Article_top

Иван Бедров

Чувате думата „преференция“ често в новините. Помните и онова момче, което е известно повече като „15/15“, отколкото с името си. Помните и как в продължение на дълги години много хора повтарят как е време да гласуваме за „личности“, а не за „партийни послушковци“. Това време вече дойде.

Ако сте от тези, които вярват, че всички са маскари и всички са еднакво лоши, няма нужда да продължавате да четете. Ако вярвате в горното, значи вярвате също, че всички лекари са убийци, всички полицаи са подкупни, а всички журналисти са платени неграмотници. Следващите редове са само за тези, които вярват, че в България все още има свестни хора.

Ето как работи схемата:

Бюлетината е подобна на познатата ви бюлетина от последните европейски избори. Отляво е списък на партиите по реда, който бе изтеглен от Централната избирателна комисия (ЦИК). Затова и всеки плакат, всеки клип, всяка запалка дори, които виждате по време на кампанията, имат голямо число отгоре.

Отдясно на бюлетината пък има кръгчета – от 1 до 32. Те са за поредния кандидат в листата на избраната от вас партия или коалиция. Т.е. ако си харесате 33-та партия – маркирате отляво 33-та партия. В нейната листа обаче има един човек, когото познавате лично и знаете, че е свестен. Или пък ви е харесал от телевизията. Или пък е братовчед ви. Няма значение. Ако този човек – примерно Пешо, е под номер в 12 в листата, тогава гласувате 33 за партия и 12 за преференция.

Какво се случва после с моя глас:

Всеки кандидат с поне 7% преференции от гласовете за неговата партия в неговия район тръгва нагоре в листата.

Вариант 1

Посоченият от мен кандидат вероятно се е харесал и на други хора и той е събрал още преференции. Ако за нашата партия са гласували 1000 човека в нашия избирателен район – примерно Варна, 350 от тях са посочили преференциално Пешо. Т.е. Пешо е спечелил 35% преференция. Ако никой друг не е събрал преференции, всички бюлетини без избран конкретен кандидат служебно се броят като подадени преференции за водача на листата – примерно Гошо. Така в крайното класиране Гошо има 65%, а Пешо – 35%. 

Ако партията печели само един мандат – в парламента отива Гошо. Ако са два – отиват Гошо и Пешо. Ако са три – отиват Гошо, Пешо и този, който е бил под номер 2 в листата. Т.е. Пешо просто се е вмъкнал между първия и втория. Струва си да го подкрепим, нали?

Вариант 2

Пешо пак печели 350 гласа с преференция от общо 1000 за нашата партия в нашия район. Мишо обаче е спечелил 400 гласа с преференция. Останалите 250 не са подали преференция. Нали помните – те отиват служебно при водача на листата Гошо. Сега правим класирането – първи е Мишо с 40%, втори е Пешо с 35%, а водачът Гошо се е озовал чак на трето място с 25% преференция.

Тогава в парламента отива Мишо – ако е спечелен само един мандат. Ако са два – и Пешо стяга куфарите. Ако пък са три – водачът Гошо също ще бъде депутат. Така нашият Пешо не само ще бъде народен представител, но и успява да измести поставения от партийното ръководство водач на листата. Струва си да го подкрепим, нали?

Вариант 3

Във вашия избирателен район обаче са се кандидатирали няколко свестни хора. Дори и в партията, на която симпатизирате малко повече, отколкото на другите. Всеки от тези хора е познат на някого, всеки е харесван от някого. И всеки получава преференция. Така за Пешо става по-трудно да събере 350 гласа и той успява да вземе само 200 гласа. Този път част от привържениците на Мишо са гласували за други кандидати и той има 150 гласа с преференция. Още шестима кандидати са получили по 100 преференции, сред тях е и водачът Гошо. Този път сметката е малко по-сложна.

От всичките 1000 бюлетини за нашата партия само 50 са подадени без преференция. Помните – те отиват служебно при водача Гошо. Той обаче има и 100 бюлетини с посочена преференция за него. Общо стават 150 и това е числото, с което той участва в крайното класиране.

Ето го и него: Пешо е на първо място с 20%, Гошо и Мишо са на второ с по 15%, останалите са с по 10%. Тук всеки един глас в повече за някой от тях прави класирането по-лесно. Ако имат еднакви гласове, тогава ЦИК ще определи с жребий кой да е депутат. Важното обаче е, че нашият Пешо вече ще бъде депутат и то само с 20% преференции. Как да не го подкрепим!

Изводите:

- Не е вярно, че водачите на листи са бетонирани.

- Колкото повече хора дадат своята преференция, толкова повече гласът на избирателите ще подрежда следващия парламент, а не ръководствата на партиите.

- Разкажете на вашите приятели колко е лесно вие да посочвате кой да отиде в Народното събрание.

