Article_top

За дисциплината, аплодисментите и... судоку - за всичко това става дума в голямото интервю с българката Александра Георгиева за реномирания берлински ежедневник „Тагесцайтунг“. Но, разбира се, най-вече за балета, който е нейният живот.

Още тригодишна вече е решила, че ще стане балерина – първата й „сцена“ са площадките с пясък пред блока в Пловдив, а първата публика – децата от махалата. Сама поискала от родителите си да я запишат в балетна школа, в която веднага оценили таланта й.

„Днес вече знам защо“, казва Александра, за която балетът категорично е призвание. За да може тя да върви напред, семейството се премества в София и записва дъщерята в Балетното училище. Следват девет години много упорит труд, но и постоянно съприкосновение с изкуството – фантастично преживяване, както го описва Александра.

Дипломира се през 1985 г. и разказва по този повод следното:

"Обичам да докарвам нещата докрай. Когато започна нещо, независимо дали допускам грешки или не – довеждам го до финал. Вероятно заради това се чувствам толкова добре в Германия, защото тук всичко е до голяма степен ясно – има последователност, знаеш докъде ще стигнеш. Това е дисциплината, за която самите германци може би не си дават сметка, че я имат. А според мен това е страхотно."

Тя много добре знае формулата, че успехът се дължи на 90 процента воля и 10 процента талант, но смята, че талантът трябва да е повече – за да отвърнеш на отправяните към теб изисквания.

През 1990-та Александра стъпва за първи път в Германия – да види брат си, който вече от няколко години танцувал в Мекленбургския държавен театър в Шверин. Имала и приятели-колеги в Берлин, които й били подготвили изненада – затова настояли да посети и столицата. Вече била чувала за „Фридрихщатпаласт“ покрай популярното някога предаване „Шарено котле“ - истински хит на социалистическата източногерманска телевизия.

Именно приятелите я подтикнали да се яви на конкурса за обновяване на трупата на популярния театър с думите: „Покажи им какво можеш!“. Изпитът продължил цели седем часа, но накрая Александра Георгиева била първата, която поканили в кабинета на тогавашната директорка.

"По онова време не знаех и дума немски – една българка ми превеждаше. В един момент се засмя и ми каза – кажи просто „да“ и „благодаря“, получаваш договор. Този договор го пазя и до днес", спомня си звездата за началото на кариерата си.

Не минало без проблеми – трябвало да напусне съпруга си (артиста Христо Шопов), дъщеря й била само на две години, а първият й договор бил само за шест месеца.

Как шест месеца се превръщат в 30 години?

В началото – благодарение на съдействието, което й било оказано от театъра: намерили място на детето в детска градина, погрижили се за жилище. „Държим на вас, затова правим всичко“ - германският работодател приятно изненадал българката, за която подобен подход бил новост. Колкото й да й била трудна раздялата с близките, била наясно, че крачката е правилна – не би могла без балета.

Избира вариетето най-вече по „ръстови“ причини – тъй като е висока (1,76 см), е наясно, че при класическите постановки все би стояла в задните редици на сцената, а това не й се искало. В училище се занимавала и с модерен балет, който много я въодушевявал – така че била подготвена за изявите си във "Фридрихщатпаласт“.

Днес под нейно ръководство са 60 души – 40 жени и 20 мъже, които до един са всяка вечер на сцената. А и няма друг начин, тъй като сцената е грандиозна и огромна – трябват достатъчно танцьори, за да може да бъде запълнена. За себе си Александра казва, че вече не иска да танцува, но много й липсват аплодисментите.

Била на 36, когато си дала сметка, че трябва да получи допълнителна квалификация, за да остане в балета, макар и от другата страна - затова три години изучавала балетна педагогика. И днес не пести съветите си към своите по-млади колеги - да имат предвид, че балетът е до време и да се погрижат за преориентацията си.

По отношение на своя собствен подход към постановките отбелязва, че всеки път търси с какво да изненада публиката и не се плаши да рискува и да експериментира – така се получава комбинацията от добре познатото, с което зрителите са свикнали, и новото. Получава вдъхновение от хората, които среща навън, от тяхната походка и техните движения. Но може да я инспирира и дърво със своите корени, или някоя интересна архитектурна творба.

Освен всичко друго, от 2-3 години се занимава интензивно с развитието на съвременните танци в Израел.

С какво разпуска?

Решително не с танци, нито пък със спорт - била от най-мързеливите. Предпочита сауната и решаването на судоку – истинска нейна страст. И много й харесва ролята на баба, в която е влязла преди година.

"Много щастлива баба съм, макар баба да звучи смешно", споделя Александра Георгиева.

