Газовата тема доминира посещението на премиера Бойко Борисов в Русия освен историческото й значение за развитието на двустранните отношения, както биха казали други летописци. И дали и с какви количества руски газ ще се пълни газовият хъб "Балкан" е въпрос на далечно бъдеще, но не и най-острият.

Откъде България ще получава газ, след като "Газпром" разтрогне договорите за доставка и транзит с Украйна и спре Трансбалканският газопровод, по който сега Румъния и България получават руско синьо гориво и го транзитират към Турция и Гърция? И още по-важният  въпрос - как ще компенсира липсата на приходи от транзита на газ, когато това се случи - същият въпрос стои и пред Румъния. 

В началото на март руската държавна компания "Газпром" депозира в Стокхолмския арбитраж искането си за разтрогване на договорите за доставка и транзит на синьо гориво за Украйна, които иначе изтичаха догодина. В момента, в който арбитражът се произнесе, Трансбалканският газопровод спира. Той е едно от трите действащи към момента трасета - заедно с тръбите на "Северен поток" и през Беларус, чрез които Русия доставя газ в Европа. 

За българската консумация на природен газ, която е около 2.5 милиарда куб. м годишно, най-много от които консумира столичната топлофикация, вариантите да бъдат удовлетворени не са много и се наричат интерконектори. Но най-важният - този с Гърция, още не е започнат да се строи, макар подготовката за доставки на тръби и други процедури да се движи.

В посещението, предхождащо премиерското - това на президента Румен Радев, той обяви "стратегическата необходимост на България от директни доставки на газ (през Черно море)". За подобен проект, също както и за "Южен поток", липсва най-важното - гаранции от Европейската комисия. Да се надяваме, че България си е научила урока и едва ли ще тръгне отново да договаря едностранно проект, за който постфактум да търси Брюксел. 

Подобни консултации не е имало с Европейската комисия, а според някои анализатори България очаква приключването на "Северен поток 2", за да ги поиска. Но пробив в тази посока е почти невъзможен. 

Да "закривим" втората тръба на "Турски поток"

Най-вероятно Борисов, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов ще се опитат да "закривят" стопираната сега втора тръба на "Турски поток" към българска територия. В момента тя почти е стигнала турското крайбрежие и е спряна. Нейният капацитет, както и на първата, е около 16 млрд. куб. м. За спирането й си има причина - нарича се Южен газов коридор, конкурент на "Турски поток", огромна газова инфраструктура за $40 милиарда, благодарение на която през 2020 г. в Европа влиза азерският газ. Засега ще стига до Турция. 

В Азербайджан вчера бе дадено началото на експлоатацията на първата част от Южния газов коридор. България е част от проекта заедно с Азербайджан, Грузия, Турция, Гърция, Албания и Италия. Още три страни - Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора, планират да се присъединят към него. Капацитетът на първия участък е 16 млрд. куб. м, от които 6 млрд. куб. м годишно ще остават в Турция, а 10 млрд. куб. м ще са за Югоизточна Европа.

Част от този газ чрез интерконектор с Турция би трябвало да пълни газовия хъб "Балкан", който все още е химера. Проектът за хъба се чака през септември, а самата му реализация не се вижда.

Скъпият газ, който ни продава Русия, и ниските транзитни такси и този път няма да се обсъдят

Фактът, че в делегацията е шефът на "Булгартрансгаз", а не на "Булгаргаз", означава, че едва ли цените на газа ще са тема - а българските са особено високи, сравнени с тези в стара Европа, както и транзитните такси - едни от най-ниските получава именно България - $1.7 за пренос на 1000 куб. м на 100 км. Но с това като че ли сме свикнали - България никога не е успявала да отстоява интересите си в преговорите по тези теми с "Газпром". 

Въпреки че точно сега имаме не просто подкрепата, а извоюваната от Европейската комисия победа над "Газпром" за целта. След приключилото 6-годишно антимонолно разследване на ЕК срещу руската компания Брюксел задължи "Газпром" да продава газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа, както и да не иска от България обезщетение за спирането на проекта "Южен поток".

"Газпром“ трябва да премахне всички ограничения, които налага на клиентите си за препродажбата на газ през граница. В изявлението от миналата седмица Комисията също така заяви, че отчита и интереса на страни като България, които нямат интерконекторни връзки, за да си позволят диверсифициране на газовите доставки.