Article_top

Лидерите на Словения и Хърватия осъдиха председателя на Европарламента Антонио Таяни заради изказвания, намекващи за териториални претенции от страна на Италия, пише „Политико“.

През уикенда Таяни участва във възпоменание за клане, извършено в края на Втората световна война близо до сегашната граница между Италия и Словения.

„Да живее Триест, да живее италианска Истрия, да живее италианска Далмация, да живеят италианските изгнаници!“, заяви той.

Регионът Истрия включва части от Италия и днешните Словения и Хърватия. Далмация пък е част от Хърватия. И двата региона са били окупирани от фашистка Италия по време на войната.

Изказването на Таяни бе осъдено от премиерите на двете бивши югославски републики, както и от словенската еврокомисарка Виолета Булц.

Председателят на Европарламента бе обвинен и в исторически ревизионизъм заради отношението си към клането на италианци и други, противопоставили се на преминаването на част от Триест под югославска юрисдикция през 1945 г. Съвместна италианско-словенска историческа комисия обяви през 2004 г., че тези събития са „предизвикани поради атмосферата на разчистване на сметки с фашисткото насилие“.

Словенският премиер Марян Шарец протестира в туитър срещу „желанието да се фалшифицира историята“ в страната му и обяви, че същото нещо се случва и от италианската страна на границата.

„За съжаление това правят и представители на ЕС. Това е безпрецедентен исторически ревизионизъм. Фашизмът е факт и целта му е била унищожаването на словенския народ“, пише Шарец.

Еврокомисарката Виолета Булц, която отговаря за транспорта и туризма, смята, че изявлението на Таяни е обезпокоително.

„Не очакваме това от нашите европейски лидери. Изопачаването на исторически факти на словенско-италианската граница е неприемливо. Европейската история е история на мира, солидарността и единството“, смята тя.

Хърватският премиер Андрей Пленкович, който заедно с Таяни членува в десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), също смята, че думите на председателя на ЕП са неприемливи.

„Осъждам най-решително изказването на председателя Таяни. Това, което той каза, бе невярно и дори му го казах днес по телефона. Хърватското правителство и лично аз не можем да приемем изявления, които са намеса в териториалната цялост на Хърватия или съдържат елементи на ревизионизъм“, заяви той.

Хърватската евродепутатка от ЕНП Дубравка Шуица допълва:

„Хората в Истрия и Далмация добре помнят какво е представлявал италианският терор. Разбирам, че една страна иска да спомене своите жертви, но да се говори за италиански Истрия и Далмация е остатък от едно друго време.“

В специално изявление Антонио Таяни отрича да е направил нещо лошо. Той заявява, че е искал да почете хилядите жертви – предимно италианци, на също така хървати и словенци, на нещо, което трябва да бъде смятано за една от най-ужасните трагедии на миналия век.

Председателят на ЕП твърди, че думите му за „италианска Истрия и Далмация“ не са териториални претенции. Ставало дума за италианоезичните изгнаници от тези региони, децата и внуците им, много от които са присъствали на церемонията през уикенда.

 

Лидерите на Словения и Хърватия осъдиха председателя на Европарламента Антонио Таяни заради изказвания, намекващи за териториални претенции от страна на Италия, пише „Политико“.

През уикенда Таяни участва във възпоменание за клане, извършено в края на Втората световна война близо до сегашната граница между Италия и Словения.

„Да живее Триест, да живее италианска Истрия, да живее италианска Далмация, да живеят италианските изгнаници!“, заяви той.

Регионът Истрия включва части от Италия и днешните Словения и Хърватия. Далмация пък е част от Хърватия. И двата региона са били окупирани от фашистка Италия по време на войната.

Изказването на Таяни бе осъдено от премиерите на двете бивши югославски републики, както и от словенската еврокомисарка Виолета Булц.

Председателят на Европарламента бе обвинен и в исторически ревизионизъм заради отношението си към клането на италианци и други, противопоставили се на преминаването на част от Триест под югославска юрисдикция през 1945 г. Съвместна италианско-словенска историческа комисия обяви през 2004 г., че тези събития са „предизвикани поради атмосферата на разчистване на сметки с фашисткото насилие“.

Словенският премиер Марян Шарец протестира в туитър срещу „желанието да се фалшифицира историята“ в страната му и обяви, че същото нещо се случва и от италианската страна на границата.

„За съжаление това правят и представители на ЕС. Това е безпрецедентен исторически ревизионизъм. Фашизмът е факт и целта му е била унищожаването на словенския народ“, пише Шарец.

Еврокомисарката Виолета Булц, която отговаря за транспорта и туризма, смята, че изявлението на Таяни е обезпокоително.

„Не очакваме това от нашите европейски лидери. Изопачаването на исторически факти на словенско-италианската граница е неприемливо. Европейската история е история на мира, солидарността и единството“, смята тя.

Хърватският премиер Андрей Пленкович, който заедно с Таяни членува в десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), също смята, че думите на председателя на ЕП са неприемливи.

„Осъждам най-решително изказването на председателя Таяни. Това, което той каза, бе невярно и дори му го казах днес по телефона. Хърватското правителство и лично аз не можем да приемем изявления, които са намеса в териториалната цялост на Хърватия или съдържат елементи на ревизионизъм“, заяви той.

Хърватската евродепутатка от ЕНП Дубравка Шуица допълва:

„Хората в Истрия и Далмация добре помнят какво е представлявал италианският терор. Разбирам, че една страна иска да спомене своите жертви, но да се говори за италиански Истрия и Далмация е остатък от едно друго време.“

В специално изявление Антонио Таяни отрича да е направил нещо лошо. Той заявява, че е искал да почете хилядите жертви – предимно италианци, на също така хървати и словенци, на нещо, което трябва да бъде смятано за една от най-ужасните трагедии на миналия век.

Председателят на ЕП твърди, че думите му за „италианска Истрия и Далмация“ не са териториални претенции. Ставало дума за италианоезичните изгнаници от тези региони, децата и внуците им, много от които са присъствали на церемонията през уикенда.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията