Ad Config - Website header

 

Article_top

Из доклада на министъра на енергетиката Теменужка Петкова до Народното събрание относно: Изпълнение на Решение на 44-то Народно събрание на Република България от 02.03.2018 г., с което са възлага на министъра на енергетиката, в срок до 30.06.2018 г. да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице. 

 

ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА АЕЦ "БЕЛЕНЕ"

  • През 1981 г. Министерският съвет утвърждава площадка за изграждане на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година започва подготовка и инженерно усвояване на площадката за строителството на АЕЦ „Белене“.
  • През 1990 г. Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничаване строителството на централата и през 1991 г. се спира изграждането на АЕЦ „Белене“. Следва да се отбележи, че оборудването за АЕЦ „Белене“ е било поръчано, платено, произведено и доставено в България от руската страна.
  • През 2004 г. Министерският съвет взема принципно решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ „Белене“, а през 2005 г. определя проекта за обект с национално значение и взема решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.
  • На 29.11.2006 г. НЕК подписва споразумение с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД („АСЕ“) , с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
  • На 5.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, се подписва Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).
  • На 29.03.2012 г. Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 г., с което:

(i) Отменя решение №259 на МС от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение;

(ii) Отменя решение №260 на МС за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“;

(iii) Отменя точка 2 от решението по т.57 от протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г.

(iv) С решението се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира провеждането на преговори за уреждане на отношенията между НЕК и АСЕ във връзка с предходните решения и да внесе в Министерски съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Решението е взето поради невъзможността да се намери стратегически инвеститор и да се структурира проектът по начин, който да защити националните интереси в условията на световната финансова и икономическа криза.

  • Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България:

(i) подкрепя действията на Министерски съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

(ii) за рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ „Белене“ препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“, която да функционира на пазарен принцип.

(iii) възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване.

(iv) Задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично да информира Народното събрание за действията по т. 2 и 3, както и за преодоляване на последиците от прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

  • На 27.02.2013 г. Народното събрание взема решение във връзка с проведения на 27.01.2013 г. референдум, с което:

(i) подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.

(ii) настоява за ускоряване на процедурите по удължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.

(iii) препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка „Козлодуй“.

  • В периода юли 2011 г. – юни 2016 г. пред Международният арбитражен съд („МАС“) при Международната търговска камара в Париж (“MTK”) се води арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“ („Арбитражното дело“). Арбитражното дело се гледа от Арбитражен трибунал в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева (Швейцария) по Арбитражните правила на МТК от 1998 г.
  • На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело („Арбитражното решение“), с което задължи НЕК да заплати на АСЕ цената на произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване.
  • На 28.09.2016 г. Българският парламент прие Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК съгласно решението по горепосоченото арбитражно дело.
  • На 26.10.2016 г. между НЕК и АСЕ е подписано споразумение за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM в изпълнение на изискванията на чл.2 от Закона за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК ЕАД.
  • В резултат на проведените преговори, НЕК и АСЕ постигнаха съгласие, че ако НЕК извърши пълно плащане на сумата от 601,617,133 евро с левова равностойност 1 176 660 837 лв. към АСЕ на или преди 15.12.2016 г., АСЕ ще се откаже от натрупаните след постановяване на арбитражното решение лихви (общо в размер на 90 млн. лв.). При пълно плащане НЕК придобива собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
  • С Постановление № 328 от 30 ноември 2016 г. Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 1 176 660 837 лв., представляващи левовата равностойност на 601 617 133 евро за предоставяне на възмездна финансова помощ на НЕК за изплащане на присъдените суми по арбитражното дело.
  • Условията за предоставяне и възстановяване на помощта са определени с Решение № 1024 от 30 ноември 2016 г. на Министерски съвет. Същите предвиждат НЕК да възстанови получената възмездна финансова помощ в срок от 7 години, като в случай че преди изтичане на този срок, НЕК реализира приходи от продажба или друг вид сделка с оборудването с дълъг цикъл на производство, следва да преведе по бюджета на Министерство на енергетиката получените суми за възстановяване на възмездната финансова помощ, до размера на непогасената част.
  • На 06.12.2016 г. Министерството на енергетиката извърши валутен превод по сметка на НЕК в размер на 601 617 133 евро.
  • С два превода от 26.10.2016 г. и от 08.12.2016 г. НЕК преведе по сметка на АСЕ дължимата сума в размер на 601 617 133 евро, съгласно Арбитражното решение и Споразумението за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM, като по този начин бяха уредени отношенията между НЕК и АСЕ по арбитражното дело, в резултат на което НЕК придоби собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
  • На 16.01.2017 г. НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на завършеното оборудване с дълъг цикъл на изпълнение, а от месец март 2017 г. започна поетапната доставката на това оборудване. Към настоящият момент оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ „Белене“.

