През последните две-три години пазарът на храни у нас се измени значително заради изтеглянето на „Пени маркет“ през 2015 г. и последователните фалити на „Карфур“ и „Пикадили“, показва анализ на Института за пазарна икономика.

Най-отчетлива през този период е експанзията на „Билла“ и „Лидл“, но въпреки това към края на 2015 г. „Кауфланд“ запазва лидерската си позиция с 1,49 млрд. лв. приходи и 55 обекта в страната.

Неин собственик е „Шварц груп“, която държи и другия основен играч на пазара - „Лидл“. 

Според данните на Националния статистически институт общият обем на пазара на дребно с храни и безалкохолни напитки през 2016 г. се оценява на приблизително 10,02 млрд. лв.

Данните на Euromonitor за 2016 г. показват, че около 13% от пазара на храни е концентриран в лидера „Кауфланд“

Веригата заема първа позиция от 2012 г., когато задмина дотогавашния първенец „Метро“, който сега е на второ място с 696 млн. лв. приходи, но значително по-малко обекти – едва 15. 

На трето място се нарежда „любимата“ на православния свят напоследък германска верига „Лидл“

През миналата седмица компанията сътвори грандиозен скандал, като пусна в магазините си серия традиционни гръцки продукти, рекламирани с популярна панорамна гледка на остров Санторини.

В напълно безсмислен опит за проява на либерализъм и верска толерантност обаче на опаковките кръстовете от прочутите сини кубета се оказаха заличени. 

От ръководството на супермаркетите се оправдаха, че дизайнът се разработва от международен екип и е унифициран за всички държави, в които веригата оперира. 

Това отприщи вълна на недоволство сред потребителите, включително и в България. Стигна се и до призиви за бойкот на продуктите на „Лидл“ на държавно ниво. 

Според повечето експерти обаче е малко вероятно настроенията срещу търговската марка да предизвикат сериозни сътресения и да я изместят от челната тройка. 

Възходът на "Лидл" е свързан и с успеха на относително новия за страната формат на дискаунтърите – магазини, които се съсредоточават най-вече върху ниските цени на предлаганите стоки, а не върху широкия асортимент.

„Лидл” cе очертава и като основен конкурент на „Билла“ в борбата за овакантените обекти на „Пикадили“, която след месеци агония окончателно фалира през март т.г. 

Според проучването на ИПИ именно „Билла“ е четвърта по приходи сред търговските вериги с 575 млн. лв. през 2015 г. и 100 обекта в страната. 

След фалита на "Карфур" и "Пикадили" и изтеглянето на "Пени маркет" класацията за най-големите търговски вериги по приходи към 2015 г. изглежда така:

1. "Кауфланд" - 1,487 млрд. лв.

2. "Метро Кеш енд Кери" - 696 млн. лв.

3. "Лидл" - 646 млн. лв.

4. "Билла България" - 575 млн. лв.

5. "Фантастико" - 398 млн. лв.

6."Т-Маркет"- 155 млн. лв.

7. ЦБА - 108 млн. лв.

 

Пазарът е силно динамичен, като пазарните дялове и собствеността, особено при по-малките вериги, се изменят често и значително.

Териториалното им разпределение – и следователно регионалната им значимост – също са доста различни, показва анализът на института. 

„Фантастико“ например е пета по приходи (398 млн. лв.), но се съсредоточава предимно върху столичния пазар и има много малко магазини извън София. 

„Метро“ пък разчита на малко на обекти в по-големите градове, но те са със значително по-голяма площ от тази на повечето конкуренти. 

СВА, която има 109 млн. лв. приходи, пък се съсредоточава върху Варна и региона, въпреки че има магазини и в други градове. 

Докладът на ИПИ разбива мита, че в големите търговски вериги се продават предимно стоки с чуждестранен произход. По последни данни около 60-70% от тях са от български доставчици. 

По приблизителни оценки за 2015 г. те са внесли ДДС за 1,4 млрд. лв. и данъци върху труда за 170 млн. лв.