Както представата за поляризирани избиратели между либерален проевропеизъм и популистки национализъм, така и коригираната версия за "разбягващо се" във всички посоки желание за промяна, не включват в своите интерпретации една гледна точка, която може би структурира картината по-добре от всичко останало. Убеден съм, че мнозинството европейци биха желали да съхранят достиженията и перспективата на интегрирана - обединена Европа, осъзнавайки, че на ниво "национална държава" е трудно до невъзможност да се разрешат проблемите на днешна Европа в един бързо и опасно променящ се свят. Същевременно, убедително мнозинство - макар и многолико и с различни мотивации - европейци разбира, че идеологическият модел на европейското обединение, доминирал сцената на Стария континент по времето на т.нар. "либерален консенсус" след 1990 г. трябва да бъде сериозно и цялостно променен, за да се гарантира сигурност и просперитет на Европа в днешния свят на възродено глобално съперничество.

Какво трябва да се промени?

Преди всичко - представата за Европа като първообраз на бъдещия глобален свят. Представата за Европа без граници, Европа без традиционно наследство, без наследени ценности, различни от тези на Просвещението и постмодерна.

За да оцелее и да се стабилизира Европа, трябва да се приведе в порядък на съответствие с останалите значими претенденти за геополитическа власт в съвременния свят - Америка, Китай, Русия, Япония. Това са общества с различни модели на обществено устройство, но с ясна и дълбоко вкоренена идентичност. Дори Америка - рожба на поредица от имигрантски вълни - днес се стреми да се самоопредели като нация, различна от представата за нея като флагман на глобализацията и хегемонна свръхсила, упражняваща контрол върху развитието на световната система. Макар и по един твърде арогантен начин, Доналд Тръмп обича да припомня, че неговата роля - и тази на федерален Вашингтон като цяло - е в призванието да защитава интересите на американското общество, на американския бизнес, на американското семейство, а не да обслужва визията за едно светло бъдеще на свръх-прогресистките глобални елити, с постоянен адрес на източния и на западния бряг - между Манхатън и Сан Франциско.

Европа трудно ще оцелее като интеграционен проект на многообразни национални държави, ако не въведе един най-малък общ знаменател на европейска идентичност, който да включва много по-широка и по-задълбочена интерпретация на ценностното, идейното и историческото наследство на Стария континент като основа за идентификация, допълваща ценностите на демокрацията, човешките права и мирната взаимозависимост. Тази европейска идентичност ще постави граници на Европа - защото безграничното съществуване в съвременния свят е все по-опасно. Миналото на Европа не се изчерпва с войни, съперничество и екстремен национализъм. Континентът е родина на християнската традиция, на модерната цивилизация, на великолепно изкуство, на основните философски системи, на внушителни научни и технологични постижения. Европа не е дом на всеки, който я пожелае, а само на тези, които са готови да споделят нейната традиция и нейните ценности. Ако не желаете ръст на национализма - дайте път на европеизма.

Европа не може да се структурира извън факта на своето съществуване като доброволен съюз на нации. Затова е разумно да се договорят тези граници между общоевропейско и национално, които няма да бъдат конфликтни, а консенсуални. Болезненият въпрос за миграцията е организационно лесно разрешим, ако е налично желание за споразумяване. Всяка нация трябва сама да определи своята миграционна политика в рамките на вътрешно договорени ценности и цели на своя национален демос. Общоевропейската политика трябва да гарантира, че нелегална миграция към Европа не се допуска, или най-малко - бива системно ограничавана до минимум. Обединението на хора, идеи и нации в рамките на Европа не означава, че Старият континент трябва да бъде перманентно и безусловно отворен за миграционни процеси отвсякъде. Това се разбираше от само себе си преди 20-25 години, когато дори гражданите на източна Европа бяха сурово ограничавани в стремежа им да пътуват и емигрират в тогавашния Европейски съюз на запад от рухналата през 1989 г. стена. Днес ние трябва да полагаме Сизифовски услилия, за да удържаме прогресистко-глобалистките лидери на върха на Европа да не оставят ЕС в състояние на разграден двор. Нещата стигнаха дотам, че зелени депутати на ЕП участват активно в противозаконния трафик на хора през Средиземно море в Европа - и считат това за свой ценен принос към "демокрацията" и "прогреса".

Европейските избиратели биха искали също така да намерят убедителна политическа стратегия за стопанска интеграция и бъдеще на Европа - различна от националистическите илюзии на десния популизъм и арогантното лансиране на Европа на различни скорости а-ла Макрон. Избирателите не харесват нито една от тези две възможности - затова се "разбягват" в различни посоки. Общата валута, общият пазар, общата власт на закона - това са приоритети на договаряне, без които не би могло да си представим перспективно развитие на Европа в един глобален свят на растящо съперничество.

И още нещо - толерантност и отказ от хегемония в многообразието на културите в Европа. Зад днешния "мултикултурализъм" на прогресистките елити се крие очевиден стремеж за съхраняване на една от множество идейнополитически визии - тази на левия либерализъм. Европа - подобно на всяка демократична общност - трябва да се стреми да проявява и интегрира различни, многообразни политически визии. Защото демокрацията трябва да ходи поне на два крака - ляв и десен - нали?

---

Бел. ред.: Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията