Матео Салвини стана вътрешен министър на Италия след като водената от него „Лига“ и Движение „Пет звезди“ на Луиджи ди Майо съставиха коалиционен кабинет месеци след изборите през март. Оттогава подкрепата за него непрекъснато се увеличава и в момента той е политикът с най-високо одобрение в страната, сочат социологическите проучвания.

Салвини е яростен критик на Европейския съюз. Твърдо се противопоставя на имиграцията и призовава за “прочистване” на мигрантите от страната си. Иска затопляне на отношенията между европейските страни и Москва и се бори за "традиционното християнско семейство”...

Ако се чудите защо ви занимавам с вътрешния министър на друга, макар и европейска, държава – освен че той на практика е най-влиятелният политик в Италия в момента, Салвини е и новото лице на популизма в Европа.

Той е сравнително млад, но има богат политически опит. Посланията му са ясни и еднозначни, но е готов да ги промени, когато се налага. Говори остро и умее да слага сол в раната. Едновременно с това си създава имидж на добър човек, който може да се разбира с всички за всичко. Освен с критиците си. И за разлика от популистите в Западна Европа, той управлява, а не е в опозиция.

Именно това го прави особено опасен - за еврозоната, към която България се стреми да се присъедини, и за Европейския съюз.

Кой е той?

Салвини, който известно време се увлича по левите идеи и движения и е привърженик на Че Гевара, започва политическата си кариера в "Северна лига", когато тя се бори Северна Италия да стане отделна държава. През 2013 г. застана начело на партията, изостави главната ѝ цел и я трансформира в общонационална. Тогава "Лигата" имаше 4% подкрепа. А на изборите през март тази година получи 17,4% от гласовете. В средата на юни, две седмици след като правителството започна работа, рейтингът ѝ стигна 29,2%.

От началото на управлението на коалиционния кабинет, формално оглавен от преподавателя по право без политически опит Джузепе Конте, Салвини придоби международна популярност със законодателните си инициативи.

Той забрани на кораби, превозващи мигранти от Средиземно море, да акостират в италиански пристанища. Обяви намерението си да проведе преброяване и пререгистрация на ромите, намиращи се на територията на страната.

“Ще създадем регистър, ще направим картина на ситуацията. Ако те са нелегални чужденци, трябва да бъдат изгонени, а италианските цигани, за съжаление, сме длъжни да ги оставим у дома“, заяви преди време Салвини пред местна медия.

Министърът предрече края на Европейския съюз и то още след евроизборите догодина и според запознати източници се стреми да сътрудничи в предизборната кампания с популиски и евроскептични партии от други страни, включително “Националния сбор” на Марин льо Пен.

Салвини обяви и че анексията на Крим е законна и поиска сваляне на санкциите срещу Русия.

"Сравнете (референдума в Крим) с фалшивата революция в Украйна, която всъщност беше псевдореволюция, спонсорирана от чужди държави."

Партията му отрича да получава финансиране от Москва, но редица местни и европейски медии писаха за контактите му в Кремъл.

Преди седмица той разпореди децата в Италия да имат задължително майка и баща, поне на хартия. Такава беше целта на променените формуляри за лични документи за деца, в които вече няма графи "родител 1" и "родител 2", а е изписано "баща" и "майка". Обяви и сурогатното майчинство за “ужасия”.

И докато Салвини се занимаваше с всички тези “драматични” проблеми, кабинетът в Рим се сблъска с най-сериозното си предизвикателство два месеца и половина след встъпването си на власт.

Издържа ли кабинентът в Рим най-важния тест?

Миналата седмица рухна 200-метров участък от виадукт на първостепенна транспортна артерия в Северна Италия. Загинаха близо 40 души, бяха ранени десетки. Разследващите тепърва ще установяват причините за трагедията. Реакцията на правителството и в частност на Салвини е до голяма степен показателна за това доколко адекватно е управлението им.

Транспортният министър Данило Тонинели поиска отмяна на концесията на магистралата и оставката на ръководството на компанията оператор "Аутостраде пер Л'Италия", подразделение на "Атлантия груп", и заплаши със санкции, които могат да достигнат 150 милиона евро.

