Думата прие днес закон за спиране на действието на руско-американското споразумение за преработката на плутоний и протоколите към него, предаде ТАСС.

Сред мотивите е и откриването на команден център на НАТО в България преди година.

Депутатите приеха решението си на практика единодушно. За него гласуваха 445 от присъстващите, а един се въздържа. Думата има 450 членове.

Проектозаконът за замразяване на т.нар. плутониева сделка със САЩ бе внесен в Думата лично от президента Владимир Путин на 3 октомври. Освен текстовете за спиране на действието на споразумението са изброени и условията, при които то би могло да бъде подновено. Поставянето на ултиматумативните искания очевидно е опит на Кремъл да изнудва Щатите.

Руската страна изтъква и политиката на САЩ към нея, която смята за недружелюбна.

Една от пояснителните записки гласи:

"В периода след влизането на сила на споразумението и протоколите към него САЩ са предприели редица стъпки, водещи към коренно изменение в областта на стратегическата стабилност. Използвайки като предлог кризата в Украйна, се извършва увеличаване на военното присъствие на САЩ в Източна Европа, в това число в държави, приети в НАТО след 2000-та година - годината на подписването на договора. И така през 2015 година шест нови предни пункта за управление на войските бяха разположени в България, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Естония. Тяхната основна задача - в случай на вземане на съответно решение да обезпечат оперативното прехвърляне на крупни военни контингенти на НАТО в Източна Европа."

Друго условие за възобновяване на договора е спиране на санкциите срещу Русия и компенсация за загубите от него.

Според договора САЩ и Русия следва да унищожат около 34 тона излишък от плутонии. Москва превръщаше плутония от оръжията си в гориво за атомните електроцентрали. Неунищоженият остатък може лесно да бъде преработен отново за ядрени стратегически оръжия. Това всъщност е заплахата към САЩ. Досега Вашингтон не показал, че е много разстроен ил стреснат от кремълския шантаж.