Сега обяснихте ли си защо партийните ръководства не водят кампания в полза на преференциалното гласуване. Изненадайте ги :)

П.П. Заглавието не е мое изобретение. Срещнах такъв хаштаг в социалните мрежи, който напълно кореспондира с идеята на това, което исках да ви кажа.

 
Снимка Клуб Z

Чувате думата „преференция“ често в новините. Помните и онова момче, което е известно повече като „15/15“, отколкото с името си. Помните и как в продължение на дълги години много хора повтарят как е време да гласуваме за „личности“, а не за „партийни послушковци“. Това време вече дойде.

Ако сте от тези, които вярват, че всички са маскари и всички са еднакво лоши, няма нужда да продължавате да четете. Ако вярвате в горното, значи вярвате също, че всички лекари са убийци, всички полицаи са подкупни, а всички журналисти са платени неграмотници. Следващите редове са само за тези, които вярват, че в България все още има свестни хора.

Ето как работи схемата:

Бюлетината е подобна на познатата ви бюлетина от последните европейски избори. Отляво е списък на партиите по реда, който бе изтеглен от Централната избирателна комисия (ЦИК). Затова и всеки плакат, всеки клип, всяка запалка дори, които виждате по време на кампанията, имат голямо число отгоре.

Отдясно на бюлетината пък има кръгчета – от 1 до 32. Те са за поредния кандидат в листата на избраната от вас партия или коалиция. Т.е. ако си харесате 33-та партия – маркирате отляво 33-та партия. В нейната листа обаче има един човек, когото познавате лично и знаете, че е свестен. Или пък ви е харесал от телевизията. Или пък е братовчед ви. Няма значение. Ако този човек – примерно Пешо, е под номер в 12 в листата, тогава гласувате 33 за партия и 12 за преференция.

Какво се случва после с моя глас:

Всеки кандидат с поне 7% преференции от гласовете за неговата партия в неговия район тръгва нагоре в листата.

Вариант 1

Посоченият от мен кандидат вероятно се е харесал и на други хора и той е събрал още преференции. Ако за нашата партия са гласували 1000 човека в нашия избирателен район – примерно Варна, 350 от тях са посочили преференциално Пешо. Т.е. Пешо е спечелил 35% преференция. Ако никой друг не е събрал преференции, всички бюлетини без избран конкретен кандидат служебно се броят като подадени преференции за водача на листата – примерно Гошо. Така в крайното класиране Гошо има 65%, а Пешо – 35%. 

Ако партията печели само един мандат – в парламента отива Гошо. Ако са два – отиват Гошо и Пешо. Ако са три – отиват Гошо, Пешо и този, който е бил под номер 2 в листата. Т.е. Пешо просто се е вмъкнал между първия и втория. Струва си да го подкрепим, нали?

Вариант 2

Пешо пак печели 350 гласа с преференция от общо 1000 за нашата партия в нашия район. Мишо обаче е спечелил 400 гласа с преференция. Останалите 250 не са подали преференция. Нали помните – те отиват служебно при водача на листата Гошо. Сега правим класирането – първи е Мишо с 40%, втори е Пешо с 35%, а водачът Гошо се е озовал чак на трето място с 25% преференция.

Тогава в парламента отива Мишо – ако е спечелен само един мандат. Ако са два – и Пешо стяга куфарите. Ако пък са три – водачът Гошо също ще бъде депутат. Така нашият Пешо не само ще бъде народен представител, но и успява да измести поставения от партийното ръководство водач на листата. Струва си да го подкрепим, нали?

Вариант 3

Във вашия избирателен район обаче са се кандидатирали няколко свестни хора. Дори и в партията, на която симпатизирате малко повече, отколкото на другите. Всеки от тези хора е познат на някого, всеки е харесван от някого. И всеки получава преференция. Така за Пешо става по-трудно да събере 350 гласа и той успява да вземе само 200 гласа. Този път част от привържениците на Мишо са гласували за други кандидати и той има 150 гласа с преференция. Още шестима кандидати са получили по 100 преференции, сред тях е и водачът Гошо. Този път сметката е малко по-сложна.

От всичките 1000 бюлетини за нашата партия само 50 са подадени без преференция. Помните – те отиват служебно при водача Гошо. Той обаче има и 100 бюлетини с посочена преференция за него. Общо стават 150 и това е числото, с което той участва в крайното класиране.

Ето го и него: Пешо е на първо място с 20%, Гошо и Мишо са на второ с по 15%, останалите са с по 10%. Тук всеки един глас в повече за някой от тях прави класирането по-лесно. Ако имат еднакви гласове, тогава ЦИК ще определи с жребий кой да е депутат. Важното обаче е, че нашият Пешо вече ще бъде депутат и то само с 20% преференции. Как да не го подкрепим!

Изводите:

- Не е вярно, че водачите на листи са бетонирани.

- Колкото повече хора дадат своята преференция, толкова повече гласът на избирателите ще подрежда следващия парламент, а не ръководствата на партиите.

- Разкажете на вашите приятели колко е лесно вие да посочвате кой да отиде в Народното събрание.

Сега обяснихте ли си защо партийните ръководства не водят кампания в полза на преференциалното гласуване. Изненадайте ги :)

П.П. Заглавието не е мое изобретение. Срещнах такъв хаштаг в социалните мрежи, който напълно кореспондира с идеята на това, което исках да ви кажа.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Мишо

Ето така се разваля коалиция. Разкарайте от парламента СДС и Кунева и ще си играете сами на следващите избори.
Анонимен's picture
Анонимен

Анета

Особено като се обади по Телевизията и Командира и даде заповед за кого да се и за кого да не се гласува.
Както разцепи и унищожи СДС, както издърпа килимчето под краката на Кунева, за да нареди своя приятел Малинов, така и сега дава мило и драго, да унищожи Реформ. блок.
Анонимен's picture
Анонимен

alffastar

Не съм съгласен, че така се разваля коалиция, която е тръгнала да се обединява. Непрекъснато се повтаря, че ДСБ, че даже и Костов ще развали коалицията с преференцията. Това не е вярно! Ето защо:
1. Мнозинството от избирателите на РБ не са Овце и това, че Костов си е изразил мнението може да ги накара да се замислят, но не и да гласуват за еди кого си защото той бил казал. Тлкова за Костов и това, че мъти водата.
2. ДСБарите мътят водата като гласуват само за своите си хора. Това не е вярно! Аз съм гласувал за г-жа Кунева и за ДБГ на предишните и за зелените на по-предишните. За ЕП гласувах за г-н Малинов - прочетох, помислих и реших, че той е по-подходящ от г-жа Кунева. В моя район 23 МИР София все още чета и мисля, но засега няма да е Божидар Лукарски. Така че не избирателите на ДСБ развалят коалицията - точно обратното. Избирателите на РБ мислят и гласуват спрямо разбиранията си за конкретната политическа обстановка и личности.
3. От всички партии в РБ агитират за преференция, не само от ДСБ. Това е чудесно, защото има конкуренция в самия РБ! Отделно, избирателите на РБ като цяло (не на ДСБ) са коректив на партийните назначения - какво по-хубаво от това - хем конкуренция, хем ние мсе им коректив.
Анонимен's picture
Анонимен

валери

Няма никаква “магия“! Просто не гласувайте за корумпоираните свинье (със или без преференции) които ви “управляваха“, разбирай ограбваха досега и всичко ще е окей! )))))
Анонимен's picture
Анонимен

Бедров, хубаво си описал схемата, ама изводите ти са пълна боза:
1. Водачите на листи не са това което бяха. Феномена 15/15 е анализиран и взет под внимание. Тъй като той беше плод преди всичко на купения/контролирания вот, на тези избори ще бъде корегиран. Освен това началниците имат още един начин за въздействие - да окажат натиск върху преференциално избраният кандидат да се откаже от мястото си. Според мен това е залегнало в "договорите" на всички кандидати.
2. Все пак ръководствата на партиите са наредили листите, не очаквай там да са попаднали случайни хора. Тука избора се свежда до това, кой да бъде облагодетелствания, а не да се гласува за тотално различни кандидати. Всичките, дето са в листите са се клели във вярност към съответната партия. Избирателят може само да нареди някакъв парламент от някакви хора, които е ясно как ще гласуват по команда. Освен това сега е модерно шефовете да са в сянка - виж Доган, Костов, Първанов... Тия в листите са прости изпълнители.
3. Тука се опитвате да направите безсмисленото преференциално гласуване в мода, което няма да доведе по-качествени хора в Парламента, нито ще внесе конструктивизъм и критичност.
4. Партийните ръководства не водят кампания в полза на преференциалното гласуване, както не го правят и за редица други важни неща. Нищо ново под слънцето.
5. Разгледах във ФБ Якопреференция и ми направи впечатление, че това си е един сайт на РБ. Само техни кандидати има там. Понеже изключително много харесвам чудесната българска дума "хаштаг", която ти популяризираш, ще ти отговоря с подобна. Сайта е пълен с "уонабис" реформаторчета. Което ме навежда на мисълта, че статията ти е реклама на някой от тях. Визирам по-специално Иво Божков и Марта "драскащата по паметници" Георгиева. Сега остава да си признаеш за кой от двамата лобираш.
Анонимен's picture
Анонимен

Варна

Риформърите са ми симпатични и бяха първият ми избор, но на мен лично Касим Дал ми идва в повече!Разбирам, че парите на Ердоган са нужни за делото им, ама чак пък толкова... Ще гласувам за Патриотичния фронт, а преференцията да си я заврът те си знаят де...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията