Article_top

„Защо капитализмът трябва да бъде реформиран?” и „Какъв е проблемът с днешния капитализъм?” са само две от многото заглавия, публикувани в последните месеци във водещи западни издания и дискутиращи онова, което коментаторите наричат „текуща криза на капитализма“.

В първото есе известният хедж фонд мениджър Рей Далио пише, че американската мечта умира заради липсата на възможности, намаляваща социална мобилност и големите неравенства. Във второто пък Нобеловият лауреат по икономика Ангъс Дийтън коментира защо капитализмът е станал толкова непопулярен и защо толкова много хора в момента смятат, че той не изпълнява достатъчно добре своите обещания.

Донякъде инспирирана от продължаващите, макар и вече отслабени протести на „жълтите жилетки“ във Франция, вълната от недоволство и критики към текущата система може да се разпознае в последните години с възхода на различни видове популисти и националисти, но се вижда и в организирания от френския президент Макрон национален дебат за приоритетите пред страната и гражданите.

Промяната в публичното говорене и преференциите на гражданите обаче отразяват и по-дълбоките промени, които се случиха в последните години както в икономическата дисциплина, така и в публичните политики и консенсуса на международните институции.

Преосмисляне на постулатите

Голяма част от развитите икономики днес са смесени – комбинация от пазарни взаимоотношения и лимитирани държавни намеси в някои ключови политики и сектори. В този смисъл въпросът отдавна не е капитализъм срещу социализъм, а е в съотношението между пазар и държавна намеса. Както наскоро казва в интервю за FT Alphaville Оливие Бланшар, който е заемал почти всички най-значими длъжности в икономическата професия – от шеф на факултета по икономика на Масачузетския технологичен институт до главен икономист на МВФ, в годините на т.нар Вашингтонски консенсус бяха направени редица промени и реформи, които да освободят пазарните взаимоотношения с оглед на някои от дисфункциите на 80-те години. В тези години либерализацията се прие като основно и единствено кредо, казва Бланшар. Годините на световната финасова криза, както и текущата вълна на популизъм обаче накараха икономистите да преосмислят някои основни постулати на икономическата дисциплина. Много от политиките, станали известни като неолиберализъм, всъщност отдавна не са неоспоримо подкрепяни от стандартните икономически модели.

Икономическата дисциплина днес много повече се занимава с различните видове пазарни провали и как те да бъдат коригирани. Така представиха и световно известните икономисти Дани Родрик (Харвард) и Габриел Зукман (Бъркли) през февруари тяхната нова инициатива под името „Икономисти за споделен просперитет”: „Неолибералните политики – или т.нар. пазарен фетишизъм – не са принципна употреба на модерната икономическа дисциплина, а нейното опростено и примитивно изопачаване”.

Икономическата дисциплина днес всъщност обсъжда реалните текущи проблеми, а не се изчерпва с идеологизми на абстрактната пазарна структура от XIX век. Либералните икономически политики създадоха дълъг период на икономически растеж, но той завърши болезнено със световната икономическа криза, а междувременно игнорира и някои трупащи се проблеми – засилена несигурност у работещите и стагниращи доходи на средната класа, негативите на свръхглобализацията, на мерките за икономии и на свръхконцентрацията на богатства и доходи.

Предстоящата дигитална трансформация и рисковете, които тя може да създаде за много професии, прави решителните и добре замислени политики още по-наложителни. В същото време, все по-ясна става нуждата от регулация на големите технологични концерни, които засилват концентрацията на пазара, а по този начин могат да имат и негативни ефекти върху неравенствата, договорната сила на работниците и дори нивото на иновация. Дигиталният сектор формира особен вид пазарна концентрация, в която големите технологични концерни изкупуват успешните стартъпи и ги правят част от своята eкосистема. Това засилва допълнително и без това притеснителните трендове за сериозна пазарна доминация на няколко фирми и съответната монополизация.