Вътрешният министър пък обвини за рухването на виадукта, който се поддържа от концесионер... политиката на Европейския съюз.

"Средства, които иначе биха били изразходвани за здравеопазване и безопасност според строгите правила, наложени от Европа, не се позволява да бъдат използвани", каза той.

А после се оказа, че вечерта след трагедията е пил вино и е ял торта с още 300 души в Сицилия. При нормални обстоятелства италианците веднага биха поискали оставката му. Но това не се случи.

В отговор Брюксел припомни, че всъщност Италия получава около 2,5 милиарда евро за инфраструктура между 2014 и 2020 г. и че през април т. г. ЕС е одобрил "инвестиционен план за италианските магистрали, който ще позволи да бъдат инвестирани около 8,5 млрд. евро, включително и в района на Генуа".

Търсенето на външен виновник, който удобно да се вписва в идеологическата рамка на евроскептичното правителство, е само прах в очите. Това всъщност прикрива разногласия в рамките на кабинета.

Планът, според който част от трафика ще бъде пренасочен от виадукта чрез изграждане на нова отсечка от магистралата, така и не е осъщетвен. Причината - опозицията се противопоставила. А движение “Пет звезди”, оглавявано тогава от Бепе Грило, е сред най-яростните противници, напомнят италиански издания. Това очертава сериозни различия в коалицията - докато за “Лигата” инфраструктурата е ключова за икономическото развитие на страната, на официалния сайт на движение “Пет звезди” през 2014 г. е публикуван текст, според който възможността мостът “Моранди” да се срути е “фантасмагория” (текстът е цитиран от италиански медии и британския “Гардиън”, но тактично е изтрит след трагедията миналата седмица.)

Разногласията в коалицията допълнително обтягат нервите на Брюксел и на инвеститорите, които са притеснени от непоследователната икономическа и финансова политика на правителството.

Безотговорната реакция на кабинета би трябвало да говори много на италианците за политиците, които са избрали да ги управляват.

Но как това засяга нас?

Салвини създаде модел на популизма, който е на власт в Западна Европа, за разлика от други популистки евроскептични и националистически партии. И въпреки неприемливото му поведение след трагедията в Генуа, избирателите продължават да го харесват.

Италианците, изморени от продължителната икономическа криза и от политиката на икономии на предишното правителство, на драго сърце подкрепиха популистите, които обещават по-високи социални помощи за безработни и по-високи пенсии, според текста на коалиционното им споразумение.

За тази цел те искат преразглеждане на европейските правила, които ограничават бюджетния дефицит до 3% от БВП. В момента външният дълг на Италия достига 130% от БВП.

Правителството на Салвини и Ди Майо се отказа от идеята за референдум за излизане от еврозоната. Но противоречивите послания за намеренията им притесняват инвеститорите. Икономисти смятат, че на еврозоната ѝ липсват инструменти за справяне с евентуална италианска дългова криза, която може да бъде по-тежка от гръцката.

Освен това Италия ще може да блокира решения в Съвета на Европейския съюз, който обикновено се произнася по важни теми с единодушие. Видяхме нагледен пример по време на срещата на върха през юни, когато страната блокира всички решения, за да привлече вниманието върху проблема с мигрантите в страната, които са стотици хиляди и които другите европейски държави не горят от желание да приемат.

За разлика от Европейския парламент, където много рядко се гласува с единодушие и популистките партии не успяват да определят курса на институцията, враждебно настроено италианско правителство може да блокира решения на Съвета на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност, започването на преговори за приемане на нови страни в ЕС и разпоредби в областта на правосъдието и вътрешните работи. Една страна може и да попречи и на приемането на многогодишната финансова рамка на блока.

В този контекст вътрешната нестабилност в Италия и налудничавите идеи на ключовия политик в правителството, който се е съсредоточил върху “прочистването” на страната си от мигранти и защотата на “традиционното християнско семейство”, вместо върху реалните проблеми на страната, има за какво да тревожи не само италианците, но и нас.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".