Как се чувстват политици по време на международни форуми? Издаде ни го италианският премиер Матео Ренци, когато ядосан нарече срещата на върха на ЕС в Братислава “пътуване с лодка по Дунава”.

За Ангела Меркел, която беше вложила в срещата много дипломатически труд, тази унизителна оценка от “приятеля Матео” беше плесница в лицето. Защото без Италия не може да има решение на мигрантската криза. Защото и партньорите от Централна и Източна Европа все по-драстично обграждат националните си граници с огради. Така срещата в Братислава, замислена всъщност като пробив, се превърна във фиаско. Липсва всякакво съгласие по най-важния въпрос на континента.

Така около германската канцлерка става все по-самотно. И точно икономически най-мощната държава, която от септември 2015 г. като абсолютна цифра прие най-много мигранти от Близкия изток и Африка, в рамките на ЕС е заплашена от изолация. Положението става още по-лошо, той като от политическа гледна точка  мигрантската криза отдавна се обвързва с други проблеми.

Югът не може да се грижи за мигрантите

При висока безработица сред младежта в Гърция, Португалия, Южна Италия и Испания десетки хиляди, завършили училище, живеят от малките пенсии на бабите и дядовците си, разчитат на родителите си или кроят планове да емигрират. За разлика от Германия, където икономиката осигурява работа и допринася за данъчни приходи, по крайбрежието на Средиземно море мигрантите не могат да бъдат издържани с излишъци.

На Иток пък изобщо не възнамеряват да ги приемат под диктата на Германия.

Между Братислава и Букурещ политици от всички цветове не са съгласни да приемат икономически бежанци от Пакистан, Бангладеш или Сенегал, след като стотици хиляди техни граждани, често без собствените си деца, са принудени да емигрират в Западна Европа, за да работят.

Втори фронт срещу доминирането на Германия

Извън брюкселската Европейска комисия Ангела Меркел почти няма съюзници при застъпването й за намиране на наднационално решение на бежанската криза. Премиерът Дейвид Камерън, с когото Меркел поддържаше някакво приятелство, вече е история, както се очертава и  членството на Великобритания в ЕС. Заради масовата миграция австрийския канцлер Файман беше принуден да подаде оставка.

След непримиримото отхвърляне на Изток на всякакъв компромис по бежанците, в Южна Европа се формира втори фронт срещу германското надмощие. В Испания социалистите, притиснати от лявопопулисткото движение Подемос и консерваторите, сами се демонтират. Като отговор на икономическата криза крайно лява коалиция в Португалия в момента обсъжда въвеждането на данък богатство и инвестиции в публичния сектор.

В Италия Ренци е в клещи

В Гърция политиците от управляващата партия СИРИЗА не са забравили униженията и масовото обедняване от миналото. Сега и италианският премиер Матео Ренци се присъединява към ония гласове, които не са съгласни с политиката на Меркел.

На 4 декември Ренци ще е изправен пред изпитанието на референдум по обхватни конституционни реформи. Той е притиснат както от екскомунистите и корумпирани берлусконци (намек за хора, като бившия премиер Силвио Берлускони – б. р.), които искат да запазят заграбеното, така и от левите популисти на комика Бепе Грило.

Ренци, който трябва да реформира прескъпата италианска политика, сега е в клещи.

Защо да се обединяват отчаяните леви в Рим, Лисабон и Атина с хора от другата политическа периферия, като Орбан и Качински?

Отдавна обградилата се с мрежи Иберия не е споходена от мигрантски поток, докато Будапеща, Прага и Варшава нямат проблем със стабилността на еврото, тъй като се разплащат във форинти, чешки крони и злоти.

Между другото и датският премиер Ларс Расмусен се съюзи с държавите от Вишеградската четворка. Швеция вече не приема мигранти.

Професионални политици имат изключително чувство за власт и то точно в момент, когато тя чезне.

Никъде на континента колегите на Меркел се интересуват от изборния провал в Мекленбург-Предна Померания, Берлин или в Баден-Вюртемберг (в тези федерални провинции партията на Меркел ХДС загуби избори – б. р.). Политически лидери, чиито позиции у дома отслабват, вече не могат да се налагат и зад граница.

И сега? Без Великобритания, без Испания и с един френски съсед, който в кървава битка срещу джихадистите престана да приема радикални мюсюлмани, остава една Германия – най-големият инвеститор единак в клатещия се европейски проект.

Все пак Меркел може да разчита на левия външен министър на Люксембург Аселборн, за когото като политическо джудже най-добре би било да изхвърли от ЕС опърничави източни държави, като Унгария.

Който има такива приятели, той наистина не се нуждае от врагове. За някогашната водеща сила (Германия – б. р.) въздухът става все по-разреден.

----

* Дирк Шюмер е външнополитически кореспондент по европейски въпроси на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.