Справедлив дял данъци

Решениятя на тези проблеми често противоречат на досегашните догми на модела, често наричан „неолиберален”, но са базирани на икономическа логика и внимателен анализ на проблемите. Преди 15-ина години едва ли можехме да си представим, че МВФ ще говори за нуждата да засилим вечно ерозиращите приходи от корпоративни данъци чрез преосмисляне на системата на международно корпоративно облагане. Приходите от корпоративни данъци намаляват във всички групи страни по света в последните десетилетия, и както посочва Кристин Лагард, има нужда от нов подход, за да се гарантира, че големите корпорации ще плащат своя справедлив дял данъци. Либералите и центристите в политиката все по-често  също признават тази нужда и пледират за повече държавни намеси, както се вижда и от европейския манифест на президента Макрон.

Интересното е, че такива са и настроенията на голяма част от населението в развитите страни. От наскоро публикуваното допитване на OECD за 21 развити страни става ясно, че мнозинството хора в тези държави смятат, че не получават справедлив дял от публичните услуги и публичните блага от държавата, а 68 % смятат, че по-богатите групи от населението трябва да плащат по-високи данъци. Любопитното е, че дори в САЩ идеите за по-високи данъци за богатите, както и за данък върху богатствата са изключително популярни.

Затова и Брадфорд де Лонг, известен американски икономист от „Бъркли“, който се самоопределя като практичен неолиберал, призова преди седмици Демократическата партия да се довери на лявото си крило, в лицето на Бърни Сандърс и Александрия Оказио-Кортес, чийто подход проблемите на нашето време шумно да се адресират и дискутират, според него е по-практичен, отколкото търсенето на консенсус за центристки пазарни реформи. Александрия, по-известна с инициалите си АОК, най-младият член на Конгреса в неговата история, успя да влезе в заглавията с уверената си позиция, че най-горните подоходни групи и международните корпорации плащат относително ниски данъци. В предложенията и за по-високо облагане на най-високодоходните групи в развитите страни има голяма доза икономическа логика. В тези послания се вижда увереността и признанието, че именно социалният модел на Европа, е правилният път, който САЩ би трябвало да поемат.

Държавните разходи са важни и е важно за хората да разберат, че ако корпорациите плащат по-малко данъци, това ще значи по-високи данъци върху труда. Изпитанията на идните десетилетия свързани с автоматизацията и роботизацията ще означават именно нарастваща нужда от инвестиции в образование и мерки за компенсация, които да осигурят плавно преминаване от работа, към обучение и пак към нова работа. Тези сътресения на пазара на труда ще изискват сериозни интервенции.

Завой в мисленето

Докато стоят далеч от провалите на централното планиране и предлагат директни решения за проблемите на нашето време, добре дефинираните и адресирани политики по отношение на данъчното облагане, доходите и пазара на труда могат да допринесат към повишаване на благосъстоянието.

Последните развития в модерната икономическа дисциплина са много далеч от laissez-faire идеологията на свободния пазар, а се концентрират върху това как да се решат проблемите на нашето време, свързани със стагнацията на доходите, повишаващата се концентрация на богатства и концентрация на пазара и ефектите им върху работещите и потребителите. Не е случаен и завоят в мисленето на центристки и либерални лидери в Европа към повече държавни интервенции.

В своя апел към европейските граждани, Еманюел Макрон говори често за Европейския социален модел, подтикнат към това от бунта на „жълтите жилетки“, които му напомниха за нуждата да бъде по-близък до гражданите, а не „президент на елитите”. Дори Ги Верхофстад, лидерът на либералите в Европарламента, все по-често говори за общи европейски решения, които директно би отхвърлил преди няколко години.

Европейският социален модел е и моделът, на който демократичните социалисти в Щатите, искат да подражават. Както всички политики, и тези интервенции ще имат нужда от допълнителна оптимизация, но са насочени към това да гарантират по-добро разпределение, без да пречат на ефективността на икономиката. Хубаво е, ако искаме да сме в час с времето, в България също по-често да говорим за тези належащи проблеми.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

„Защо капитализмът трябва да бъде реформиран?” и „Какъв е проблемът с днешния капитализъм?” са само две от многото заглавия, публикувани в последните месеци във водещи западни издания и дискутиращи онова, което коментаторите наричат „текуща криза на капитализма“.