 

Ключови думи
 

За дисциплината, аплодисментите и... судоку - за всичко това става дума в голямото интервю с българката Александра Георгиева за реномирания берлински ежедневник „Тагесцайтунг“. Но, разбира се, най-вече за балета, който е нейният живот.

Още тригодишна вече е решила, че ще стане балерина – първата й „сцена“ са площадките с пясък пред блока в Пловдив, а първата публика – децата от махалата. Сама поискала от родителите си да я запишат в балетна школа, в която веднага оценили таланта й.

„Днес вече знам защо“, казва Александра, за която балетът категорично е призвание. За да може тя да върви напред, семейството се премества в София и записва дъщерята в Балетното училище. Следват девет години много упорит труд, но и постоянно съприкосновение с изкуството – фантастично преживяване, както го описва Александра.

Дипломира се през 1985 г. и разказва по този повод следното:

"Обичам да докарвам нещата докрай. Когато започна нещо, независимо дали допускам грешки или не – довеждам го до финал. Вероятно заради това се чувствам толкова добре в Германия, защото тук всичко е до голяма степен ясно – има последователност, знаеш докъде ще стигнеш. Това е дисциплината, за която самите германци може би не си дават сметка, че я имат. А според мен това е страхотно."

Тя много добре знае формулата, че успехът се дължи на 90 процента воля и 10 процента талант, но смята, че талантът трябва да е повече – за да отвърнеш на отправяните към теб изисквания.

През 1990-та Александра стъпва за първи път в Германия – да види брат си, който вече от няколко години танцувал в Мекленбургския държавен театър в Шверин. Имала и приятели-колеги в Берлин, които й били подготвили изненада – затова настояли да посети и столицата. Вече била чувала за „Фридрихщатпаласт“ покрай популярното някога предаване „Шарено котле“ - истински хит на социалистическата източногерманска телевизия.

Именно приятелите я подтикнали да се яви на конкурса за обновяване на трупата на популярния театър с думите: „Покажи им какво можеш!“. Изпитът продължил цели седем часа, но накрая Александра Георгиева била първата, която поканили в кабинета на тогавашната директорка.

"По онова време не знаех и дума немски – една българка ми превеждаше. В един момент се засмя и ми каза – кажи просто „да“ и „благодаря“, получаваш договор. Този договор го пазя и до днес", спомня си звездата за началото на кариерата си.

Не минало без проблеми – трябвало да напусне съпруга си (артиста Христо Шопов), дъщеря й била само на две години, а първият й договор бил само за шест месеца.

Как шест месеца се превръщат в 30 години?

В началото – благодарение на съдействието, което й било оказано от театъра: намерили място на детето в детска градина, погрижили се за жилище. „Държим на вас, затова правим всичко“ - германският работодател приятно изненадал българката, за която подобен подход бил новост. Колкото й да й била трудна раздялата с близките, била наясно, че крачката е правилна – не би могла без балета.

Избира вариетето най-вече по „ръстови“ причини – тъй като е висока (1,76 см), е наясно, че при класическите постановки все би стояла в задните редици на сцената, а това не й се искало. В училище се занимавала и с модерен балет, който много я въодушевявал – така че била подготвена за изявите си във "Фридрихщатпаласт“.

Днес под нейно ръководство са 60 души – 40 жени и 20 мъже, които до един са всяка вечер на сцената. А и няма друг начин, тъй като сцената е грандиозна и огромна – трябват достатъчно танцьори, за да може да бъде запълнена. За себе си Александра казва, че вече не иска да танцува, но много й липсват аплодисментите.

Била на 36, когато си дала сметка, че трябва да получи допълнителна квалификация, за да остане в балета, макар и от другата страна - затова три години изучавала балетна педагогика. И днес не пести съветите си към своите по-млади колеги - да имат предвид, че балетът е до време и да се погрижат за преориентацията си.

По отношение на своя собствен подход към постановките отбелязва, че всеки път търси с какво да изненада публиката и не се плаши да рискува и да експериментира – така се получава комбинацията от добре познатото, с което зрителите са свикнали, и новото. Получава вдъхновение от хората, които среща навън, от тяхната походка и техните движения. Но може да я инспирира и дърво със своите корени, или някоя интересна архитектурна творба.

Освен всичко друго, от 2-3 години се занимава интензивно с развитието на съвременните танци в Израел.

С какво разпуска?

Решително не с танци, нито пък със спорт - била от най-мързеливите. Предпочита сауната и решаването на судоку – истинска нейна страст. И много й харесва ролята на баба, в която е влязла преди година.

"Много щастлива баба съм, макар баба да звучи смешно", споделя Александра Георгиева.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?