Article_top

 Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин си тръгна от Белград след еднодневна визита. И макар еуфорията от „политическото събитие на годината“ все още да не е отминала, за Сърбия остават пет ключови въпроса, подчертават в редакцията на електронното издание на белградския Blic, цитиран от "Фокус".

1) Какво да кажем за ЕС?

Посещението на Путин само по себе си не е непреодолим проблем за отношенията между Сърбия и Европейския съюз, но е по-трудно да се обясни грандиозността на неговото посрещане. Имайки предвид сътрудничеството между Сърбия и Русия, трудно е да си представим, че преди всичко балтийските страни и Полша, които треперят от имперската политика на Русия и „спомените от Студената война", ще проявят разбиране за същественото сближаване на Сърбия със ЕС. Какво ни остава в този случай? Има надежда, че отношенията между Русия и ЕС в крайна сметка ще се подобрят. В един посложен вариант Сърбия може да се опита да се възползва от близостта си с Русия като вид натиск върху ЕС: ако не ни искате, други ни искат. Но това е рискован ход с непредвидими последствия.

2) Струва ли си руската икономическа помощ?

Сърбия се нуждае от помощ и сътрудничество, което може да получи. Русия е огромен и изкушаващ пазар. Вчерашните подписани споразумения и договори, особено тези в железопътния сектор, имат потенциал, поне на хартия. Въпреки това основата на развитието на Сърбия е все още икономическите връзки с ЕС, най-големият ни търговски партньор. Страна, в която средната заплата е малко под 500 евро (Русия), не може да бъде в основата на икономиката на държава, в която средната заплата е малко над 400 евро (Сърбия). Ще прояви ли Сърбия дипломатическа мъдрост и сила за установяване на икономически отношения с ЕС и в същото време да използва близостта си с Русия и потенциала на руския пазар?

3) Какво ще стане с руския център в Ниш?

Руснаците го наричат хуманитарен център, а западните сили - шпионска база. Ключов дипломатически и политически въпрос в триъгълника Сърбия-Русия-НАТО, който не беше публично споменат по време на посещението на Путин.

Интересно съвпадение. Сръбският президент Александър Вучич досега се съпротивляваше упорито и силно на настояването на Москва, че на работниците на руския център в Ниш трябва да се даде дипломатически статут. Колко повече може да нарасне натискът на Русия?

4) Колко разделена е Сърбия?

Не е проблем, че Сърбия е разделена на проруско мнозинство и прозападно малцинство. Проблемът е, че разделението достига до черните дълбочини на отворена, сляпа омраза към съперничещия блок. Реалността е, че Сърбия ще трябва да се примири с биполярния си характер, ако иска да продължи напред. Което не означава, че трябва да се предадем. Вече взимаме най-доброто от емоционалните отношения с Русия и практическата връзка със САЩ и Европейския съюз. Компромис! И предпоставка за това е ключовите фигури на двете усукани течения да развиват поне минимално ниво на съществено разбиране за мотивацията на другата страна.

5) Къде е, какво прави гражданската опозиция?

Опозиционната „Двери“ и Народната партия на Вук Йеремич бяха разочаровани от посещението на Путин, но само защото не бяха на мястото на Вучич. Мълчанието на лидерите е онова, което остана от гражданската опозиция. В отсъствието на левицата и центъра, сръбската политическа сцена се премести вдясно. Сърбия се нуждае от стабилност и баланс, което означава ясно дефинирани политически течения, основани на идеята за умерена левица и граждански център. И не само дефинирани, но и силни; опции, които имат идеали и не се страхуват да ги покажат.  

 

 Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин си тръгна от Белград след еднодневна визита. И макар еуфорията от „политическото събитие на годината“ все още да не е отминала, за Сърбия остават пет ключови въпроса, подчертават в редакцията на електронното издание на белградския Blic, цитиран от "Фокус".

1) Какво да кажем за ЕС?

Посещението на Путин само по себе си не е непреодолим проблем за отношенията между Сърбия и Европейския съюз, но е по-трудно да се обясни грандиозността на неговото посрещане. Имайки предвид сътрудничеството между Сърбия и Русия, трудно е да си представим, че преди всичко балтийските страни и Полша, които треперят от имперската политика на Русия и „спомените от Студената война", ще проявят разбиране за същественото сближаване на Сърбия със ЕС. Какво ни остава в този случай? Има надежда, че отношенията между Русия и ЕС в крайна сметка ще се подобрят. В един посложен вариант Сърбия може да се опита да се възползва от близостта си с Русия като вид натиск върху ЕС: ако не ни искате, други ни искат. Но това е рискован ход с непредвидими последствия.

2) Струва ли си руската икономическа помощ?

Сърбия се нуждае от помощ и сътрудничество, което може да получи. Русия е огромен и изкушаващ пазар. Вчерашните подписани споразумения и договори, особено тези в железопътния сектор, имат потенциал, поне на хартия. Въпреки това основата на развитието на Сърбия е все още икономическите връзки с ЕС, най-големият ни търговски партньор. Страна, в която средната заплата е малко под 500 евро (Русия), не може да бъде в основата на икономиката на държава, в която средната заплата е малко над 400 евро (Сърбия). Ще прояви ли Сърбия дипломатическа мъдрост и сила за установяване на икономически отношения с ЕС и в същото време да използва близостта си с Русия и потенциала на руския пазар?

3) Какво ще стане с руския център в Ниш?

Руснаците го наричат хуманитарен център, а западните сили - шпионска база. Ключов дипломатически и политически въпрос в триъгълника Сърбия-Русия-НАТО, който не беше публично споменат по време на посещението на Путин.

Интересно съвпадение. Сръбският президент Александър Вучич досега се съпротивляваше упорито и силно на настояването на Москва, че на работниците на руския център в Ниш трябва да се даде дипломатически статут. Колко повече може да нарасне натискът на Русия?

4) Колко разделена е Сърбия?

Не е проблем, че Сърбия е разделена на проруско мнозинство и прозападно малцинство. Проблемът е, че разделението достига до черните дълбочини на отворена, сляпа омраза към съперничещия блок. Реалността е, че Сърбия ще трябва да се примири с биполярния си характер, ако иска да продължи напред. Което не означава, че трябва да се предадем. Вече взимаме най-доброто от емоционалните отношения с Русия и практическата връзка със САЩ и Европейския съюз. Компромис! И предпоставка за това е ключовите фигури на двете усукани течения да развиват поне минимално ниво на съществено разбиране за мотивацията на другата страна.

5) Къде е, какво прави гражданската опозиция?

Опозиционната „Двери“ и Народната партия на Вук Йеремич бяха разочаровани от посещението на Путин, но само защото не бяха на мястото на Вучич. Мълчанието на лидерите е онова, което остана от гражданската опозиция. В отсъствието на левицата и центъра, сръбската политическа сцена се премести вдясно. Сърбия се нуждае от стабилност и баланс, което означава ясно дефинирани политически течения, основани на идеята за умерена левица и граждански център. И не само дефинирани, но и силни; опции, които имат идеали и не се страхуват да ги покажат.  

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?