Някога, в студентските ми години в Харков, в общежитието имаше няколко студенти от КНДР (Корейската народно-демократична република). Те постоянно се опитваха да ме зарибят с произведенията не великия им вожд Ким Ир Сен и идеите чучхе. 

Като четящ човек, аз наистина се запознах внимателно с писанията на великия вожд. Като Зелената книга на Кадафи, която разнасяха пък либийските студенти, и тази си беше някакъв делириум, бълвоч от абсурди и тезиси, писани под въздействието на някакви амфетамини или от сорта.

Севернокорейците не бяха съвсем като нас - имаше в тях нещо сбъркано, откачалско, дълбоко повредено. Другите студенти от сбъркани държави като хапнат и пийнат с теб, свалят маската и започват да приличат на нас. Севернокорейците нито хапваха и пийваха с нас, нито създаваха дори минималното впечатление, че това, което са изписали по лицата си е маска. Повредени същества изглеждаха и изглежда наистина бяха повредени.

Казвам това и заради политическата коректност днес. 

Защото каквато и да е КНДР, за мен евентуалните намерения на Тръмп за удар срещу тази държава могат да имат тежки последици. Това няма да бъде нов Виетнам, но може също да донесе непредсказуеми събития, да срути не една и две къщи от карти или подредби на доминото.

И по-рано е имало абсурдни лидери с мегаломански амбиции. Но те са били основно и главно в малки и незавидни държавици. Сега обаче има една много опасна тенденция. Мегаломаните или циклофрениците, или маниаците, или геополитическите авантюристи, или геостратегическите шарлатани са вече лидери на държави от ранга на велики (САЩ), надрегионални (Русия) или регионални (Турция) сили. А това е вече сериозно, прекалено сериозно.

Те са лидери на значими държави и могат да отприщят чудовищни процеси. 
Лидерството на подобни архетипни деспоти, на такива архаични вождове и на този род архи-непредсказуеми избираеми полуимператори е безкрайно неуправляемо предизвикателство за глобалната сигурност и нормалния разум. А светът, даже демократичният свят, няма опит с тяхното възпиране в съвременни условия. Още повече, че зад тях стоят сериозни мнозинство от народите им, благодарение на чийто вот те са дошли на власт и затова черпят, въобразяват си че черпят висша легитимност. 

Да, те трябва да бъдат озаптени, но как - това не го знаем и вероятно ще ни се наложи да действаме на принципа проба - грешка - пак проба - пак грешка.

И така, до края на света.

Или до началото на по-разумен и по-спокоен свят, в който сатрапи от този мащаб няма да се добират по демократичен път до властта в своите държави. Не само в своите - във всички държави.

----

* Материалът е публикуван в профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.