Article_top

Отдавна е публична тайна, че родните университети не предлагат качеството, което се очаква от тях като учебни заведения в страна членка на Европейския съюз (ЕС). Макар че тази ситуация е повод за притеснение сама по себе си, тя се влошава допълнително от факта, че университетите ни губят прогресивно малкото останало влияние, което имат на международно ниво.

В края на юни станаха ясни първите мрежи от европейски университети – сдружения, съставени средно от по седем висши учебни заведения от различни страни членки, чрез които ЕС цели да увеличи мобилността сред студентите и преподавателите и да подобри конкурентоспособността на европейското висше образование. Някои сдружения обхващат широк спектър от дисциплини, а други се фокусират върху области като устойчивост на градските крайбрежни региони, социалните науки и глобалното здравеопазване.

След подбор са одобрени 17 мрежи, в които участват 114 висши учебни заведения от 24 страни членки на ЕС. Брой на участниците от България: 0 (нула).

Понеже ние обожаваме да се оправдаваме със своите „ограничени възможности“ като „малка държава“, ето справка за одобрените университети от някои от по-новите страни членки на ЕС: Унгария (5), Румъния (3), Литва (3), Чехия (2), Хърватия (2), Латвия (2), Словения (1), Кипър (1), Малта (1).

Логичният извод

Липсата на български представител в първите европейски университетски мрежи е трудна за преглъщане, но не и изненадваща новина.

Ако трябва да съм максимално честен, когато разбрах, че в първите мрежи няма нито едно учебно заведение от България, се зачудих дали някой от университетите ни изобщо си е направил труда да кандидатства. Най-малкото подобно начинание изисква инициативност и ефективност на ръководно ниво, а имената на повечето български университети рядко се озовават в едно изречение с такива положителни характеристики. Този път обаче явно съм ги подценил, тъй като в прессъобщението си Европейската комисия (ЕК) посочва, че желание да участват в инициативата са заявили повече от 300 университета от всички 28 страни членки и от други държави по програмата „Еразъм +“, което навежда на мисълта, че сред кандидатите е имало поне един български университет (а може и повече).

В такъв случай логичното обяснение за отсъствието на българските университети от една доста обещаваща програма във висшето образование на европейско ниво е, че те просто не се достатъчно добри. Във време на отворени граници и свободен обмен на информация няма как да очакваме другите да са толкова заблудени, че да не видят какво правим (или не правим) и как го правим. С други думи, пред нас има две възможности: или предлагаме гъвкаво обучение по съвременни програми (включително и на английски език), достъп до богата (и постоянно допълвана) научна литература и възможности за трупане на (пълноценен) практически опит в частния, публичния и гражданския сектор, или затъваме в изолация, която е всичко друго, но не и предпоставка за прогрес.

Потенциалните последствия

Ситуацията не е безнадеждна, защото родните университети ще получат втори шанс да се включат в програмата още тази есен. За да участват пълноценно в нея, независимо дали през следващата година, или на по-късен етап, те трябва да вземат мерки още сега. В противен случай биха били част от европейското висше образование само на хартия, пропилявайки безценни възможности за социално-икономическото и културното развитие на страната ни.

Първо, ако остане извън европейските мрежи, България би пострадала откъм видимост и репутация. Както преди дни отбеляза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, университетите, които ще се включат в мрежите, ще бъдат стандарт за качество, а останалите рискуват да изостанат. Всъщност родните вузове рискуват не просто да изостанат, а да станат още по-незабележими. Това ще намали възможностите за участие на преподавателите и студентите им в международния научен обмен, които и без това са крайно ограничени. Както знаем, дори и да си най-добрият сред най-добрите в дадена област, трудно можеш да постигнеш нещо голямо, ако никой не те види. А в българските университети със сигурност има преподаватели и изследователи, които имат какво да дадат и на национално, и на международно ниво.

Второ, българските университети ще пострадат и в качествено отношение, защото няма да могат да черпят ефективно от опита на най-добрите и да се възползват от ресурсите, с които те разполагат. Това би било огромна загуба, тъй като още в първите мрежи участват учебни заведения от ранга на Сорбоната, Свободния университет в Берлин и Европейския университетски институт, които привличат някои от най-талантливите и амбициозни преподаватели, изследователи и студенти в света. Това ги превръща в инкубатор за идеи и потенциален източник на контакти и капитал в помощ на всеки, преминал през тях. С колкото повече добри университети си сътрудничат университетите ни, толкова по-привлекателна ще бъде България като място за провеждане на научна дейност и развиване на бизнес и като туристическа дестинация.