...

ИЗПЪЛНЕНИ РАБОТИ И ОТЧЕТЕНИ РАЗХОДИ ПО ПРОЕКТА КЪМ 31.03.2018 г.

Към 31.03.2018 г. стойността на активите, относими към Проект АЕЦ „Белене“ е в общ размер на 2 268 746 072,26 лв., в т.ч.:

  • Разходи за активи в процес на изграждане - 2 173 459 482,43 лв., включващи: разходи по Споразумение от 29.11.2006 г. между НЕК и АСЕ; капитализирани разходи за Архитект-инженера - Worley Parsons; капитализирани лихви по заеми; разходи за консултантски услуги; разходи за държавна такса за разрешение за проектиране към Агенцията за ядрено регулиране; разходи за придобиване на ДМА за активи в процес на изграждане сгради, инфраструктура и съоръжения, машини и съоръжения на склад; осчетоводено оборудване с дълъг цикъл на производство („ОДЦП“)
  • Балансовата стойност на земи, подобрения върху земи/терени, сгради, машини, съоръжения, обзавеждане и други дълготрайни материални активи в размер на 93 102 176,38 лв.
  • Материални запаси на склад в размер на 2 184 413,45 лв.

Следва да се отбележи, че при евентуално решение за възобновяване на проекта следва да бъде извършена оценка на отчетените разходите за придобиване на нематериалните активи /права, лицензии, разрешителни и др./, с цел представянето им във финансовия отчет по справедлива стойност, което ще доведе до съществено увеличаване на стойността на активите по проекта.

Общата стойност на пасивите, относими към Проект АЕЦ „Белене“ е в размер на 1 322 195 570,84 лв. към 31.03.2018 г., в т.ч.: преоценъчен резерв; заем от БЕХ и заем от Държавния бюджет, чрез бюджета на Министерство на енергетиката.

...

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОСТАВЕНОТО ОБОРУДВАНЕ ЗА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“

4.1 Оборудване с дълъг цикъл на производство (ОДЦП), доставено за първи и втори блок на АЕЦ „Белене“ в периода 2017 г. - 2018 година.

В изпълнение на Споразумение № 17ИД-Х19А006/16.01.2017 г., сключено между НЕК и Атомстройекспорт, на площадка Белене е доставено оборудването, за всеки един от Блокове № 1 и № 2 на АЕЦ „Белене“, произведено в ПАО „Ижорски заводи“ и ПАО „ЗиО - Подолск“: Съхранението на доставеното оборудване се осъществява в съответствие с изискванията на заводските инструкции по консервация, транспортиране и съхранение и техническите паспорти на изделията.

Доставените реактори са от типа ВВЕР-1000/ В-466 и притежават повишено ниво на безопасност, както и подобрени технически и икономически показатели. Главните предимства в сравнение със съществуващите АЕЦ с реактори ВВЕР - 1000 от предишните поколения са следните:

- осигурено е бързо и надеждно прекратяване на верижната реакция на делене в активната зона на ректора чрез две отделни напълно независими системи за контрол на реактивността на реактора;

- дублирани са всички функции по безопасност, което се постига чрез използване както на активни системи за безопасност, така и на пасивни такива включително пасивна система за отвеждането на остатъчна топлина - СПОТ и пасивна система за филтриране на пространството между двете защитни обвивки;

- пасивните системи за безопасност са проектирани така, че да могат да приведат поддържат блока в безопасно състояние за време най-малко 24 часа;

- предвидена е четирикратна резервираност на активните системи за безопасност;

- използва се специална защитна конструкция, която да предпазва от възможни аварии. Тази конструкция се състои от първична защитна обвивка (containment), изградена от предварително напрегнат стоманобетон и покрита с херметична метална обвивка, и вторична защитна обвивка от стоманобетон, които могат да издържат въздействието на широк спектър от вътрешни и външни събития (включително удар на голям пътнически самолет);

