Ученички играят кючек в клас, а учителките не правят нищо, за да ги спрат – история с всички необходими съставки, за да се превърне в медийна сензация. И да ни даде пореден повод да се оплачем как учителите и учениците в България са достигнали дъното. Да, но както е в почти всяка сфера, и в образованието не всичко е черно и не всичко е бяло, а зависи от действията на участниците в процеса.

Накратко: осмокласнички от 203. ПЕГ „Свети Методий“ в столичния квартал „Бъкстон“ танцуват кючек в час по английски език, докато учителката наблюдава изпълнението им.

Това се вижда от запис, който стана публично достояние благодарение на възмутени родители на деца от същия клас. Те поискали обяснение от директорката на гимназията, която пък поискала обяснение от въпросната учителка и ѝ наложила санкция „забележка“. Освен това директорката е информирала детска педагогическа стая и регионалното управление на образованието и в момента тече проверка по случая.

Комбинацията от ученички, танцуващи кючек в час, и липсата на какъвто и да било опит от страна на учителката да ги спре е скандална сама по себе си. Тя обаче придобива още по-голяма тежест от гледна точка на ситуацията в българското образование, тъй като идва само няколко дни след един по-различен, но също скандален случай, който отново достигна до нас под формата на запис. Историята: две момичета от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Ловеч се бият по време на занималня, при което учител се намесва, за да ги спре, но започва да удря едно от децата по главата.

Тези и много други подобни епизоди с участието на учители и ученици в различни части на България са повече от сериозни и замесените би трябвало да си понесат последствията. В същото време не трябва да позволяваме тези случаи да ни подвеждат да правим прибързани и несправедливи заключения за поведението и ценностите на всички български учители и ученици. Колективното вайкане няма да ни помогне да решим проблемите в българското образование и представя изкривена картина на случващото се в българските училища. Още по-важното е, че докато едни учители и ученици ни карат да се притесняваме за бъдещето си като общество, други оформят това общество с думите и делата си.

Разни учители, разни идеали

Както всеки студент по журналистика научава още в първи курс, една история, в която има нещо извънредно – скандал, насилие, престъпление и каквато и да е друга драма, – привлича многократно по-голям интерес (и следователно кликове), отколкото обичайните истории, които рядко влизат в новините именно защото са толкова обичайни. Както пише покойният шведски лекар и учен Ханс Рослинг в книгата си „Фактологичност“, всяка една самолетна катастрофа е новина, която представлява интерес за нас и затова медиите ни информират за нея, но същите тези медии не ни информират за стотиците хиляди успешно завършили полети всяка година просто защото това се приема за даденост. По същата логика медиите редовно съобщават за учители, които с действията си уронват престижа на професията, но надали някога ще излъчат репортаж на тема „Учител предаде урока си, а учениците слушаха с интерес“ или „Учителят по математика обясни на ученика как се решава задачата“.

Нормално е медиите да ни информират за споменатите два случая от последната седмица. Макар че не очаквам от тях да ни информират за това, че даден учител си е свършил работата, те поне могат да ни представят по-често онези учители, които преподават с любов и вдъхновяват учениците да се развиват в интелектуален, духовен и емоционален план. Тези истории ще са от полза на всички ни, защото българските учителите от години имат репутацията на хора, които претупват работата си, имат по няколко ваканции в годината и постоянно плачат за по-високи заплати.

Би било хубаво всеки път, когато научим за някакъв скандал с участието на учител, да се сещаме и за добрите примери сред учителите.

Като Людмил Попов – учител по български език и литература в СМГ „Паисий Хилендарски“, който говори с учениците си по теми като „От Славейковата Гергана до Гери-Никол“ и провокира интереса им към класически произведения като „Тартюф“ с помощта на импровизиран театър.

Като Добрин Пелтеков – учител по музика в ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ във Велико Търново, който превръща обучението в музикална приказка, като среща учениците си с творци като Звездомир Керемидчиев (Звезди) от група „Ахат“, Маги Джанаварова, дует „Мания“, музикална формация „Оратница“, музикална формация „Тъпани и гайди“ и др.

Като Леда Аврамова – учителка по английски език в ЧНУ „Питагор“, която прави първите си стъпки в професията в 58. ОУ „Сергей Румянцев“ в столичния квартал „Орландовци“ и вече три години доказва, че един учител може да бъде истински приятел на своите ученици и да общува с тях на базата на взаимно уважение и доверие.

Разни ученици, разни идеали

Нормално е медиите да ни информират за скандални случаи с участието на ученици просто защото училището е институция от обществено значение. Макар че не очаквам от тях да ни информират за това, че даден ученик си е написал домашното или е изкарал шестица на контролно, те поне могат да ни разказват доста по-често за онези момчета и момичета, които учат с любов, развиват едновременно заложбите си на няколко фронта и постигат успехи, с които само можем да се гордеем.

Би било хубаво всеки път, когато научим за ученик, който е показал непристойно поведение или е извършил някаква глупост, да се сещаме и за добрите примери сред учениците и сред децата, които тепърва ще тръгнат на училище.

Като Димитър Самаров – петокласник от Асеновград, който, освен че се представя отлично в училище, учи програмиране към Софтуерния университет (СофтУни) и е спечелил над 25 медала по спортни танци, половината от които златни.

Като учениците от Клуба по роботика към ПМГ „Баба Тонка“ в Русе, които конструират и програмират три робота и в продължение на близо три месеца подпомагат обучението на деца със специални образователни потребности от местното ОУ „Васил Априлов“.

Като участниците в „Жълти стотинки“ – кампания, в рамките на която деца помагат на деца, като за 11 години събират над 345 000 лв., с които е закупено оборудване за детските отделения на 14 болници в страната.

Разни хора, споделени отговорности

Всеки, който си постави за цел да намери добри или лоши примери от българските училища, бързо ще намери колкото пожелае такива. Това разнообразие само доказва, че обучението е колективен процес, за качеството на който отговорност носят и учениците, и учителите, и директорите на училища, и родителите, и представителите на Министерството на образованието и науката на национално и местно ниво.

Образованието не е нещо, което правителството „спуска“ на учителите, учениците и родителите. Да, управляващите задават регулаторната и финансовата рамка, в която се провежда обучението в училище, и да, те без съмнение носят пряка отговорност за голяма част от дефицитите в българската образователна система. Политиците обаче не са единствените отговорни за случващото се в тази система. Хубаво е да разберем, че само с общи усилия можем да направим така, че добрите примери да преобладават над лошите.

Добрата новина: често добрите примери са по-заразни от лошите!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".