Еничари ходят, мамо, от село на село… И, ходейки така, стигнали до Стара Загора, където връчили на децата едни анкетни карти, в които ги питали за недопустими неща, например дали носят суичъри, поли и панталони и в какви тоалетни предпочитат да пишкат. Денят ми започна с това плашило (д-р Николай Михайлов по „Бългериа он еър“ посочи Стара Загора като първи видим пример на невидимата опасност, надвиснала над българския народ), завърши със същото плашило с въпрос на Поли Златарева в „Още от деня“, а през останалото време бе запълнен с ужаса на родители, че в Стара Загора е започнало превръщането на децата в джендъри.

Неотдавна се състоя премиерата на филма на Адела Пеева „Да живее България“. По-голямата част от него беше заснета в Стара Загора. Там 14-годишен ученик обясни, че ромите нямат право да празнуват Трети март, защото не са българи. Съучениците му кимаха утвърдително, а в очите им имаше страх, че ако не се съгласят с него, чака ги тормоз. Строени във факелно шествие, ученици крещяха „Свободен! Социален! Национален!“ Друг ученик обясняваше, че евреите трябва да бъдат преследвани, защото иначе пускали корени. Показана бе фейсбук страницата му, в която имаше снимки на Хитлер, както и снимка на пещ в концлагер, от която виси човешка ръка. „Е, да, ама еврейска“, каза ученикът. Баща му обяви, че се гордее с него, играел в театрална група. Шеф в театъра похвали „тези“ момчета. Учителки определиха момчето с нацистките схващания за ромите, като надраснал съучениците си.

Някой да се притесни от този филм? Някой да се разтревожи, че е започнал процес, който най-много напомня фашизъм? Макар тогава да ставаше дума за лица, които видяхме, думи, които чухме, а не както сега за анкетна карта, която никой не е виждал.

Как да не ти се прииска да видиш такава опасна анкетна карта. Попитах образователното министерство защо са я скрили, защо са я свалили от сайта си. Казаха, че не са я сваляли, защото никога не е била на сайта им. Попитах ги защо я попълват деца. Казаха, че анкетата се попълва от учител или директор, не от ученици. Поисках анкетната карта. Дадоха ми я.

Конкурсът „Училище без насилие и стереотипи, определени от пола“ се провежда, оказа се, пета година. Анкетната карта за участие в него е съставена от два раздела. Първи: Равнопоставеност (на ученици, учители и родители) в образователния процес и в извънкласните дейности. Колкото и да е досадно, ще изброя въпросите от анкетата. Училището има ли разписана цялостна политика за осигуряване на равнопоставеност, защита от дискриминация и толерантност към различията? Какви проблеми и теми, свързани с равнопоставеността в училищна среда са били част от квалификацията на учителите през последните 5 г. и в какви обучения са били покрити? Участва ли училището в проекти и програми, свързани с равнопоставеност, недискриминация, толерантност към различията, глобално образование? Училището включва  ли родителите в дейности и инициативи, свързани с темата за равнопоставеността.  Втората част от анкетата се нарича „Липса на насилие“, а там въпросите са: Училището има ли разписана действаща система за превенция и намеса при насилие и тормоз, включително насилие, основано на пола и сексуален тормоз, с която да са запознати всички ученици, учители и родители? Училището има ли механизъм за реакция при прояви на дискриминация и изключване по различни признаци, включително на основата на пола? Училището има ли специалисти, които са обучени да правят оценка на училищната среда във връзка с насилието и тормоза между децата? Училището разполага ли със специалист (психолог, педагогически съветник или друг специалист), който е пряко ангажиран с разрешаване на конфликти между децата? Училището включва ли родителите в училищни дейности и инициативи, свързани с превенция на насилието и тормоза между децата.

Това е „страховитата, подмолната“ анкетна карта – не открих в нея въпроси нито за облекло, нито за тоалетни, нито за трети пол, нито каквото и да било по-опасно от наистина опасните неща, които се случват в училище и които понякога завършват със смърт на дете. Всички знаем такива случаи на агресия.

Всички знаем, че сутеньорите набират работничките си още в училищните дворове. Всички знаем, че всяко училище си има дилър. Но това като че ли не ни притеснява толкова, колкото една безобидна анкетна карта, която се попълва от училища, решили да участват в конкурса на фондация „Джендър“. Ето я причината, фондацията се казва „Джендър“. Колко души в България знаят какво е джендър?

Не мога да го кажа по-кратко – джендър е социалната дефиниция на мъжа и жената. Жената е слабият пол, жените са по-емоционални, жената трябва да стои в кухнята и да готви – това са джендър стереотипи. Стереотипи, основани на пола. Мъжът не бива да плаче, мъжът е отговорен за финансовата издръжка на семейство и т. н. са също стереотипни джендър дефиниции. Когато е прието за една и съща работа жените да получават по-малко – това е джендър проблем. Когато в една болница отказват на мъж да работи на онази позиция, която наричаме медицинска сестра – това също е джендър проблем.

Световната здравна организация дава на джендър следното определение: социално конструираните характеристики на мъжа и жената.  И пояснява: “Хората се раждат като мъже или жени и са възпитавани в съответните норми на поведение – включително как трябва да общуват с хората от същия или противоположния пол в домакинството, общността и на работното място.“

Нещо от това да ви изглежда притеснително? В документите на ЕС нещата са още по-прости и ясни – там джендър се употребява единствено в контекста на равнопоставеност на половете, жените са равни на мъжете по права.

Какво обаче е джендърът в кошмарите на хора, които чуха тази дума за първи път покрай Истанбулската конвенция? Това е чудовище с неустановен пол, ни жена, ни мъж, а може би и двете или пък нещо трето, което е насила съшито като чудовището на Франкенщайн от частите на нещо, което се нарича джендър идеология и което Европа насочва към нас, за да унищожи българския род. Внезапно и колективно много хора започнаха да вярват, че целта на Европа е полът на децата да не се определя при раждането, а те сами да си го избират като пораснат. Даден беше пример от Англия, в който родители не записали пола на детето – е, в Англия също има луди хора.

Какво да кажа, за да не прозвучи обидно. Не бяхме ли втората по интелигентност нация в света, как така успяхме внезапно и задружно да оглупеем, че и да озвереем.

Гледам всеки човек, който се хваща на лъжата, че някой може да влезе в детските градини, в училищата и да направи децата различни от това, което природата вече е направила. Гледам страховете, че децата са застрашени, защото някой е решил да прави от тях обратното на това, което те са. И се чудя каква може да е причината. Не е една, две са възможните причини за подобно оглупяване – или невежество, или изгода.

Или сме глупави, или някой получава пари, за да ни прави глупави? За да се уверите в първата част на това изречение, напишете в търсачката „Истанбулска конвенция“ и прочетете страхотиите, на които ни обричала тя, изразени от загрижени българи. За да се уверите във втората част, напишете в търсачката „Стамбульская конвенция“ – ще намерите оригиналите на същите страхотии, които кресливите представят за свои лични тревоги. Не, битката не е за децата. Децата ще си бъдат такива, каквито са родени и трябва да си много невеж, за да не го знаеш. Битката е за територията ни.

"Редута"