- предвидено е специално устройство („core catcher“), което е предназначено за улавянето и задържането на разтопената активна зона на реактора при тежки аварии, водещи до разтапяне на ядреното гориво и пробиване на корпуса на реактора. Това устройство гарантира запазване на целостта на защитната обвивка и предотвратяване на изхвърлянето на силно радиоактивни вещества в атмосферата;

- сумарна стойност на честотата на повреждане на активната зона от вътрешни и външни въздействия 5.1.10-7.Тази стойност е показател за много високо ниво на безопасност на проекта;

- 60 години срок на експлоатация на основното оборудване;

- очакваното общо количество кондиционирани РАО, които изискват последващо съхраняване, е по-малко от 50 mЗ на година за един блок;

- имат следните преходни режими при работа на мощност: Изменение на мощността на енергоблока с +10 % NHOM със скорост, осигурена от системата за регулиране; Изменение на мощността на енергоблока от 15 % NHOM ДО 100 % NHOM със скорост 5 % NHOM/ min; Намаляване мощността на енергоблока с 85 % NHOM СЪС скорост 20 % NHOM/min; Понижаване на мощността е последващо увеличаване в диапазон на регулиране на натоварването (30-100 %) NHOM.

4.2. Оборудване за АЕЦ „Белене“, доставено в периода 1989 г. -1990 г., което може да бъде използвано при реализацията на Проект А-92 на АЕЦ Белене, както следва:

  • оборудване, което може да се интегрира в проект А-92 на АЕЦ Белене - гайковерти за обслужване оборудването на първи контур, блочни трансформатори ТЦ- 630000/400 У1, технологични съдове, металорежещи и металообработващи машини, ресивери 80 куб.м. за газообразен водород;
  • оборудване, което може да бъде използвано в хода на строително- монтажните работи и в състава на строителната и монтажната бази - заваръчна техника, повдигателни съоръжения, енергийно оборудване, съдове с общо предназначение;
  • оборудване в качеството на резерв, което може да бъде използвано по възможност в зависимост от проекта - фасонни детайли, помпи, вентилатори. Описаното по-горе оборудване, доставено за изграждане на АЕЦ Белене, се съхранява в складовата база на площадка Белене в закрити складови помещения, във временни метални постройки, под навеси, на открити складови площадки, в помещенията на обект „Обединен спомагателен корпус“ и на складовата площадка на обект „Лиман за тежки товари“.
 

Из доклада на министъра на енергетиката Теменужка Петкова до Народното събрание относно: Изпълнение на Решение на 44-то Народно събрание на Република България от 02.03.2018 г., с което са възлага на министъра на енергетиката, в срок до 30.06.2018 г. да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице. 

 

ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА АЕЦ "БЕЛЕНЕ"

  • През 1981 г. Министерският съвет утвърждава площадка за изграждане на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година започва подготовка и инженерно усвояване на площадката за строителството на АЕЦ „Белене“.
  • През 1990 г. Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничаване строителството на централата и през 1991 г. се спира изграждането на АЕЦ „Белене“. Следва да се отбележи, че оборудването за АЕЦ „Белене“ е било поръчано, платено, произведено и доставено в България от руската страна.
  • През 2004 г. Министерският съвет взема принципно решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ „Белене“, а през 2005 г. определя проекта за обект с национално значение и взема решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.
  • На 29.11.2006 г. НЕК подписва споразумение с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД („АСЕ“) , с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
  • На 5.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, се подписва Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).
  • На 29.03.2012 г. Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 г., с което:

(i) Отменя решение №259 на МС от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение;

(ii) Отменя решение №260 на МС за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“;

(iii) Отменя точка 2 от решението по т.57 от протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г.

(iv) С решението се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира провеждането на преговори за уреждане на отношенията между НЕК и АСЕ във връзка с предходните решения и да внесе в Министерски съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Решението е взето поради невъзможността да се намери стратегически инвеститор и да се структурира проектът по начин, който да защити националните интереси в условията на световната финансова и икономическа криза.

  • Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България:

(i) подкрепя действията на Министерски съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

(ii) за рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ „Белене“ препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“, която да функционира на пазарен принцип.

(iii) възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване.

(iv) Задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично да информира Народното събрание за действията по т. 2 и 3, както и за преодоляване на последиците от прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

  • На 27.02.2013 г. Народното събрание взема решение във връзка с проведения на 27.01.2013 г. референдум, с което:

(i) подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.

(ii) настоява за ускоряване на процедурите по удължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.

(iii) препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка „Козлодуй“.

  • В периода юли 2011 г. – юни 2016 г. пред Международният арбитражен съд („МАС“) при Международната търговска камара в Париж (“MTK”) се води арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“ („Арбитражното дело“). Арбитражното дело се гледа от Арбитражен трибунал в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева (Швейцария) по Арбитражните правила на МТК от 1998 г.
  • На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело („Арбитражното решение“), с което задължи НЕК да заплати на АСЕ цената на произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване.
  • На 28.09.2016 г. Българският парламент прие Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК съгласно решението по горепосоченото арбитражно дело.
  • На 26.10.2016 г. между НЕК и АСЕ е подписано споразумение за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM в изпълнение на изискванията на чл.2 от Закона за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК ЕАД.
  • В резултат на проведените преговори, НЕК и АСЕ постигнаха съгласие, че ако НЕК извърши пълно плащане на сумата от 601,617,133 евро с левова равностойност 1 176 660 837 лв. към АСЕ на или преди 15.12.2016 г., АСЕ ще се откаже от натрупаните след постановяване на арбитражното решение лихви (общо в размер на 90 млн. лв.). При пълно плащане НЕК придобива собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
  • С Постановление № 328 от 30 ноември 2016 г. Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 1 176 660 837 лв., представляващи левовата равностойност на 601 617 133 евро за предоставяне на възмездна финансова помощ на НЕК за изплащане на присъдените суми по арбитражното дело.
  • Условията за предоставяне и възстановяване на помощта са определени с Решение № 1024 от 30 ноември 2016 г. на Министерски съвет. Същите предвиждат НЕК да възстанови получената възмездна финансова помощ в срок от 7 години, като в случай че преди изтичане на този срок, НЕК реализира приходи от продажба или друг вид сделка с оборудването с дълъг цикъл на производство, следва да преведе по бюджета на Министерство на енергетиката получените суми за възстановяване на възмездната финансова помощ, до размера на непогасената част.
  • На 06.12.2016 г. Министерството на енергетиката извърши валутен превод по сметка на НЕК в размер на 601 617 133 евро.
  • С два превода от 26.10.2016 г. и от 08.12.2016 г. НЕК преведе по сметка на АСЕ дължимата сума в размер на 601 617 133 евро, съгласно Арбитражното решение и Споразумението за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM, като по този начин бяха уредени отношенията между НЕК и АСЕ по арбитражното дело, в резултат на което НЕК придоби собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
  • На 16.01.2017 г. НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на завършеното оборудване с дълъг цикъл на изпълнение, а от месец март 2017 г. започна поетапната доставката на това оборудване. Към настоящият момент оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ „Белене“.

...

ИЗПЪЛНЕНИ РАБОТИ И ОТЧЕТЕНИ РАЗХОДИ ПО ПРОЕКТА КЪМ 31.03.2018 г.

Към 31.03.2018 г. стойността на активите, относими към Проект АЕЦ „Белене“ е в общ размер на 2 268 746 072,26 лв., в т.ч.:

  • Разходи за активи в процес на изграждане - 2 173 459 482,43 лв., включващи: разходи по Споразумение от 29.11.2006 г. между НЕК и АСЕ; капитализирани разходи за Архитект-инженера - Worley Parsons; капитализирани лихви по заеми; разходи за консултантски услуги; разходи за държавна такса за разрешение за проектиране към Агенцията за ядрено регулиране; разходи за придобиване на ДМА за активи в процес на изграждане сгради, инфраструктура и съоръжения, машини и съоръжения на склад; осчетоводено оборудване с дълъг цикъл на производство („ОДЦП“)
  • Балансовата стойност на земи, подобрения върху земи/терени, сгради, машини, съоръжения, обзавеждане и други дълготрайни материални активи в размер на 93 102 176,38 лв.
  • Материални запаси на склад в размер на 2 184 413,45 лв.

Следва да се отбележи, че при евентуално решение за възобновяване на проекта следва да бъде извършена оценка на отчетените разходите за придобиване на нематериалните активи /права, лицензии, разрешителни и др./, с цел представянето им във финансовия отчет по справедлива стойност, което ще доведе до съществено увеличаване на стойността на активите по проекта.

Общата стойност на пасивите, относими към Проект АЕЦ „Белене“ е в размер на 1 322 195 570,84 лв. към 31.03.2018 г., в т.ч.: преоценъчен резерв; заем от БЕХ и заем от Държавния бюджет, чрез бюджета на Министерство на енергетиката.

...

