Днес е Международният ден на свободата и солидарността. Обявен е с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-ата годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност” (30 август 1980 г.). Отбелязва се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. По този повод ви предлагаме откъс от чудесния материал на Марек Суховейко, публикуван в последния брой на сп. „Клуб Z”:

ОТ СОЛИДАРНОСТ ДО СВОБОДАTA

(или Свобода, изписвана със „солидарица”)

Солидарността приключи. По време на тазгодишните чествания на 25-годишнината от първите свободни избори в комунистическия блок не „солидарност”, а написания с характерен шрифт (т. нар. солидарица) лозунг „свобода” беше навсякъде в Полша

текст Марек Суховейко

Лятото на 1980 година. Нещо определено висеше във въздуха. Това се усещаше. Все по-мизерно беше в магазините – това беше вече четвъртата година от въвеждането на купоните за захар, абсурдните „ценни книжа”, които по-старите поляци свързваха с немската окупация, непрекъснато се влошаваше снабдяването с месо. Безнадеждност и нарастващо чувство за безнадеждност обхващаше милиони, на които жилищното щастие в грозните блокове бе обещано за след 15-20 години. Отдавна хората не вярваха в обяснението на властите за военните разрушения, за възстановяването, че догонваме.

Всъщност ясно се виждаше, че не догонваме и че въобще май е сбъркана посоката. В нито един аспект на обществения живот, дори в областта на така наречените социални придобивки, тогавашният полски социализъм не можеше да се мери със западните демокрации, официално наричани гниещ капитализъм. Не помагаше вече и жонглирането със статистики, омагьосването на публиката с количеството произведена стомана, добити въглища и излят бетон, защото дори тези символични за комунизма блага бяха почти недостъпни на пазара, ако това въобще можеше да се нарече пазар. Никой вече не вярваше на партийните елити, които все още май само по инерция уверяваха, че целта е „Полша да става все по-силна, а хората да живеят все по-богато” и че „полякът може”. Може ли? – Май само да мизерства, да върти далавери и да краде! – коментираха хората. И едновременно именно поляк през 1978 г. става папа и година по-късно е посрещнат в Полша от милиони. Милиони, които изведнъж осъзнават, че са общество от граждани – субект, а не обект на историята, които започват да усещат своята сила и постепенно започват да разбират, че няма причина да са обречени на лагерно живуркане, на изолация от света, че над нас не тегне някаква прокоба и откъде накъде трябва да сме вечно по-лоши. Защо постоянно трябва да слушаме някакви кретени от ЦК, назначени от Кремъл за бащи на нацията. Това трябваше да рухне.

Soviet tanks? No, thanks...

(Пълният текст можете да прочетете в септемврийския брой на списание „Клуб Z” - на будките и сергиите в цялата страна).

Нека видим в снимки какво още се е случило 31 август по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив