Article_top

Продължаващата конфронтация между Русия и Запада Русия има един силен коз - износът на природен газ. Въпреки напрегнатите отношения, през 2018 г. доставките на газ от Русия за Европа и Турция достигнаха исторически максимум от 201,8 милиарда кубически метра. И въпреки че Европейският съюз все още не е готов да се откаже от позицията си по въпроса за антируските санкции, много от неговите членове активно изпълняват енергийните си проекти.

Германия например продължава да подкрепя проекта „Северен поток-2“, който ще позволи да се доставя газ директно от Русия до северното крайбрежие на Германия. Понастоящем Русия може да използва още един голям проект – „Турски поток“, за да разшири влиянието си в задния двор на Европа. През 2018 г. бе завършено изграждането на морския участък от газопровода, който минава през Черно море, и който свързва Русия и Турция. Първите доставки на газ се очакват до края на тази година.

„Турски поток“ е търговски и геополитически триумф на Русия

В търговски смисъл, този газопровод помага да се затвърди позицията на „Газпром“ в Турция, която се нарежда на второ място в списъка на най-големите клиенти на компанията след Германия. От геополитическа гледна точка този тръбопровод позволява заобикаляне на територията на Украйна и укрепването на стратегическото партньорство на Русия с Турция в момент, в който отношенията на Анкара с дългогодишните й съюзници от двете страни на Атлантическия океан се влошават.

Освен това „Турски поток“ може да засили влиянието на руския президент Владимир Путин на Балканите. Ако Путин си проправи път, втората линия на този тръбопровод ще минава през България към Сърбия, Унгария и Австрия. Не е тайна, че Кремъл се държи съвсем уверено в страни, които могат да се нарекат „задния двор" на Европейския съюз. Неговите методи обаче, за които всеки толкова често говори - пропаганда, дезинформация и операции на разузнавателните служби - избледняват в сравнение с действията му в енергийния сектор. Кремъл не успя да попречи на страни като Черна гора или наскоро преименуваната Северна Македония да се присъединят към НАТО. Но способността му да привлича политици и бизнесмени на своя страна, да ги изкушава с доходоносни инфраструктурни договори и приходи от продажби на природни ресурси, е несравнима.

Европа отчаяно се съпротивлява. Тъй като крайната точка на „Турски поток“ ще бъде Европейският съюз, „Газпром“ ще трябва да приведе проекта в съответствие с европейските антитръстови изисквания. Тези изисквания, разработени основно след като Русия спря доставките на газ за Украйна през 2009 г., са предназначени да диверсифицират енергийните доставки и по този начин да избегнат зависимостта от Москва. Едно от тези изисквания - енергийните компании не могат едновременно да притежават транзитна инфраструктура и да продават газ чрез тази инфраструктура - е сериозно предизвикателство за Москва, която иначе би позволила на „Газпром“ да изгради газопровод и да продаде газ през него.

Ето защо Путин положи много усилия за намиране на партньори за „Газпром“ на Балканите

По време на посещението си в Сърбия през януари руският президент подписа споразумение за изпълнение на съвместен проект на „Газпром" и сръбската държавна газова компания „Сърбиягаз" за полагането на 400-километров газопровод. През март руският премиер Дмитрий Медведев отпътува за България, за да договори изграждането на още един участък с дължина от 480 километра. Държавната компания „Булгартрансгаз" изрази желание да изгради и да поеме контрола над „Турски поток“. За това обаче „Булгартрансгаз“ ще трябва да намери около 1,6 млрд. долара.

Русия не е готова да предостави тези пари (твърди, че България ще получи доста голяма печалба от транспортирането и продажбата на газ на „Газпром“). Българското правителство твърди, че може би Брюксел ще му даде част от средствата, но това също е малко вероятно. Може би Европейският съюз е готов да позволи на Берлин да наруши антитръстовите изисквания в ситуацията с „Северен поток 2“ - Русия ще притежава и газопровода и газта в него, но Берлин подчертава, че този проект ще бъде частен.

Въпреки това, на Балканите за Европейския съюз ще бъде много по-трудно за наблюдение на прилагането на всички закони. Например, ЕС може да подведе под отговорност Сърбия за подписването на споразумение, според което „Газпром“ ще контролира 51% от акциите на „Турски поток“. Въпреки че Сърбия все още не е член на Общността, тя в момента преговаря за присъединяване към нея. Energy Community, която има за цел да гарантира, че законите в страните-кандидатки не противоречат на законите на Европейския съюз, вече предупреди, че проектът за „Турски поток“ нарушава изискванията на Брюксел. Така Сърбия може да бъде изправена пред забавяне в процеса на преговори за членство в Общността.

За да смекчи ситуацията малко, българският премиер Бойко Борисов изтъкна факта, че „Турски поток“ ще бъде само един от тръбопроводите, водещи към новия балкански газов хъб, в който ще бъдат получавани доставки от Азербайджан и офшорни находища в Черно море. Така, според него, балканският газов център ще позволи диверсифициране на енергийните доставки. За негово съжаление Медведев и изпълнителният директор на „Газпром" Алексей Милер отхвърлиха тази идея. Те не искат България да има възможност да смесва и препродава газ чрез платформа за търговия, подкрепяна от Европейския съюз. Затова Борисов трудно може да се надява на регулаторно облекчение или финансова помощ от Европейската комисия. С други думи, българските данъкоплатци ще трябва да платят за изпълнението на този проект.

София все още има един коз в преговорите си с Русия

Според настоящия договор на „Газпром“ с България, руската компания е длъжна да плати на страната транзитни такси за газ, преминаващ през територията на тази страна до 2030 година. По време на подписването на сделката по-голямата част от природния газ бе доставян чрез т.нар. Трансбалкански газопровод, който е свързан с Украйна. „Турски поток“ прави този тръбопровод, който работи от 80-те години на миналия век, просто ненужен.

Българското правителство може да съди „Газпром“, като поиска огромна компенсация за загубените печалби. За да не се плащат стотици милиони долари, Путин ще трябва да предложи на Борисов някои отстъпки, включително да гарантира, че Русия ще направи икономически жизнеспособна новата нишка на „Турски поток“, по която ще се транспортира природен газ до Европа. Сърбия и Унгария трябва да се присъединят към България и да окажат натиск върху Русия заедно. Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Борисов, загрижен за готовността на Кремъл да провокира вътрешни политически търкания, не иска да рискува и да развали отношенията си с Москва. Сърбия е развила специални отношения с Путин, който се превърна във важен съюзник на Белград в приоритетни въпроси като Косово. Унгарският премиер Виктор Орбан се стреми да засили политическите и икономическите връзки с Русия.

Така Путин има много възможности да следва максимата „Разделяй и владей“

Начинът, по който България, Сърбия и други страни излизат от тази ситуация, ще се превърне в тест за природата и дълбочината на техните отношения с Русия. Досега те бяха убедени, че ще могат да намерят начин да си сътрудничат с Русия, без да противоречат на Европейската комисия и законите на Европейския съюз. Можете ли да ги обвините? Те видяха колко големи страни от ЕС, като Германия, също да въртят подобни игри. Но за разлика от Германия те нямат възможност да променят законите и да преговарят с Брюксел за политически компромиси.

Нещо повече, Русия не е готова да предложи облаги на източноевропейските страни, в които вижда подчинени. Така финансовите и политическите рискове ще паднат на плещите на страни като България и Унгария. И ако не успеят да изиграят добре своите карти, ще трябва да изразходват оскъдните си ресурси за изпълнението на гигантски проекти, които наистина са полезни само за Русия. 

Статията е публикувана в американското издание Foreign Policy. Препечатваме статията от "Фокус".

 

Продължаващата конфронтация между Русия и Запада Русия има един силен коз - износът на природен газ. Въпреки напрегнатите отношения, през 2018 г. доставките на газ от Русия за Европа и Турция достигнаха исторически максимум от 201,8 милиарда кубически метра. И въпреки че Европейският съюз все още не е готов да се откаже от позицията си по въпроса за антируските санкции, много от неговите членове активно изпълняват енергийните си проекти.

Германия например продължава да подкрепя проекта „Северен поток-2“, който ще позволи да се доставя газ директно от Русия до северното крайбрежие на Германия. Понастоящем Русия може да използва още един голям проект – „Турски поток“, за да разшири влиянието си в задния двор на Европа. През 2018 г. бе завършено изграждането на морския участък от газопровода, който минава през Черно море, и който свързва Русия и Турция. Първите доставки на газ се очакват до края на тази година.

„Турски поток“ е търговски и геополитически триумф на Русия

В търговски смисъл, този газопровод помага да се затвърди позицията на „Газпром“ в Турция, която се нарежда на второ място в списъка на най-големите клиенти на компанията след Германия. От геополитическа гледна точка този тръбопровод позволява заобикаляне на територията на Украйна и укрепването на стратегическото партньорство на Русия с Турция в момент, в който отношенията на Анкара с дългогодишните й съюзници от двете страни на Атлантическия океан се влошават.

Освен това „Турски поток“ може да засили влиянието на руския президент Владимир Путин на Балканите. Ако Путин си проправи път, втората линия на този тръбопровод ще минава през България към Сърбия, Унгария и Австрия. Не е тайна, че Кремъл се държи съвсем уверено в страни, които могат да се нарекат „задния двор" на Европейския съюз. Неговите методи обаче, за които всеки толкова често говори - пропаганда, дезинформация и операции на разузнавателните служби - избледняват в сравнение с действията му в енергийния сектор. Кремъл не успя да попречи на страни като Черна гора или наскоро преименуваната Северна Македония да се присъединят към НАТО. Но способността му да привлича политици и бизнесмени на своя страна, да ги изкушава с доходоносни инфраструктурни договори и приходи от продажби на природни ресурси, е несравнима.

Европа отчаяно се съпротивлява. Тъй като крайната точка на „Турски поток“ ще бъде Европейският съюз, „Газпром“ ще трябва да приведе проекта в съответствие с европейските антитръстови изисквания. Тези изисквания, разработени основно след като Русия спря доставките на газ за Украйна през 2009 г., са предназначени да диверсифицират енергийните доставки и по този начин да избегнат зависимостта от Москва. Едно от тези изисквания - енергийните компании не могат едновременно да притежават транзитна инфраструктура и да продават газ чрез тази инфраструктура - е сериозно предизвикателство за Москва, която иначе би позволила на „Газпром“ да изгради газопровод и да продаде газ през него.

Ето защо Путин положи много усилия за намиране на партньори за „Газпром“ на Балканите

По време на посещението си в Сърбия през януари руският президент подписа споразумение за изпълнение на съвместен проект на „Газпром" и сръбската държавна газова компания „Сърбиягаз" за полагането на 400-километров газопровод. През март руският премиер Дмитрий Медведев отпътува за България, за да договори изграждането на още един участък с дължина от 480 километра. Държавната компания „Булгартрансгаз" изрази желание да изгради и да поеме контрола над „Турски поток“. За това обаче „Булгартрансгаз“ ще трябва да намери около 1,6 млрд. долара.

Русия не е готова да предостави тези пари (твърди, че България ще получи доста голяма печалба от транспортирането и продажбата на газ на „Газпром“). Българското правителство твърди, че може би Брюксел ще му даде част от средствата, но това също е малко вероятно. Може би Европейският съюз е готов да позволи на Берлин да наруши антитръстовите изисквания в ситуацията с „Северен поток 2“ - Русия ще притежава и газопровода и газта в него, но Берлин подчертава, че този проект ще бъде частен.

Въпреки това, на Балканите за Европейския съюз ще бъде много по-трудно за наблюдение на прилагането на всички закони. Например, ЕС може да подведе под отговорност Сърбия за подписването на споразумение, според което „Газпром“ ще контролира 51% от акциите на „Турски поток“. Въпреки че Сърбия все още не е член на Общността, тя в момента преговаря за присъединяване към нея. Energy Community, която има за цел да гарантира, че законите в страните-кандидатки не противоречат на законите на Европейския съюз, вече предупреди, че проектът за „Турски поток“ нарушава изискванията на Брюксел. Така Сърбия може да бъде изправена пред забавяне в процеса на преговори за членство в Общността.

За да смекчи ситуацията малко, българският премиер Бойко Борисов изтъкна факта, че „Турски поток“ ще бъде само един от тръбопроводите, водещи към новия балкански газов хъб, в който ще бъдат получавани доставки от Азербайджан и офшорни находища в Черно море. Така, според него, балканският газов център ще позволи диверсифициране на енергийните доставки. За негово съжаление Медведев и изпълнителният директор на „Газпром" Алексей Милер отхвърлиха тази идея. Те не искат България да има възможност да смесва и препродава газ чрез платформа за търговия, подкрепяна от Европейския съюз. Затова Борисов трудно може да се надява на регулаторно облекчение или финансова помощ от Европейската комисия. С други думи, българските данъкоплатци ще трябва да платят за изпълнението на този проект.