И трето, както отново уместно отбеляза министър Вълчев, европейските университетски мрежи биха могли да допринесат за задържането на младите хора в България. Разбира се, хиляди наши сънародници ще продължат да следват в САЩ, Германия, Великобритания, Швейцария и други страни, в които се намират най-престижните научни центрове и най-иновативните компани в света. Когато обаче българските университети предлагат повече възможности за обмен в добри чуждестранни университети, тогава самите те ще станат по-привлекателни за най-умните, любознателни и трудюлобиви български ученици. А такива има много, както показват многобройните медали от международни състезания и олимпиади по математика, химия, физика, биология, информатика и лингвистика – дисциплини, от които българската икономика ще се нуждае все повече и повече.

Възможности и рискове

Добрата новина за българските университети е, че европейските университетски мрежи тепърва ще се развиват като част от плановете за създаване на европейско пространство за образование до 2025 г. Ако експериментът сработи, ЕК планира да разгърне инициативата по линия на „Еразъм +“ със значително увеличен бюджет за периода 2021-2027 г.

Подобно на случващото се в много други сфери, изоставането на висшето ни образование доказва, че членството на страната ни в ЕС не носи автоматично мащабни подобрения. То ни осигурява достъп до ресурси и възможности, но единствено от нас зависи дали ще ги оползотворим, или ще ги пропилеем.

Европейските мрежи са една такава възможност. За да се възползват от нея, българските университети трябва час по-скоро да спрат да се надяват да получават нещо срещу нищо и да започнат да предлагат реална добавена стойност.

Защото квалификации като „най-старият български университет“ и „университет №1 в България“ не вършат особена работа извън границите на страната ни. Формулата за успех на международно ниво е добри идеи, адекватни ресурси и здрава работа – на квадрат.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Отдавна е публична тайна, че родните университети не предлагат качеството, което се очаква от тях като учебни заведения в страна членка на Европейския съюз (ЕС). Макар че тази ситуация е повод за притеснение сама по себе си, тя се влошава допълнително от факта, че университетите ни губят прогресивно малкото останало влияние, което имат на международно ниво.

В края на юни станаха ясни първите мрежи от европейски университети – сдружения, съставени средно от по седем висши учебни заведения от различни страни членки, чрез които ЕС цели да увеличи мобилността сред студентите и преподавателите и да подобри конкурентоспособността на европейското висше образование. Някои сдружения обхващат широк спектър от дисциплини, а други се фокусират върху области като устойчивост на градските крайбрежни региони, социалните науки и глобалното здравеопазване.

След подбор са одобрени 17 мрежи, в които участват 114 висши учебни заведения от 24 страни членки на ЕС. Брой на участниците от България: 0 (нула).

Понеже ние обожаваме да се оправдаваме със своите „ограничени възможности“ като „малка държава“, ето справка за одобрените университети от някои от по-новите страни членки на ЕС: Унгария (5), Румъния (3), Литва (3), Чехия (2), Хърватия (2), Латвия (2), Словения (1), Кипър (1), Малта (1).

Логичният извод

Липсата на български представител в първите европейски университетски мрежи е трудна за преглъщане, но не и изненадваща новина.

Ако трябва да съм максимално честен, когато разбрах, че в първите мрежи няма нито едно учебно заведение от България, се зачудих дали някой от университетите ни изобщо си е направил труда да кандидатства. Най-малкото подобно начинание изисква инициативност и ефективност на ръководно ниво, а имената на повечето български университети рядко се озовават в едно изречение с такива положителни характеристики. Този път обаче явно съм ги подценил, тъй като в прессъобщението си Европейската комисия (ЕК) посочва, че желание да участват в инициативата са заявили повече от 300 университета от всички 28 страни членки и от други държави по програмата „Еразъм +“, което навежда на мисълта, че сред кандидатите е имало поне един български университет (а може и повече).

В такъв случай логичното обяснение за отсъствието на българските университети от една доста обещаваща програма във висшето образование на европейско ниво е, че те просто не се достатъчно добри. Във време на отворени граници и свободен обмен на информация няма как да очакваме другите да са толкова заблудени, че да не видят какво правим (или не правим) и как го правим. С други думи, пред нас има две възможности: или предлагаме гъвкаво обучение по съвременни програми (включително и на английски език), достъп до богата (и постоянно допълвана) научна литература и възможности за трупане на (пълноценен) практически опит в частния, публичния и гражданския сектор, или затъваме в изолация, която е всичко друго, но не и предпоставка за прогрес.

Потенциалните последствия

Ситуацията не е безнадеждна, защото родните университети ще получат втори шанс да се включат в програмата още тази есен. За да участват пълноценно в нея, независимо дали през следващата година, или на по-късен етап, те трябва да вземат мерки още сега. В противен случай биха били част от европейското висше образование само на хартия, пропилявайки безценни възможности за социално-икономическото и културното развитие на страната ни.

Първо, ако остане извън европейските мрежи, България би пострадала откъм видимост и репутация. Както преди дни отбеляза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, университетите, които ще се включат в мрежите, ще бъдат стандарт за качество, а останалите рискуват да изостанат. Всъщност родните вузове рискуват не просто да изостанат, а да станат още по-незабележими. Това ще намали възможностите за участие на преподавателите и студентите им в международния научен обмен, които и без това са крайно ограничени. Както знаем, дори и да си най-добрият сред най-добрите в дадена област, трудно можеш да постигнеш нещо голямо, ако никой не те види. А в българските университети със сигурност има преподаватели и изследователи, които имат какво да дадат и на национално, и на международно ниво.

Второ, българските университети ще пострадат и в качествено отношение, защото няма да могат да черпят ефективно от опита на най-добрите и да се възползват от ресурсите, с които те разполагат. Това би било огромна загуба, тъй като още в първите мрежи участват учебни заведения от ранга на Сорбоната, Свободния университет в Берлин и Европейския университетски институт, които привличат някои от най-талантливите и амбициозни преподаватели, изследователи и студенти в света. Това ги превръща в инкубатор за идеи и потенциален източник на контакти и капитал в помощ на всеки, преминал през тях. С колкото повече добри университети си сътрудничат университетите ни, толкова по-привлекателна ще бъде България като място за провеждане на научна дейност и развиване на бизнес и като туристическа дестинация.

И трето, както отново уместно отбеляза министър Вълчев, европейските университетски мрежи биха могли да допринесат за задържането на младите хора в България. Разбира се, хиляди наши сънародници ще продължат да следват в САЩ, Германия, Великобритания, Швейцария и други страни, в които се намират най-престижните научни центрове и най-иновативните компани в света. Когато обаче българските университети предлагат повече възможности за обмен в добри чуждестранни университети, тогава самите те ще станат по-привлекателни за най-умните, любознателни и трудюлобиви български ученици. А такива има много, както показват многобройните медали от международни състезания и олимпиади по математика, химия, физика, биология, информатика и лингвистика – дисциплини, от които българската икономика ще се нуждае все повече и повече.

Възможности и рискове

Добрата новина за българските университети е, че европейските университетски мрежи тепърва ще се развиват като част от плановете за създаване на европейско пространство за образование до 2025 г. Ако експериментът сработи, ЕК планира да разгърне инициативата по линия на „Еразъм +“ със значително увеличен бюджет за периода 2021-2027 г.

Подобно на случващото се в много други сфери, изоставането на висшето ни образование доказва, че членството на страната ни в ЕС не носи автоматично мащабни подобрения. То ни осигурява достъп до ресурси и възможности, но единствено от нас зависи дали ще ги оползотворим, или ще ги пропилеем.

Европейските мрежи са една такава възможност. За да се възползват от нея, българските университети трябва час по-скоро да спрат да се надяват да получават нещо срещу нищо и да започнат да предлагат реална добавена стойност.

Защото квалификации като „най-старият български университет“ и „университет №1 в България“ не вършат особена работа извън границите на страната ни. Формулата за успех на международно ниво е добри идеи, адекватни ресурси и здрава работа – на квадрат.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

i l's picture
i l
ivanll

Българските университети за

Българските университети за нищо не стават, единственият начин да се оправят е да бъдат оставени без държавна поръчка.

Казва кой?

Ако си завършил ВСУ не обобщавай от опита си - не е меродавен.

В България най-слабите университети са ЧАСТНИТЕ!

Изключение прави, само до известна степен, НБУ.

Важно е да се повдига тази тема, но

Обобщението "българските университети" е абсолютна манипулация. В България има много университети и малко, които са на ниво и са несравними с мнозинството нискокачествени имитации. Това е една мързелива статия по важен въпрос. Съвестният журналист би си проправил път до ректорите на най-добрите университети и би взел мнение от тях. Освен това - наличието на европейски мрежи въобще не означава, че най-качествените сред университетите участват в мрежите: трябва да се проучи например Сорбоната участва ли? Хумболдовият университет, Карловият университет и т. н. - участват ли? На всичко отгоре различните специалности създават различна йерархия в образователните заведения. Да кажем в специалност икономика и мениджмънт най-добрият германски университет доскоро беше в Байройт - той по тази линия ли е в мрежа, ако въобще е в мрежа. И т. н. Иначе разследването се оказва обикновена критична любопитка, която обобщава на база на предвзети лични (или популярни) мнения.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията