Всички елементи на севернокорейската ядрена криза - неспирният стремеж на Ким Чен Ун да сглоби арсенал, пропагандата и дезинформацията около успехите му, намеците за тайна война на САЩ за подкопаване на стремежа, за да не се стигне до открит сблъсък - бяха нагледно показани през уикенда.

Имаше парад на централния площад в Пхенян, с една след друга вълни от ракети, поставени на подвижни установки, целящи да създадат усещането, че програмата на Ким не може да бъде спряна. Последва неприятна спънка - поредното провалено секунди след изстрелването изпитание на ракета. Това стана неведнъж в серията от изненадващи изстрелвания, след като Барак Обама нареди засилени кибер- и електронни атаки в началото на 2014 г. В крайна сметка имаше и изпитание, което не се получи поне засега - шести ядрен взрив. Сателитните снимки показват, че той е готов за извършване.

Това, което се разиграва в момента, е "кубинската ракетна криза в забавен темп", каза Робърт Литуак от "Международния център за стипендианти "Уилсън", който следи това потенциално смъртоносно развитие. Но забавеният темп, изглежда, се ускорява, след като Тръмп и помощниците му дадоха ясно да се разбере, че САЩ вече няма да толерират напредъка, с който Ким се приближи толкова близо до целите си.

Държавният секретар Рекс Тилърсън каза неколкократно, че "нашата политика на стратегическо търпение свърши", като втвърди американската позиция, докато Ким уверено напредва към двете си главни цели - намаляването на ядреното оръжие до размер, който може да го побере върху ракета с голям обсег, и разработването на водородна бомба, чиято сила е до хиляда пъти по-голяма от оръжията в стил "Хирошима", които е направил досега.

Макар всички исторически аналогии задължително да са неточни - като за начало, Джон Кенеди се споразумя със Съветите и Фидел Кастро за 13 напрегнати дни през 1962 г., докато корените на корейската криза датират от 25 години - един паралел е очевиден. Когато се смесят национални амбиции, лично его и смъртоносни оръжия, възможностите за грешни сметки са много.

Тръмп изигра коза си - поне във военно отношение - внимателно като предшествениците си. Редица срещи в Кризисната стая завършиха с предвидимото заключение, че дори САЩ да могат да бъдат по-агресивни, те не трябва да стигат до толкова фронтален сблъсък със Северна Корея, че да рискуват да разпалят отново Корейската война близо 64 години, след като тя бе спряна с трудно примирие.

Но сегашното противостоене стана само по-взривоопасно. То отразява новото заричане на президента никога да не позволи на Северна Корея да заплашва американските градове.

"Това няма да се случи!", заяви той в туитър на 2 януари по адрес на младия и неуверен севернокорейски лидер, който вижда това като единствената гаранция за оцеляването си.

Тръмп е съвсем явно новак в този вид динамика, след като безусловно призна как сам е поискал китайският президент Си Цзинпин да му направи нещо като скоростен семинар са китайско-севернокорейските отношения. Той бе изненадан, че Пекин няма никакъв абсолютен контрол върху бедния си съсед, когато твърдеше, че го е имал миналата година.

"След като слушах 10 минути, си дадох сметка, че не е толкова лесно, - каза той. - Не е това, което си мислите."

Ген.-лейт. Хърбърт Макмастър - съветникът на Тръмп по националната сигурност, даде в неделя гласност на трудното балансиране по въпроса за Северна Корея. Макмастър, който е военен историк, заяви в предаването "Тази седмица" на телевизия Ей Би Си, че докато президентът не е отхвърлил нито една възможност, дошло е времето САЩ "да предприемат действия, които да спрат преди военния конфликт, за да можем да избегнем най-лошото" в подхода си към "този непредсказуем режим". Ето и превода: превантивните удари не са на масата, поне засега.

Фактът, че Ким не извърши ядрено изпитание през уикенда, което да съвпадне с годишнината от рождението на дядо му - основателя на страната и ядрената й програма - може би показва, че Си го е накарал да се поспре. Казано на езика на белия дом, Си се поддава на натиска на Тръмп за заплашва с прекъсване на финансовите връзки и енергийните доставки за Северна Корея - двете й спасителни въжета като държава.

"Защо ще наричам Китай валутен манипулатор, когато той работи с нас по севернокорейския проблем?", попита Тръмп в туитър в неделя сутринта, като даде ясен знак, че всичко, включително търговските проблеми, които той като кандидат-президент обеща да разреши, могат да се превърнат в коз за сделка, когато стане дума за обуздаване на Северна Корея.