В първото есе известният хедж фонд мениджър Рей Далио пише, че американската мечта умира заради липсата на възможности, намаляваща социална мобилност и големите неравенства. Във второто пък Нобеловият лауреат по икономика Ангъс Дийтън коментира защо капитализмът е станал толкова непопулярен и защо толкова много хора в момента смятат, че той не изпълнява достатъчно добре своите обещания.

Донякъде инспирирана от продължаващите, макар и вече отслабени протести на „жълтите жилетки“ във Франция, вълната от недоволство и критики към текущата система може да се разпознае в последните години с възхода на различни видове популисти и националисти, но се вижда и в организирания от френския президент Макрон национален дебат за приоритетите пред страната и гражданите.

Промяната в публичното говорене и преференциите на гражданите обаче отразяват и по-дълбоките промени, които се случиха в последните години както в икономическата дисциплина, така и в публичните политики и консенсуса на международните институции.

Преосмисляне на постулатите

Голяма част от развитите икономики днес са смесени – комбинация от пазарни взаимоотношения и лимитирани държавни намеси в някои ключови политики и сектори. В този смисъл въпросът отдавна не е капитализъм срещу социализъм, а е в съотношението между пазар и държавна намеса. Както наскоро казва в интервю за FT Alphaville Оливие Бланшар, който е заемал почти всички най-значими длъжности в икономическата професия – от шеф на факултета по икономика на Масачузетския технологичен институт до главен икономист на МВФ, в годините на т.нар Вашингтонски консенсус бяха направени редица промени и реформи, които да освободят пазарните взаимоотношения с оглед на някои от дисфункциите на 80-те години. В тези години либерализацията се прие като основно и единствено кредо, казва Бланшар. Годините на световната финасова криза, както и текущата вълна на популизъм обаче накараха икономистите да преосмислят някои основни постулати на икономическата дисциплина. Много от политиките, станали известни като неолиберализъм, всъщност отдавна не са неоспоримо подкрепяни от стандартните икономически модели.

Икономическата дисциплина днес много повече се занимава с различните видове пазарни провали и как те да бъдат коригирани. Така представиха и световно известните икономисти Дани Родрик (Харвард) и Габриел Зукман (Бъркли) през февруари тяхната нова инициатива под името „Икономисти за споделен просперитет”: „Неолибералните политики – или т.нар. пазарен фетишизъм – не са принципна употреба на модерната икономическа дисциплина, а нейното опростено и примитивно изопачаване”.

Икономическата дисциплина днес всъщност обсъжда реалните текущи проблеми, а не се изчерпва с идеологизми на абстрактната пазарна структура от XIX век. Либералните икономически политики създадоха дълъг период на икономически растеж, но той завърши болезнено със световната икономическа криза, а междувременно игнорира и някои трупащи се проблеми – засилена несигурност у работещите и стагниращи доходи на средната класа, негативите на свръхглобализацията, на мерките за икономии и на свръхконцентрацията на богатства и доходи.

Предстоящата дигитална трансформация и рисковете, които тя може да създаде за много професии, прави решителните и добре замислени политики още по-наложителни. В същото време, все по-ясна става нуждата от регулация на големите технологични концерни, които засилват концентрацията на пазара, а по този начин могат да имат и негативни ефекти върху неравенствата, договорната сила на работниците и дори нивото на иновация. Дигиталният сектор формира особен вид пазарна концентрация, в която големите технологични концерни изкупуват успешните стартъпи и ги правят част от своята eкосистема. Това засилва допълнително и без това притеснителните трендове за сериозна пазарна доминация на няколко фирми и съответната монополизация.

Справедлив дял данъци

Решениятя на тези проблеми често противоречат на досегашните догми на модела, често наричан „неолиберален”, но са базирани на икономическа логика и внимателен анализ на проблемите. Преди 15-ина години едва ли можехме да си представим, че МВФ ще говори за нуждата да засилим вечно ерозиращите приходи от корпоративни данъци чрез преосмисляне на системата на международно корпоративно облагане. Приходите от корпоративни данъци намаляват във всички групи страни по света в последните десетилетия, и както посочва Кристин Лагард, има нужда от нов подход, за да се гарантира, че големите корпорации ще плащат своя справедлив дял данъци. Либералите и центристите в политиката все по-често  също признават тази нужда и пледират за повече държавни намеси, както се вижда и от европейския манифест на президента Макрон.

Интересното е, че такива са и настроенията на голяма част от населението в развитите страни. От наскоро публикуваното допитване на OECD за 21 развити страни става ясно, че мнозинството хора в тези държави смятат, че не получават справедлив дял от публичните услуги и публичните блага от държавата, а 68 % смятат, че по-богатите групи от населението трябва да плащат по-високи данъци. Любопитното е, че дори в САЩ идеите за по-високи данъци за богатите, както и за данък върху богатствата са изключително популярни.

Затова и Брадфорд де Лонг, известен американски икономист от „Бъркли“, който се самоопределя като практичен неолиберал, призова преди седмици Демократическата партия да се довери на лявото си крило, в лицето на Бърни Сандърс и Александрия Оказио-Кортес, чийто подход проблемите на нашето време шумно да се адресират и дискутират, според него е по-практичен, отколкото търсенето на консенсус за центристки пазарни реформи. Александрия, по-известна с инициалите си АОК, най-младият член на Конгреса в неговата история, успя да влезе в заглавията с уверената си позиция, че най-горните подоходни групи и международните корпорации плащат относително ниски данъци. В предложенията и за по-високо облагане на най-високодоходните групи в развитите страни има голяма доза икономическа логика. В тези послания се вижда увереността и признанието, че именно социалният модел на Европа, е правилният път, който САЩ би трябвало да поемат.

Държавните разходи са важни и е важно за хората да разберат, че ако корпорациите плащат по-малко данъци, това ще значи по-високи данъци върху труда. Изпитанията на идните десетилетия свързани с автоматизацията и роботизацията ще означават именно нарастваща нужда от инвестиции в образование и мерки за компенсация, които да осигурят плавно преминаване от работа, към обучение и пак към нова работа. Тези сътресения на пазара на труда ще изискват сериозни интервенции.

Завой в мисленето

Докато стоят далеч от провалите на централното планиране и предлагат директни решения за проблемите на нашето време, добре дефинираните и адресирани политики по отношение на данъчното облагане, доходите и пазара на труда могат да допринесат към повишаване на благосъстоянието.

Последните развития в модерната икономическа дисциплина са много далеч от laissez-faire идеологията на свободния пазар, а се концентрират върху това как да се решат проблемите на нашето време, свързани със стагнацията на доходите, повишаващата се концентрация на богатства и концентрация на пазара и ефектите им върху работещите и потребителите. Не е случаен и завоят в мисленето на центристки и либерални лидери в Европа към повече държавни интервенции.

В своя апел към европейските граждани, Еманюел Макрон говори често за Европейския социален модел, подтикнат към това от бунта на „жълтите жилетки“, които му напомниха за нуждата да бъде по-близък до гражданите, а не „президент на елитите”. Дори Ги Верхофстад, лидерът на либералите в Европарламента, все по-често говори за общи европейски решения, които директно би отхвърлил преди няколко години.

Европейският социален модел е и моделът, на който демократичните социалисти в Щатите, искат да подражават. Както всички политики, и тези интервенции ще имат нужда от допълнителна оптимизация, но са насочени към това да гарантират по-добро разпределение, без да пречат на ефективността на икономиката. Хубаво е, ако искаме да сме в час с времето, в България също по-често да говорим за тези належащи проблеми.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Капитализмът не се "проваля".

Проваля се демокрацията от американски тип, в която политиката става още един пазар, на който управляват тези, които имат повече.

Икономическата наука, за която в България много не сте чували, отдавна е предсказала, че когато ограниченията пред капитализма се отстранят (или пък, както у нас, ги е нямало изначално), капиталистите ще инвестират там, където печалбата е най-голяма и най-сигурна - в корумпиране на политическия процес.

България е класически пример за това - откакто Луканов създаде капитализма по плана на еднооката откачалка Рът, икономическите министри на Димитър Попов дадоха начален капитал на новокапиталистите, кабинетът на Филип Димитров финансира изкуфелите десни републикански емигрантски откачалки от САЩ и лозунгите на лукановия преход се приеха и от "антикомунистите", демокрацията в България беше обречена на капиталистическа мутризация.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Ретроспекция

Капитализмът се компрометира още в първата година след окончателното си налагане. На масите във Франция беше обещано свобода, братство равенство, а в замяна получиха терор, убийства и модерно робство. Всъщност от тогава датира борбата срещу него и не е прекъсвала нито за миг.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Не знам

кой какво разбира под "капитализъм", но този термин означава единствено плурализъм върху собствеността на средствата за производство - могат да бъдат както държавни, така и частни. Тази дума не дава ни най-малка представа за политиката и държавното устройство и управление на дадена страна. Дори и най-общо - дали е тоталитарна или демократична. Производното прилагателно "капиталистическа" отнесено към някоя държава по никакъв начин не носи информация за нея - дали е ортодоксална или конституционна монархия, дали е военна, еднолична или религиозна диктатура, дали е парламентарна или президентска република, дали в нея се спазват основните човешки права (от Хартата) или има геноцид, дали има социална справедливост или не.....
Изобщо - всички страни по света днес са капиталистически. Само за няколко изключения се сещам - Куба, Северна Корея, Северен Виетнам и Венесуела. Някой би добавил и Китай - визирайки, че управляваща там е ККП, но със своите 8800 свободни икономически зони, със свободния пазар и конкуренция, както и със свободната ЧАСТНА инициатива, Китай съвсем закономерно може да причислен към капиталистическите държави. Та ако се върнем на заглавието, то твърдо можем да отсечем: "Не не се проваля капитализмът, а комунизмът" Комунизмът като антипод на капитализма (при него липсва плурализъм върху собствеността на средствата за производство, няма частна собственост и всичко е държавно) видимо е на път да изчезне от планетата Земя и това е напълно обяснимо.

Както казах по-горе,

единствената социална наука - икономиката - и в частност нейният дял наречен "публични финанси" е недостъпен за "умните", но необразовани български "десни" граждани.

За сметка на това виждаме колко силно са представени клишетата и заучените фрази и колко е трудно мисленето...
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Ако си умрял,

на теб не ти пука за нищо - нали си умрял. Тежко и тъжно им е на твоите близки. Същото е и когато си тъп.

В твоя случай е още по-зле.

Мозъчната смърт е настъпила отдавна, но продължаваш да хабиш ценен общ ресурс.

Ти си причина за глобалните климатични проблеми.
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

През последните години все по

През последните години все по-често ми се струва, че "икономическата наука" е като астрологията - астролозите я смятат за наука, но здравомислещите хора не са съвсем сигурни, защото много малко от теориите й се сбъдват и получават неопровержими доказателства.

Петър

Проваля се...
Жалко, че всички "русофили" си измъкнаха червените задници на Запад. Калфин и цялото му семейство е в Брюксел, Станишев е там, Меглена Кунева е там, Йончева сега се кани да замине . На Нинова синът в Ню-Йорк. Ах, милите русофили те ! Как само се борят да се свалят санкциите срещу Русия. Но никой от тях не си и помисля да замине за Ростов на Дон или Челябинск. Обичат Путин от Брюксел...

