В събота в центъра на Париж мъж прободе смъртоносно пешеходец и рани други петима, крещейки “Аллах е велик”. При терористичните атаки по време на маратон в Бостън преди пет години загинаха трима души, над 250 бяха ранени, някои от които тежко. Тези атентати имат нещо общо. И в двата случая престъпниците бяха расли в чужбина млади чеченци, радикализирали се ислямисти.

Това посочва в своя публикация в. “Ди Велт” Павел Локшин, кореспондент на германския всекидневник в Москва. Журналистът прави анализ на причините за подобна радикалидация, позовавайки се на експертно мнение.

В цял свят има близо 1,5 милиона чеченци, над един милион живеят в руската република, 200 000 в държави от ЕС, повечето от които бежанци.

Преобладаващата реакция в социалните мрежи на напусналите родината си било изпитване на голям срам, казва експертката по проблемите на Северен Кавказ Екатерина Сокирианская от московската мислителница “Център за анализ на конфликти и превенция”.

“Чеченците в Европа се упрекват, че са допуснали атентаторът от Париж да се промъкне през пролуките на социалния контрол. Самоконтролът в диаспората е твърде изявен”, твърди Сокирианская.

Според нея по традиция ислямът сред чеченците бил умерен. Това се променило по време на борбата за несависимост от Русия и последвалата в средата на 90-те години на миналия век война.

Проповедници и бойци пристигнали в кавказката република от чужбина и така донесли радикалния ислям. Ислямизацията продължила и след победата на верните на Москва сили.

“Господстващият в републиката Рамзан Кадиров въведе едн вид държавен ислям. Днес той преследва всички, които поставят под въпрос неговото тълкование на религията и личната му власт – от ислямисти и салафисти до модерни мюсюлмани и борци за човешки права. Отвличат се хора, къщите им се разрушават”, посочва авторът на публикацията.

“Който е успял да избяга в Европа от насилието на Кадиров, не е априрори готов за насилие ислямист”, подчертава Сокирианская. Точно за поколението чеченци, които през 90-те години като националисти водели битка срещу Русия, ислямизирането, предприето от Кадиров, било като трън в очите  – жените задължително пребрадени и пълен отказ от храна по време на Рамадана.

“Повечето възрастни хора, които заминаха за Европа, не са фундаменталисти”, казва Сокирианская.

Радикалните ислямисти по-скоро са се отправили към Египет, Турция или Сирия. Опасността произтичала по-скоро от младите, които се радикализират в Европа. Такъв е случаят с атентатора от Париж, е мнението на  Сокирианская. Проблемът не бивало да се съзира толкова в приемащата страна, колкото в самата Чечня.

Пушечно месо за радикални ислямисти

“Младите чеченци изгнаници внимателно следят случващото се в родината им”, кзва експертката. Чрез ютюб и социалните мрежи, като инстаграм, те узнавали как в републиката си Кадиров задушавал всякаква критика, как налагал в страната гробна тишина и така усещали собственото си безсилие. От отхвърлянето на политиката на Кадиров се създавал невероятен потенциал за радикализиране, който не се долавял от родителите на младите чеченци.

“Често родителите не забелязват ранни сигнали на радикализиране. Дори когато ги доловят, често не знаят как би следвало да реагират”, казва Сокирианская.

Те оборват твърдението на родителите си, че не били добри мюсюлмани с разпространявани по интернет аргументи на имами, проповядващи омраза. Изглежда точно на тези проповедници се удава да пренасочат яростта срещу Кадиров към всичко антиислямско и така да превърнат млади чеченци в изгнание в терористи.

При това според Сокирианская на много родители се удава да отклонят децата си от пътя на насилието, тъй като те много добре знаят, че за радикалните ислямисти младите чеченци не са нищо друго, освен пушечно месо.

За един малък народ като чеченците проблем на съществуване е фактът, че “Ислямска държава” рекрутира хиляди млади хора за битките си в Сирия или ги вдъхновява да извършват атентати в Запада.

Сокирианская е на мнение, че извън борбата срещу тероризма европейците биха могли да направят нещо, поне да спрат опасното радикализиране. Примерно да подпомагат неправителствени организации за превенция и дерадикализиране.

“На младите чеченци в Европа трябва да се посочи трети път успоредно до ислямисткия водач Абу Бакр ал Багдади и Кадиров”, казва Сокирианская.

Същевременно тя предупреждава Европа да не блокира пътя за младите чеченски бежанци, тъй като за тях в Русия извън родната им република нямало сигурност: “За много жертви на Кадиров вратата към Европа е единственият изход. Тази врата не бива да се затръшва.”