН с ротацията на ключови постове по региони. Има и подновен натиск да бъде избрана първата жена генерален секретар.

Тези два белега на политиката на идентичност превърнаха в ранен фаворит българката Ирина Бокова, която в момента е генерален секретар на ЮНЕСКО - Организацията на обединените нации за образование, наука и култура. През 1984 г. Роналд Рейгън извади САЩ от ЮНЕСКО заради нейното неуважение към свободата на печата, но администрацията на Буш-младши отново ги вкара през 2003 г. Тази рана САЩ си я нанесоха сами.

Бокова, смятана от мнозина за предпочитания от руския президент Владимир Путин кандидат, е рядкост за Източна Европа след Студената война. Тя не се е откъснала кой знае колко от прегръдката на Москва. Тя дори подпомогна успешната кампания на Палестинската автономия да се присъедини към ЮНЕСКО през 2011 г. и това доведе до елиминирането на американските вноски. Това бе показателен случай. Като генерален директор на ЮНЕСКО Бокова бе изправена пред ясния избор - иска ли САЩ като пълноправен член на организацията или предпочита Палестина?

Подобно на президента Обама и тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън, Бокова прояви нерешителност и малодушие по време на предизвиканата от Палестина криза. Въпреки провалите си нейният пол и географският билет могат да я превърнат в избор на Обама.

Антониу Гутереш - човек от Западна Европа, която досега е имала трима генерални секретари на ООН, докато Източна Европа е имала нула - оглави и двата тайни вота, въпреки че подкрепата за него леко спадна на втория. Бивш премиер на Португалия от Социалистическата партия, Гутереш бе Върховен комисар на ООН за бежанците от 2005 до 2015 г. Това вероятно звучи добре за Обама.

Няколко източно кандидати, сред които бившият словенски премиер Данило Тюрк и бившият сръбски външен министър Вук Йеремич, също завършиха напред и в двата вота. При втория вот аржентинската външна министърка Сусана Малкора скочи на трето място.

Като се имат предвид важните американски интереси, ние трябва да приветстваме един компетентен мениджър пред идеолог. Но кой знае какво ще се случи при Обама?

----------

* Авторът е бивш постоянен представител на САЩ в ООН. Бил е зам. държавен секретар по контрол над въоръженията и международна сигурност. В момента е сътрудник на Американския предприемачески институт - един от мозъчните тръстове, свързани с Републиканската партия. Препечатваме статията му от в. "Уолстрийт джърнъл". Заглавието е на Клуб Z.

Коментари

mardafi .'s picture
mardafi .
mardafi

и какво сега - трябва да

и какво сега - трябва да признаем, че провала на комунистката беше грандиозен
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Не знам за Бокова, но трябва

Не знам за Бокова, но трябва да признаем, че провалът на Джон Болтън в Ирак и шайката, която го назначи в ООН - Ръмсфийлд, Чейни, Волфовиц, Каган, Кристол, Вайгел, Подхорец, Коен, Фрайдберг, Розен - беше такъв, че Щатите второ десетилетие не могат да се съвземат от него. Ех, какви години бяха.

http://www.centerforsecuritypolicy.org/1998/02/26/a-great-victory-for-iraq-2/
Развеселен Развеселенов's picture
Развеселен Разв...
Развеселен

Развеселен

чакайте сега. аз се обърках. нали Тръмп беше злия путинист, а Клинтън и Обама - последни борци за свободата на Крьим. А изведнъж - Обама избира Бокова. Май пак ни се изпуснаха в шепите.

Е, това беше в друга статия.

Е, това беше в друга статия. Всяка статия е със собствен сюжет.
Dobrin D's picture
Dobrin D
Наминаващ

Не звучи добре

"Но кой знае какво ще се случи при Обама." За съжаление е прав и може да берем резил.

Няма да стане, спокойно.

Няма да стане, спокойно.
Lena Srebreva's picture
Lena Srebreva
Lena Srebreva

Генералният секретар на ООН

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, чиято “дипломатическа кариера е фокусирана върху отношенията с Вашингтон”, беше на парада по случай Деня на победата в Моксва на 9-ти май 2015г. заедно с генералния директор на Юнеско Ирина Бокова. По логиката на Болтън и Бан Ки Мун “не се е откъснал кой знае колко от прегръдката на Москва”.
Вероятно краткото пребиваване на Джон Болтън като посланик на САЩ в ООН не му е оставило време да се запознае с Устава (Хартата) на организацията. Нито генералният директор на ООН, нито този на ЮНЕСКО имат право на едноличен избор избор - коя държава да бъде приета за пълноправен член на организацията.
Самият Джон Кери потвърди подкрепата и високата оценка на САЩ за дейността на ЮНЕСКО:http://unesco.us/home/united-states-secretary-of-state-john-kerry-at-unesco-reaffirms-u-s-commitment-to-the-organization/
Провалите май са на Болтън, а не на Бокова.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?