В името на Европа Еманюел Макрон има нужда от помощ - не от нашето презрение или омраза. Един млад френски президент реформатор, обещал "европейско възраждане", се оказва в затруднено положение начело на страна, която бързо се превръща отново в "болния човек на Европа". Многозначителен момент беше, когато миналия уикенд размирници обезобразиха лицето на статуята на Мариана - символа на републиката, на Триумфалната арка в Париж. Само три седмици по-рано световни лидери се събраха там с Макрон за стогодишнината от края на Първата световна война. Ако "печалните страсти", за които Макрон е предупреждавал много пъти, обхванат Франция, ще бъде засегнат цял континент, не само политическата кариера на един човек.


Крайните сили в Европа активно се радват на затрудненото положение, в което "жълтите жилетки" поставят Макрон. Удоволствието е несъмнено - от твърдолинейните привърженици на Брекзита във Великобритания (както леви, така и десни) до крайнодесния лидер Матео Салвини в Италия, да не говорим за пропагандната машина на Путин. Те виреят именно благодарение на катаклизмите и хаоса в либералните демокрации. Наградата, към която се стремят екстремистите, е политическо превземане на Европа на изборите за Европейски парламент през май догодина. Събитията във Франция са заплашителни, а тяхната значимост далеч надхвърля границите на една страна.


Преди немного време Макрон гордо определи себе си като главен враг на Салвини и унгарския премиер Виктор Орбан - двама лидери, чиито отличителни политики вземат на прицел мигрантите, политическите противници и върховенството на закона. Макрон е отслабен, в отбранителна позиция и още по-изолиран.
Сцените във Франция през последните две седмици може да изглеждат на някого като съживяване на въстанието от май 1968 г., но може би по-уместно е сравнението със събитията от 6 февруари 1934 г. На този ден банди от крайнодесни националисти участваха в поход във френската столица и влязоха в сблъсък с полицията. При насилието загинаха 15 човека. Събитията на този ден послужиха като основополагащ мит за онова поколение на крайната десница във Франция.


Макрон със сигурност е допуснал грешки. Повечето протестиращи имат истински оплаквания, макар и хаотично изразени. Те се смятат за "незабележими" хора, към които парижките елити се отнасят с презрение, а сега станаха доста забележими със своите светлоотразителни жилетки. Общественото мнение е на тяхна страна.
Един от най-красноречивите им членове е младата медицинска сестра и майка на две деца Ингрид Льовасьор от Нормандия. Миналата седмица тя направи трогателно изявление по телевизията за това как се мъчи да свърже двата края и как има усещане за дълбока несправедливост: "Някои хора се оплакват, че блокираме пътища, но не се оплакват, когато попадат в задръствания на път за ски курорти, нали?", попита тя меко.

Макрон (в средата) на 2 декември оглежда пораженията от безредиците по "Шан-з-елизе" заедно с вътрешния си министър Кристоф Кастанер и префекта на Париж Mишел Делпюш (двамата вдясно от него). 


Кризата във Франция обаче има по-заплашителни скрити тенденции, олицетворявани от друг говорител на жълтите жилетки - Кристоф Шалансон. Шалансон, който е ковач от южния департамент Воклюз, е открито антимюсюлмански настроен и призовава на власт да дойде ръководено от армията правителство, "защото това, от което се нуждаем, е истински командир, генерал, силна ръка". Междувременно се опитват да се завърнат крайнодесни организации като "Аксион франсез". 
Вчерашното съобщение, че данъчните повишения ще бъдат временно спрени, вероятно е твърде недостатъчно и закъсняло действие. Тревогите във Франция са тройни. Има страх от загуба на власт и престиж, страх от икономическото въздействие на глобализацията и страх от загуба на "национална идентичност". Страната също така страда от дълбоки вътрешни разломи, които един президент сам трудно би могъл да излекува за едва осемнайсет месеца.


Цели социални групи се чувстват противопоставени едни срещу други: млади срещу стари, безработни срещу работещи, жители на селата срещу жители на градовете, неквалифицирани срещу образовани. Подобни разделения съществуват в много страни, но във Франция те придобиват екзистенциално измерение заради идеала на егалитаризма, традиционно свързван с републиката. Много французи имат чувството, че реалността не отразява това, на което те имат право.
Когато се кандидатира за президент през 2017 г., Макрон обеща "революция" (това даже беше заглавието на неговата предизборна книга), за да задоволи широкоразпространената нужда от вътрешно обновление и възстановяване на престижа на Франция, не на последно място на европейската сцена.


Сега президентът изглежда парализиран у дома, а скоро може да бъдат погребани неговите европейски планове. Също както отслабената Меркел не направи кой знае колко, за да помогне на Макрон за рестартиране на европейския проект, така и отслабеният Макрон сега ще осигури нова храна за екстремистите и популистите на континента. Льопеновците, орбановците и салвиниевците чакат в готовност. Ако не намерим решения, има опасност европейските избори във Франция да се превърнат в референдум срещу Макрон.
И така, френският президент губи блясъка на защитник на либералите и проевропейците. Но да се разглежда това като добра новина за Европа и демокрацията като цяло е изключително опасно. То е като да си пожелаваш влакова катастрофа, за да може някои вагони да бъдат сменени. Социалните неволи във Франция са реални и трябва да им се обърне внимание. Но именно силите, които биха спечелили от общата разруха и уличното насилие, ще ни тласнат към бездната. Погледнете смъртните заплахи, отправени към тези жълти жилетки, които казаха, че са готови да преговарят с правителството.
Преди няколко години изтощената и напрегната Италия преживя своите дни на протести "вафанкюло" (посланието беше: "майната ви", отправено към върхушката), от които доби своята сила популисткото "Движение 5 звезди". Какво се случи оттогава? Тази година Италия попадна в хватката на крайната десница. Сегашните дни на "вафанкюло" във Франция ще доведат до подобен сценарий, ако трезво мислещите хора не помогнат по някакъв начин на Макрон да възстанови минимално доверие. Не може да има европейски демократичен проект или социална справедливост без европейска демократична Франция. Лицето на Мариана трябва да бъде възстановено.

Анализът е публикуван в "Гърдиън" и препубликуван от БТА. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.