Точно на средата на квалификациите за Евро 2020 българският отбор загуби шансове за класиране. Равносметката дотук е два хикса и също толкова поражения. Снощната загуба от Косово с 2:3 на стадион "Васил Левски" освен че сведе перспективите до някаква почти абсурдна теория, подейства отрезвяващо.

България записа добро участие в Лигата на нациите - до последно имаше шансове и за първото място в групата от Дивизия 3. Нашите тръгнаха с равенства на старта на пресявките през март, но загубата на Чехия с 0:5 на "Уембли" от Англия наля вода в мелницата на илюзиите ни, че ако с "Трите лъва" не можем да се преборим, то с чехите някак ще съумеем този път. И сме втори.

Сега идва ред на мелница от клишета - започваме да градим "нов" отбор за световните квалификации за Катар 2022. Някои хора не са за този тим. Ще наложим млади момчета и нещата ще се променят. 

Но нека отложа за малко по-нататък разнищването на тази възможност. Хайде да почнем оттам от кой загуби България снощи - "позорно", "срамно", "пълна скръб", "резил", "копаем дъното" и т.н.

Косово

На пръв поглед - футболно джудже. Значи всички изредени по-горе определения са напълно заслужени, макар и вече изтъркани от употреба.

Футболната федерация на Косово е член на УЕФА от 3 май 2016 г. Десет дни по-късно влиза и в семейството на ФИФА. Дотогава тимът играеше само контроли. Националният отбор е участвал само в един цикъл квалификации - за Мондиала в Русия. Прибавяме гастролите в Лигата на нациите (Дивизия 4 - най-ниската) миналата есен и сега евроквалификациите. Тук влизат 14 поредни мача без загуба - в тази сметка и снощният.

Нека погледнем състава на косоварите. Вратарят Ариянет Мурич е в "Манчестър Сити". Амир Рахмани се подвизава в "Динамо" (Загреб), Милот Рашица - във "Вердер" (Бремен), Бесар Халими - в датския "Брьондби", Берсант Целина облича екипа на "Суонси", личат клубове като "Стандард" (Лиеж), "Хъдърсфийлд", швейцарските "Цюрих" и "Базел", въобще клубове от цяла Европа.

Като цяло звездите на Косово играят редовно в тимовете си. Единици са от местното първенство.

България

Ако погледнем снощния състав нещата са относително поравно за футболисти от чужди и български клубове. Но тези, които си вадят хляба в чужбина, не вдигат класата на селекцията ни, тъй като се подвизават в слаби първенства и отбори. С изключение само на Ивелин Попов, но и той рита в Русия, където нивото падна доста в последните години.

А нашето първенство няма какво да го коментираме. Снощи изнизалият се "по терлици" от стадиона Борислав Михайлов видя нагледно дали наистина българският шампионат е на средно европейско равнище и изпреварва съседните, както заяви в едно вече прословуто интервю от ранната пролет.

След мача като мантра се повтаряше, че нашите тотално са "сдали багажа" физически и това е причината за натиска на гостите. Мога да ви уверя, че това е истина. 

На никакво средно ниво не е Първа лига. То е ниско до неузнаваемост. В България се играе бавно, няма никаква динамика, а отборите рядко връзват по две-три смислени подавания. Оттам идва и слабата физическа форма. Не е нужно да правиш нищо кой знае какво срещу български тим - клубен или национален, просто вдигаш оборотите и съперникът отсреща грохва.

В родния футбол не се тренира качествено и модерно - методите са архаични. Повечето наши треньори на всички равнища изостават. А чуждестранните след месеци си тръгват заради нестабилните виждания и принципи на клубните собственици. Последните всички знаем защо са във футбола - не по желание и с цел да го развиват, а защото така им е казано от властимащите. Срещу нещо и за нещо. То не е спорт.

Самото отношение на българските футболисти е непрофесионално. Повечето от тях гледат на футбола като сцена за положение в обществото. Да си вземат ново BMW или Audi, да се "закичат" с манекенка или гимнастичка, да се покажат в хитово заведение... Те не осъзнават, че трябва да идват на тренировка половин час по-рано и да си тръгват час по-късно, като посвещават това време на индивидуално усъвършенстване.

Както Кристиано Роналдо (например), който продължава да изумява и в "Ювентус", след като е спечелил всичко. Някога Алекс Фъргюсън е трябвало едва ли не да го гони от базата, за да почива преди мача в събота.

За тези неща загатна Ивелин Попов снощи. Колкото и да не е симпатичен на мнозина, в случая е прав. Попето говореше за Кирил Десподов - нагледният пример за това колко подвежда "средноевропейската" българска Първа лига. Как някой буквално лети по родните терени и изглежда дяволски добър, но отиде ли на Запад реалната стойност към момента лъсва и боде очите.

Безспорно талантливият футболист премина в "Каляри", поигра в началото и беше закотвен на скамейката. Дори в края на сезона не обличаше екипа - когато отборът му си беше осигурил оставане в елита и не риташе вече за нищо. Както се изрази треньорът му, Десподов "идва от друг свят". Този свят е в сметището на футбола като игра, бизнес, интерес, социална значимост и т.н.

Детско-юношеският футбол

Попов отбеляза, че уличен футбол вече няма (доста формиращ, но по ясни за всички причини - изчезнал), а в школите нещата са зле. Клубовете само събират парите на родителите за такси. На 18-19 г. техните деца не стават за футболисти - най-много "В" група и Втора лига или максимум средняци в Първа. А не стават и за никакви други извън спорта, тъй като тотално са пренебрегнали училището.

На Запад уличният футбол също изчезва, но там са го заменили успешно с академии. В тях се държи на школото и на това да се развива мисленето на децата. Така или иначе е ясно, че малък процент от тях отиват в професионалния футбол. Не е само до физиката - българските играчи мислят бавно. Бавно вземат решения.

Ако отидете на един детски мач, ще си дадете сметка за много неща. Родители викат по съдии, треньори и собствени деца, понякога се бият помежду си. Треньорът и той вика на воля. Вечерта качва във фейсбук линкове към един специализиран сайт за детско-юношески спорт - да се види, че отборът му от пети е станал четвърти.

Не, друже, похвали се с изградени футболисти, стигнали да националния и до чужбина. Не с купи и класирания, отдавна отречени в Западна Европа за юношеското ниво.

Провалът на Четвъртите в света

Така стигаме до извода, че няма как да подмладим, за да вдигнем нивото. Няма с кого. И мерилото вече е Косово. Англия е екзотика - ще гледаме мачовете с британците, за да видим тях, а не нашите. Чехия, колкото и да криволичи, си е по-високо. Тимът на Черно гора също е по-качествен, по-футболен, както се казва.

И стигаме до Косово. Но за два двубоя се уверихме, че и този състав е по-силен - физически, тактически, технически, индивидуално и като тим. Ако нещо драматично не се промени в положителна насока, а в близко бъдеще не се вижда как ще се случи това, следващото мерило ще е Лихтенщайн, Фарьорските острови, Андора, Гибралтар и т.н. Както се изрази колегата ми в Клуб Z Стефан Миланов, скоро и Ватикана ще ни бие, стига да си направи отбор (може би от швейцарските гвардейци - на тях физика едва ли им липсва, както и бързо мислене). Да не забравяме, че преди година "Левски" отпадна от "Вадуц" (Лихтенщайн) в Лига Европа.

Ако Борислав Михайлов се спаси от репортерите нощес, един от заместниците му в БФС и отговорник за националния - Йордан Лечков, гордо застана пред тях. И заяви, че не вижда защо БФС трябва да бъде винен. Това е регулаторен орган, докато клубовете са тези, които развиват играчите и централата не може да им се меси.

Замлъкна на въпрос на журналист не може ли БФС да направи това, което се случи преди време в Белгия например - местната федерация поема инициатива да въведе методика за работа с подрастващи, определя рамки и правила, раздава стимули при определени резултати и постижения. Тук не можело да стане така, но той не вижда проблем в това. Нещата са такива, каквито са.

Скоро ще се навършат 25 години от Американското лято. През юли пак ще отчитаме годишнини от победите над Гърция, Аржентина, Мексико, Германия... Това ни остана. Жалко - Четвъртите да си бяха останали такива, а не да се правят на ръководители. Тяхното провалено управление не може да се крие зад зловредната намеса на държавата във футбола.

Тяхното си е пасивно гледане на мача отблизо. А мачът отдавна не е за гледане.