Преди 1989 г. денят на Съединението не беше почитано по начина, по който е празнуван и почитан сега. Това каза пред БНР Петър Стоянов - президент на България от 1997 до 2002 г.

"Обичайно журналистите задаваха въпрос на случайно преминаващи граждани: "Какво означава за вас датата 6-и септември" и обичайно хората не знаеха, че това е деня на нашето съединение, но ние, пловдивчани, още от ученици знаехме", обясни Стоянов.

И изтъкна, че за всички българи това е много голям празник.

"Най-напред, защото България се уголемява двойно. Две български територии или две територии, населени предимно, преимуществено с българи се обединяват. Второ, да не забряваме, Съединението е началото на реализиране на българския национален идеал. Така са го виждали нашите възрожденци тогава. След Санстефанския договор, България е разкъсана. Северна България - независимо княжество, Южна България, така наречената Източна Румелия и Македония, която изцяло остава в рамките на Османската империя. За нас е важно да се отбележи, че Съединението е продължение на тази невероятна национална енергия, която българският народ излъчва от времето на своето Възраждане, през Освободителната война… Съединението е станало в Пловдив,  защото това е бил възрожденския център на България, където по  невероятно стечение на обстоятелствата са се съсредоточили всички наши видни общественици", коментира  Стоянов.

Той припомни думите на Бисмарк, че германците са чакали 100-години, за да се обединят, а българите са толкова нетърпеливи. Стоянов каза още, че България тогава е имала национален идеал, който е обединявал всички български правителства, но и заради този идеал страната е преживяла национални катастрофи.

Стоянов припомни, че очакванията на обществото тогава са били Русия да подкрепи съединението, а Турция да нападне страната, но се е случило обратното. Той е на мнение, че в момента ситуацията е аналогична. Според него ЕС продължава да бъде "най-сигурното пристанище за България".