Горките гербави тролове...

Свършиха опорните точки и почна цикленето без мисъл.

Драги, в Русия имат същия капитализъм, какъвто го имаме у нас и то по същата причина - че там им го направиха американците и че днес го "управлява" бурма от ниския ешелон на КГБ, както у нас го "управлява" лейтенант, бил ханъмите по партийна поръчка да си сменят имената.

Затова всичко живо бяга оттук, стига да може.

Внуците на Бойко къде са, защо не са в Банкя, а са в Щатите? Детенцето на Цецка защо не учи в СУ, а отиде в Щатите?

Защото в България е хубаво ли?

Хубаво е, ама не е готово...
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Личи си по думите ти,че ти си

Личи си по думите ти,че ти си трол - понеже на харесваш ГЕРБ, с каквото не си съгласен и нямаш аргумент против него, го наричаш "гербаво"! Горе-долу както руснаците - каквото не им отърва като критика на страната им, го наричат "фашистко" , с което показват интелектуалното си безсилие. Прочети поста на "Не знам" и ще разбереш, че "капиталистическа" държава не е еднозначна характеристика.
partner's picture
partner
partner

Проваля се правителствената намеса в икономиката

При пазарен провал губи собственикът, при правителствен провал губят всички граждани.

Капитализмът не е някакъв план наложен от политици, икономисти или интелектуалци.
Капитализъм не е предписание, а описание на това което се случва, когато хората са свободни да разменят стойност срещу стойност.

Неграмотните глупендъри,

които още вярват, че "при пазарен провал губи собственикът" се познават по това, че имат нулеви познания по икономическа история.

Да бяхте прочели поне началните учебници по макроикономика преди да говорите глупости...

Мдаа!

Страданията на младия Маркс!

Маркс, драги,

е титан на икономическата мисъл, основоположник на тая наука и първият, който използва правилно научния метод в социалните науки.

Това, че ти знаеш за него само това, което си видял на лозунги по площадите си е твой проблем.

Ама то четенето винаги е било трудно за "пазарните" фундаменталисти, на вас даже и Винету ви се опъва.
Питащият 's picture
Питащият
Питащият

Всички се провалят

Това ,което провали феодализма , универсалните империи , комунизма ще провали и капитализма и демокрацията .След всеки провал идват варварите и ново начало , нови надежди , но в един момент няма да има и варвари и надежди .Тази сутрин се събудих с една дума в главата , Халифакс. Бях сънувал нещо объркано и толкова абсурдно ,че го забравих. Остана една дума която не знаех какво означава макар да я бях чувал .Питам жената , тя вика система Халифакс . Търся система Халифакс -БГ мамите знаели.Система на някакво летище в Америка в град Халифакс. Много успешна . Обаче излиза и Лорд Халифакс и политиката на умиротворяване . И тази снимка на лорда с Гьоринг .Знаем как завърши историята . Въпросът е защо се стигна до Първата световна касапница , Голямата депресия , комунизма и фашизма и Втората световна касапница (много по-успешна и като жертви и за комунизма който се пръкна от първата в Русия ) Какво да се прави е 14-тата последна глава която прочетох първо от книгата на великата неоконсерва Фукуяма и се сетих за Чернишевски и неговата книга Какво да се прави и тази на Ленин Какво да се прави ... Въпреки че хората имат много идеи Какво да се прави и опитват да ги осъществят, все се случва нещо друго . Това е живота . Докато правиш планове и умуваш, той си тече .
https://www.youtube.com/channel/UCuDv5p8E-evaRSh542hDV5g… "Около 60% от богатството на Америка вече е наследено . Много от днешните свръхбогати никога не са работили в живота си. Отговорът на Тръмп е да разшири това разделение, като намали данъка върху недвижимите имоти, за да се прилага само за имоти на стойност над 22 милиона долара на двойка . Сега Мич Макконъл предлага да се отмени изцяло данъкът върху недвижимите имоти."

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?