Пхенян се опитва да създаде усещането, че е твърде късно за такова обуздаване и че е достигнал повратна точка в ядрените си амбиции. По тази причина Ким стоя в продължение на часове, докато толркова много ракети минаха покрай него в събота, качени върху преносими установки, които могат да бъдат скрити в стотиците тунели, издълбани в севернокорейските планини.

Ким Чен Ун

Въпреки всички приказки за евентуална междуконтинентална ракета, която може да достигне САЩ, една от звездите на шоуто бе ракета с по-малък обсег - "Пукгоксон-2", известна още като КН-15. Тона е ракета с твърдо гориво, която може да бъде изстреляна за няколко минути, за разлика от ракетите с течно гориво, за чиято подготовка са необходими часове. Това означава, че те са далеч по-малко уязвими при превантивни удари от американска ракета, изстреляна от база в Япония или от ракетоносна група, подобна на тази, която Тръмп прати към корейския бряг.

КН-15 бе успешно изпробвана през февруари. В събота тя премина за първи път публично на парад, подобно на завоевател, завърнал се от мисия на Луната.

"Най-обезпокоителното е, че те вземат това на сериозно, - заяви Джефри Люис, специалист по Северна корея в Института за международни проучвания "Мидълбъри" в Монтерей, Калифорния. - Те се опитват да разработят операционни системи, които могат да оцелеят на земята, вероятно дори след продължителни удари, целящи да ги повредят или унищожат."

Но иначе триумфалният ден на Ким придоби лош обрат, когато изпитанието на ракетата се провали. Северна Корея като цяло успешно изстрелвшеа ракети - дотолкова, че те се продаваха по целия свят. След това изстрелванията започнаха да се провалят, което намеква за скритата намеса на Вашингтон.

Големите неуспехи на КНДР се случиха покрай най-страшната й ракета, която тя досега е изпробвала. Известна е като "Мусудан". Миналата година провалите при нея бяха 88 на сто. Съобщено бе, че Ким е наредил разследване на възможността за саботаж от чужбина, и ракетата оттогава досега не е била виждана.

Попитан от телевизия "Фокс нюз" в неделя зали САЩ иматг роля в последния провал с ракета, Кей Ти Макфарланд - напускащият поста си заместник на ген. Макмастър, отговори:

"Знаете, че не можем да говорим за това."

Най-вероятно никой не знае със сигурност, но двусмислието подхранва параноята на Северна Корея, твърдят специалисти по разузнаването.

Такива програми обаче купуват време, те не са разрешение. И за официалните представители на Вашингтон, и за частните анализатори е еднакво обезпокоителен увереният напредък на Северна Корея в над десетилетното разработване на ядрени бойни глави, които са достатъчно малки, за да бъдат поставени на върха на ракети с голям обсег. По дефиниция ядрените елементи са доста по-скрити за любопитни очи и чужди саботьори. Ядрените тестове с експлозии се извършват в тунели, прокопани дълбоко под скалиста планина.

"Те извършиха пет изпитания за 10 години, - каза Зигфрид Хекер, професор от Станфорд, оглавявал някога оръжейната лаборатория "Лос Аламос" в Ню Мексико - родното място на атомната бомба. - За това време можете да научите много неща."

Би било съблазнително да се направят аналогии с Куба. Ким обаче непоятно има наум други ядрени преговори - тези с Либия през 2003 г. Тогава либийският лидер полк. Муамар Кадафи се съгласи да се откаже от своята зараждаща се ядрена програма в замяна на обещанията на Запада за икономическа интеграция и отваряне. Това в действителност така и не се случи и още щом населението на Либия се надигна срещу диктатора по време на Арабската пролет, САЩ и техните европейски и арабски съюзници го свалиха от власт. В крайна сметка той бе изваден от канавка и застрелян.

Периодично севернокорейците пишат за своя опит, като изтъкват какъв глупак е бил полк. Кадафи да се откаже от ядрената си програма, която би могла да го спаси. Изглежда, Ким няма намерение да допусне същата грешка.

------

* Дейвид Сангър е старши кореспондент във Вашингтон на в. "Ню Йорк таймс". Уилям Броуд е журналист, пишеш по въпросите на науката, и старши коментатор на изданието, член на журналистически екип, спечелил две награди "Пулицър". Статията е публикувана в "Ню Йорк таймс".