Имам запалка, въпреки че не пуша. Останал навик от гимназията, когато въпросът „Имаш ли огънче?” се задаваше по-често от: „Имаш ли домашно и мога ли да препиша?” Тогава половината клас пушеше и ритуалът да запалиш цигара преди първия час напълно си струваше и по-ранното ставане, и забележката за закъснението.

Да държиш цигара беше модерно.

Показваше, че вече си минал в света на големите и си съблазнителка с елегантни движения или истински мъж като този от рекламата с каубоя... Неприятната миризма се преживяваше, а за вредите върху здравето не се мислеше. В гимназията си един вид безсмъртен.

След това идва университетът, където, ако не пушиш преди изпит, си е направо съмнително. На работа цигарата в почивката е прекият път към социализирането с колегите и от мода става необходимост. Само че сега на работа по-голямата част от отдела ми не пуши. Дали това са порасналите хора от гимназията, осъзнали, че „ползите” от цигарите са нищожни в сравнение с щетите, които нанасят, или просто отново последната дума има модата, която с течението на времето прави това, в което е най-добра – променя се.

Цигарите станаха електронни, бездимни, (почти) безвредни... „Искаш ли да ходим за смути?” и „Опита ли новия веган десерт?” започнаха да се превръщат в модерните въпроси за социализиране. Съвременната съблазнителка не чака някой джентълмен да ѝ запали цигарата, а с усмивка приема био суров какаов бонбон без захар с кокосово масло. Каубоят, вместо да си язди коня, идва пеша с реч за защита на правата на животните и по-скоро би се обяснил в любов на някоя крава, отколкото да вкуси телешко.

На фона на положителните промени обаче константа си остават зависимостите и нуждата ни да бъдем пристрастени към нещо. Следвайки здравословния тренд, оставяме цигарите, които вредят на здравето, и свиваме трева, за да отпуснем и психически. Остава си водещ принципът да си в час, само че часът вече става 4 и 20. И докато преди беше важно да те види групичката на готините и да разбере, че и ти си като тях и пушиш, сега тази групичка трябва да се разрасне до неколкостотин последователи в инстаграм.

Модерно е да живееш здравословно, да се грижиш за себе си, въпреки това тази грижа не може да остане само за теб, трябва да получи одобрения, лайкове и споделяния. Това само помага тенденциите да се разпространят по-бързо и по-мащабно. Но не дотолкова, че соевото мляко да замени шотовете с текила в нощните клубове, разбира се. Фасовете няма да изгаснат съвсем, макар и да не са толкова ярки, колкото преди няколко години, когато „Ъпсурт“ приканваха „Дай една цигара, ше те *ба у звездата”. Просто минават през период на адаптация.

Може да се подложат на някоя диета с чия и да се опитат да завъртят поговорката „Няма дим без огън” на „Няма дим и огън, само аромат на... канела“ например, но ще оцелеят.

Пороците са част от човешката природа и докато я има, ще ги има и тях. Може само да се надяваме порокът на следващото поколение гимназисти да им даде възможност да размислят, когато пораснат.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".