София все още има един коз в преговорите си с Русия

Според настоящия договор на „Газпром“ с България, руската компания е длъжна да плати на страната транзитни такси за газ, преминаващ през територията на тази страна до 2030 година. По време на подписването на сделката по-голямата част от природния газ бе доставян чрез т.нар. Трансбалкански газопровод, който е свързан с Украйна. „Турски поток“ прави този тръбопровод, който работи от 80-те години на миналия век, просто ненужен.

Българското правителство може да съди „Газпром“, като поиска огромна компенсация за загубените печалби. За да не се плащат стотици милиони долари, Путин ще трябва да предложи на Борисов някои отстъпки, включително да гарантира, че Русия ще направи икономически жизнеспособна новата нишка на „Турски поток“, по която ще се транспортира природен газ до Европа. Сърбия и Унгария трябва да се присъединят към България и да окажат натиск върху Русия заедно. Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Борисов, загрижен за готовността на Кремъл да провокира вътрешни политически търкания, не иска да рискува и да развали отношенията си с Москва. Сърбия е развила специални отношения с Путин, който се превърна във важен съюзник на Белград в приоритетни въпроси като Косово. Унгарският премиер Виктор Орбан се стреми да засили политическите и икономическите връзки с Русия.

Така Путин има много възможности да следва максимата „Разделяй и владей“

Начинът, по който България, Сърбия и други страни излизат от тази ситуация, ще се превърне в тест за природата и дълбочината на техните отношения с Русия. Досега те бяха убедени, че ще могат да намерят начин да си сътрудничат с Русия, без да противоречат на Европейската комисия и законите на Европейския съюз. Можете ли да ги обвините? Те видяха колко големи страни от ЕС, като Германия, също да въртят подобни игри. Но за разлика от Германия те нямат възможност да променят законите и да преговарят с Брюксел за политически компромиси.

Нещо повече, Русия не е готова да предложи облаги на източноевропейските страни, в които вижда подчинени. Така финансовите и политическите рискове ще паднат на плещите на страни като България и Унгария. И ако не успеят да изиграят добре своите карти, ще трябва да изразходват оскъдните си ресурси за изпълнението на гигантски проекти, които наистина са полезни само за Русия. 

Статията е публикувана в американското издание Foreign Policy. Препечатваме статията от "Фокус".

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

???????????????

Само на Русия ли са тез мечти???
Я си вижте тази снимка - https://dnes.dir.bg/politika/boyko-borisov-gazov-hab-balcan-evropredsedatelstvoto-2018-26770201..

С подарената му ЛИЧНО ОТ ЮНКЕР карта..

Да повторя - ЮНКЕР подарява картата на Борисов..
(След като Борисов са пъна да чертае карти с газопроводи в Брюксел и Париж..)
А за 25.02.2019 г. Борисов: "Юнкер лично благослови газовия хъб! " какво да кажем???
Тез огромни мечтИИИИ що се пропускат?
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

АЛЕКСАНДЪР НЕВЗОРОВ
Русия винаги иска нещо да заграби, защото това е нейната форма за съществуване. Това е държавно образувание, което в протежение на цялата си история нищо друго не е правило освен да превзема съседни земи. Това за нея е било и смисъл и изпълнение на държавните й идеи, и идея-фикс. Това заяви известният руски журналист Александър Невзоров пред "Радио-Свобода"- Беларус.
Обаче...
Русия е абсолютно небоеспособна. Ако по-рано, когато тези привички са се зараждали, тя е имала абсолютно неизчерпаем и безконтролен мобилизационен ресурс , сега това не е така. Тогава човешката кръв е била този ресурс, който го е имало в такова изобилие, като сега има нефт. ... Сега Русия е длъжна да съблюдава някакви правила, дори да са най-простите и примитивни правила.
Ядрените й ракети са от времето на СССР и могат да се взривят единствено край мястото, където са изстреляни....
Блицкригът на Русия до Одеса не се получи.... Русия никога не е разбирала своите възможности...Русия не разбира собствените си грешки, не се учи от тях и не ги отчита, продължава той.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията