От близо седмица ръководството на БНБ, банкови асоциации и коментатори със спонсорирани постове бутат пред очите на българската публика резултатите от двукратно (!) отлаганите прегледи на банковата система. Стрес тестовете и прегледът на качеството на активите са пълни с таблици и числа, в които липсват обезпокоителни стойности с изключение на две банки с български собственици, за които са дадени препоръки. Навсякъде се изтъква европейската методология на тестовете, която хем е европейска, хем е по-различна, защото при подобни резултати за западноевропейски банки директно се говори за риск от затваряне. Няма отговор и защо предоставената информация е толкова малко, сравнена с други европейски тестове. Резултатите на одиторите са показали и липса на кредити към свързани фирми, от което работата започва леко да издиша.

Няма обаче кой да задава много въпроси - тримата останали грамотни финансови журналисти са изморени да питат без резултат БНБ, особено през месеците на отпуски и двойни дежурства. С две думи, темата за качеството на банките идва и си заминава, всичко е стабилно и въпросът имаме ли регулатор на място получава почти положителен отговор.

Положителен, само докато не си припомним историята на спасителните операции, от която въпросите само се умножават, а изводите малко по малко започват да се променят.

Епизод нулев: 2006 година

В грами на американското посолство в София се говори за "гнили ябълки" измежду българските банки. Простият извод е, че още тогава информацията за видими проблеми е била налична, но за сериозен преглед на банковата система никой не говори. Пълно регулаторно мълчание следва и след изтичането им в Уикилийкс през 2011 г. Защо това не е провокирало проверки и колко нерви и пари би спестило това - въпросът е към управителното тяло на БНБ, откъдето обаче досега никой не си е заминал без благодарствено писмо за заслуги.

Епизод първи: 2008 година

Първи опашки пред българска банка след банковите трусове от 1996-1997 година. Банката с опашките е известна с това, че през зимата нейните шефове се показват и като собственици на ски курорт на името на кипърски грък, а през лятото не го правят, за да не прекаляват онези със съмненията за кредити към свързани офшорни фирми. По време на кризата БНБ защитава публично банката, а година по-късно министърът на финансите оповестява и наличието на конфиденциално споразумение между БНБ и Министерството на финансите за ликвидна подкрепа на закъсали банки до един милиард лева. Дали, кога и как е задействано - не ни е писано да научим. Шест години по-късно, през 2014 година, банката отново е обект на атака и получава ликвидна подкрепа. През август 2016 година тя продължава да има проблемни показатели и да има нужда от специални препоръки, вместо да е, например, банка за пример.

Да обобщим: за 8 (осем) години от първия сериозен проблем около тази банка БНБ е имала време освен да подготви защитата й на всяка цена, да извърши:

- 16 последователни пълни прегледа на качеството на активите на банката, заедно с кипърските й офиси;

- още толкова стрестестове;

- осем едногодишни или четири двугодишни препоръчителни плана за оздравяване и подобряване на дейността.

Вместо това, банката и след двукратното отлагане на тестовете през 2016 година е най-проблемната "системна банка" в България. Успех или регулаторен провал на колективно безотговорен орган в БНБ - изводът е повече от ясен.

Епизод втори: 2012 година

В отчета за привлечените средства на българския клон на гръцка банка се появява сума от близо два милиарда лева, без коментар от БНБ или медийни публикации за какво иде реч. В сектора банката е известна с честите смени на мениджъри и концентрация на корпоративни клиенти, които трудно биха получили кредит другаде. Сумата скоро е намалена до малко над милиард, но си остава близо две години. През 2016 година е успешно приключено придобиването на този клон (с частичен лиценз от БНБ, но на практика опериращ свободно на пазара и на депозити, и на кредити) от друга гръцка банка. В балансите на придобилата банка вече всичко изглежда нормално заедно, изглежда това са били обясненията за отлагането на прегледа на банковата система. Всичко е добре, когато завършва добре, дори и извършено тихомълком, но има и един друг извод - накрая на текста.

Епизод трети: 2014 година

Най-бързорастящата "системна" банка с български собственик, КТБ, се оказва с опашки пред клоновете си и иска ликвидна подкрепа от БНБ. Поставянето под специален надзор се оказва безуспешно и след взаимно противоречащи си одити се потвърждава, че качеството на активите не позволява тя да продължи, въпреки че само месец преди това БНБ е прегледала всичко, за да й позволи придобиване на друга малка банка. Един бивш и един настоящ подуправител с ресор банков надзор се оказват разследвани от прокуратурата, а собственикът на банката бяга извън страната след последна нощна среща с настоящия премиер Бойко Борисов в неговия гараж в Банкя (последният с неудоволствие потвърди за нея).

В БНБ, управителният съвет с изненада установява, че отдел "Банков надзор" е напълно автономен, както и че година по-рано е излязло журналистическо разследване, което съвпада с техните "нови" изводи. Банката заминава в историята и изпразва Фонда за гарантиране на депозитите. В БНБ обаче всичко приключва с изпращане на управителя с административни благодарности, а новото ръководство се оказва основно старото и продължава добре познатата политика на публична изолация и тишина.

И епизод четвърти - за малко по-весел край:

Малка българска банка, в чийто главен офис е приютила и фирмен магазин за алкохол, четиризвезден хотел и туристическа фирма. Над банката е мезонетът на собственика на този малък едноличен рай, известен в квартала с честото идване на полиция заради шумни купони. Банката няма много клиенти, хотелът също, а най-много хора влизат в магазина за алкохол. Сега по същество - от много години банкерите не наричат тази банка "банка", но тя има късмета да е прекалено малка, за да представлява "системен риск". Десетгодишните слухове, че това не е банка явно, не са стигнали навреме до БНБ, защото и след двукратно отлаганите като време стрестестове и прегледи на качеството на активите, тя е с най-лоши показатели в публикуваните през август 2016 г. резултати. Иска се много добронамереност, за да се види регулаторен успех тук, но такъв просто няма.

(В тази неофициална "друга" история на банковата регулация, която БНБ извършва, не се включват десетките измислена награди за банки на месеца, годината и века с участие на министри и централни банкери, заплашителните писма за медии, които разследват банки и обикновено се оказват прави, и десетките институционални анализи за стабилността на банковия сектор, от които се е оказало, че има сериозни изключения. Не се включва и скандалът с пирамидалните "популярни каси" из провиницията, при все че наблюдението на финансовия пазар е, освен сменянето на изхабени двулевки, единственото възможно оправдание БНБ да продължава да поддържа клонове в провинцията).

Изводите за банковата регулация, накратко:

БНБ има, меко казано, огромен проблем с регулирането на банките с български собственици и техните политически и корпоративни влияния, което превръща самия регулатор в системен риск номер едно на финансовия сектор.

Централната банка си е извоювала правото да спасява тихомълком банки посредством неясни и нормативно неизяснени методи (конфиденциални споразумения, репо сделки, целеви депозити и т.н.), да не се отчита на никого и да провежда политика без публични дискусии и без отговор на медийни въпроси.

Централната банка и академичните светила с дипломи от времената на ВИИ "Карл Маркс" имат нужда от сериозно преосмисляне на концепцията си за "политически риск". Подсказка: Ако по площадите се скандира име на банка или банкер, обикновено вече регулаторът е много, много закъснял.

След провала с четвъртата най-голяма банка не последваха нито сериозни законови промени в устройството на БНБ, нито етични правила на регулаторите, които могат да продължават да разписват помощни схеми за девет- и десетцифрени суми между два банкета с поднадзорни лица.

Единствената успешна и навременна операция по спасяване на българска проблемна банка очевидно е тази заедно с гръцката централна банка т.е. или гръцкият регулатор е с незаслужено лоша репутация, или БНБ е с незаслужено добра, ако има такава изобщо.

Под прикритието на банкова тайна и тишина с цел стабилност са се вършили обикновени безобразия, които не е имало, неясно е дали и сега, има кой да контролира, а за отлаганата интеграция в еврозоната и европейския банков надзор явно има и други причини, за които не се говори публично.

На тихия банков фронт явно няма нужда да се комуникира с медиите, а само да се взема опитен ПР в избягването на публичност, като например този на злощастния премиер Пламен Орешарски. Опс, това вече е в списъка на изпълнените задачи на БНБ.

И така, истинската история на необявените "спасителни" банкови операции явно ще се пише някой друг ден и от други хора. Дотогава - да кажем по примера на премиера Борисов - дано Свети Николай да е с българските банки, че над БНБ до така чакания европейски банков надзор май само той остана.

-----

* Авторът е работил като икономически журналист и редактор в "Капитал" до 2007 г. и е един от 13-те вносители на сигнала до Главна прокуратура на РБ, по който през февруари 2014 г. започна разследването в БНБ и КТБ.