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОСТАВЕНОТО ОБОРУДВАНЕ ЗА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“

4.1 Оборудване с дълъг цикъл на производство (ОДЦП), доставено за първи и втори блок на АЕЦ „Белене“ в периода 2017 г. - 2018 година.

В изпълнение на Споразумение № 17ИД-Х19А006/16.01.2017 г., сключено между НЕК и Атомстройекспорт, на площадка Белене е доставено оборудването, за всеки един от Блокове № 1 и № 2 на АЕЦ „Белене“, произведено в ПАО „Ижорски заводи“ и ПАО „ЗиО - Подолск“: Съхранението на доставеното оборудване се осъществява в съответствие с изискванията на заводските инструкции по консервация, транспортиране и съхранение и техническите паспорти на изделията.

Доставените реактори са от типа ВВЕР-1000/ В-466 и притежават повишено ниво на безопасност, както и подобрени технически и икономически показатели. Главните предимства в сравнение със съществуващите АЕЦ с реактори ВВЕР - 1000 от предишните поколения са следните:

- осигурено е бързо и надеждно прекратяване на верижната реакция на делене в активната зона на ректора чрез две отделни напълно независими системи за контрол на реактивността на реактора;

- дублирани са всички функции по безопасност, което се постига чрез използване както на активни системи за безопасност, така и на пасивни такива включително пасивна система за отвеждането на остатъчна топлина - СПОТ и пасивна система за филтриране на пространството между двете защитни обвивки;

- пасивните системи за безопасност са проектирани така, че да могат да приведат поддържат блока в безопасно състояние за време най-малко 24 часа;

- предвидена е четирикратна резервираност на активните системи за безопасност;

- използва се специална защитна конструкция, която да предпазва от възможни аварии. Тази конструкция се състои от първична защитна обвивка (containment), изградена от предварително напрегнат стоманобетон и покрита с херметична метална обвивка, и вторична защитна обвивка от стоманобетон, които могат да издържат въздействието на широк спектър от вътрешни и външни събития (включително удар на голям пътнически самолет);

- предвидено е специално устройство („core catcher“), което е предназначено за улавянето и задържането на разтопената активна зона на реактора при тежки аварии, водещи до разтапяне на ядреното гориво и пробиване на корпуса на реактора. Това устройство гарантира запазване на целостта на защитната обвивка и предотвратяване на изхвърлянето на силно радиоактивни вещества в атмосферата;

- сумарна стойност на честотата на повреждане на активната зона от вътрешни и външни въздействия 5.1.10-7.Тази стойност е показател за много високо ниво на безопасност на проекта;

- 60 години срок на експлоатация на основното оборудване;

- очакваното общо количество кондиционирани РАО, които изискват последващо съхраняване, е по-малко от 50 mЗ на година за един блок;

- имат следните преходни режими при работа на мощност: Изменение на мощността на енергоблока с +10 % NHOM със скорост, осигурена от системата за регулиране; Изменение на мощността на енергоблока от 15 % NHOM ДО 100 % NHOM със скорост 5 % NHOM/ min; Намаляване мощността на енергоблока с 85 % NHOM СЪС скорост 20 % NHOM/min; Понижаване на мощността е последващо увеличаване в диапазон на регулиране на натоварването (30-100 %) NHOM.

4.2. Оборудване за АЕЦ „Белене“, доставено в периода 1989 г. -1990 г., което може да бъде използвано при реализацията на Проект А-92 на АЕЦ Белене, както следва:

  • оборудване, което може да се интегрира в проект А-92 на АЕЦ Белене - гайковерти за обслужване оборудването на първи контур, блочни трансформатори ТЦ- 630000/400 У1, технологични съдове, металорежещи и металообработващи машини, ресивери 80 куб.м. за газообразен водород;
  • оборудване, което може да бъде използвано в хода на строително- монтажните работи и в състава на строителната и монтажната бази - заваръчна техника, повдигателни съоръжения, енергийно оборудване, съдове с общо предназначение;
  • оборудване в качеството на резерв, което може да бъде използвано по възможност в зависимост от проекта - фасонни детайли, помпи, вентилатори. Описаното по-горе оборудване, доставено за изграждане на АЕЦ Белене, се съхранява в складовата база на площадка Белене в закрити складови помещения, във временни метални постройки, под навеси, на открити складови площадки, в помещенията на обект „Обединен спомагателен корпус“ и на складовата площадка на обект „Лиман за тежки товари“.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията