Ще се лее кръв - демократите в САЩ на втори дебат

Предстои втората порция дебати между кандидат-президентите на Демократическата партия. Те отново ще бъдат проведени в две вечери - на 30 и 31 юли в САЩ. 

Oбещават да бъдат много интригуващи. Oсобено ако ги сравним с предишните от 27 и 28 юни. 

Кой ще спечели битката за "средния Джо" в САЩ

Звездата след първата вечер бе държавният глава, който публикува задълбочен анализ на дискусията в Twitter.

 

 

"Скука".

Не бива обаче да забравяме, че в 3 часа българско време на сцената ще излязат кандидати, които на предишните дебати победиха (трябва да защитават позициите си), загубиха (ще се борят за реванш) или се представиха умерено (предстоящите дебати за тях са "бяла страница", на която все пак трябва да бъде написано нещо). 

Те имат какво да доказват, както пред себе си, така и пред избирателите. Близо три четвърти от тях гравитират около еднопроцентовата бариера и това ще бъде последният шанс да оставят следа в надпреварата за номинацията на Демократическата партия, тъй като условията за класирането на третия дебат в средата на септември са трудно достижими. 

Победители, победени и средняци 

Сред „победителите“ може да отличим: 
- Камала Харис - натри носа на Джо Байдън заради подкрепата му за поддръжници на сегрегацията;
- Елизабет Уорън  - бе единственият изявен кандидат през първата вечер и никой не успя да я засегне; 
- Пит Бутиджъдж - представи се като отличен дебатьор и изглеждаше най-представителен сред номинираните.

Сред „победените“ може да отбележим: 
- Джо Байдън - не издържа на атаките от всички страни, който бяха очаквани, тъй като той е фаворит за номинацията на Демократическата партия; 
- Бето Орурк - най-стрестнатият от всички кандидати, той бе разнищен заради позицията си по мигрантския въпрос; 
- Майкъл Бенет, Ерик Суоуел и Джон Дилейни - постоянно прекъсваха останалите кандидати с дезорганизирани бълнувания и шлагери. Последният даже официално се отказа от надпреварата.

Сред „средняците“ може да посочим: 
- Бърни Сандърс - започна вечерта с неуверени отговори на въпросите на медиаторите, но в края успя да се завърне с мощна атака срещу Байдън по въпроса за външната политика; 
- Кори Букър и Хулиан Кастро – представиха се по-добре от очакваното, но не оставиха трайно впечатление по конкретен въпрос и не подобриха позициите си в проучванията; 
- Тулси Габард - разби Тим Раян по въпроса за войната в Афганистан, но засега е възприемана като „one-trick pony“ – тя е харесвана заради пацифистичната си външна политика, но не говори достатъчно по други въпроси.

Гафове и потенциален саботаж

Голяма част от кандидатите не успяха да убедят, че заслужават повече от внимание на демократическия електорат. Вина обаче носят телевизиите NBC и MSNBC и водещите Чък Тод и Рейчъл Медоу.

На няколко пъти по време на дебатите имаше технически проблеми – осветлението изгасна и микрофоните прекъснаха. Тръмп се възползва веднага да се подиграе в Twitter.

 

 

@NBCNews and @MSNBC трябва да се засрамят за това, че имат толкова ужасни технически проблеми по средата на дебата. Наистина непрофесионално и достойно за Организация на ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ, каквито са те!.

Тод и Медоу не успяха да въдворят ред на сцената и оставиха няколко от по-настървените демократи да се надвикват. Имаше го и натрапчивият фаворитизъм –  Байдън говори пет пъти по-продължително отколкото Андрю Янг.

По-късно Янг и Мериън Уилямсън публично обявиха, че в определени моменти умишлено са им били изключвани микрофоните и не са можели да се намесят в по важни въпроси. 

 

 

"Второ, чувствам се зле за тези, които гледаха и ме подпрепяха, че не получих повече време. Ще се представя по-добре (моят микрофон беше изключен освен в случаите когато ми задаваха въпрос и се радвам, че имам още една възможност през юли (и отвъд това)!" 

 

 

"Въпреки че много се забавлявах от разбираемо забавните туитове, свързани с мен днес, проблемът с микрофона не е забавен и да - наистина се случи. Опитах се на няколко пъти да се намеся, но микрофонът ми не беше включен. Особено исках да се намеся по расовия въпрос."

Уилямсън единствена сред кандидатите подкрепя открито издаването на репарации на чернокожите американци заради робството.

Си Ен Ен (която ще ръководи вторите дебати) обеща, че ще промени формата на дебатите - ще отнема от времето на кандидатите, които се намесват твърде много и неправомерно в дискусиите и няма да задава въпроси към всички участници, на които да отговарят с вдигане на ръка.

Защо предстоящите дебати обещават да бъдат интригуващи?

Сандърс срещу Уорън

В първата вечер от дебатите ще видим дългоочаквания фронтален сблъсък между водещите прогресивисти в надпреварата - Бърни Сандърс и Елизабет Уорън.

Голяма част от поддръжниците им подкрепят идеята, ако единият от тях спечели номинацията, да посочи другия за потенциален вицепрезидент.

Това обаче не означава, че двамата няма да се разкъсат междувременно, нито че споделят еднакви позиции по ключови въпроси. Дори напротив: 

Уорън е смятана за социалдемократка, Сандърс се назовава "демократически социалист".

Уорън иска да реформира капитализма, Сандърс подчертава, че "капитализмът е изначално несправедлив".

Поддръжниците на Уорън настояват за промени, поддръжниците на Сандърс - за революция.

На последните президентски избори сенаторката на Масачузетс отказа да се кандидатира и според мнозина тогава изпусна златна възможност да хване вълната на левия популизъм и да се превърне в символ на прогресивизма (точно както направи Сандърс).

Сега тя ще се опита да докаже на критиците, че влакът за Белия дом не е безвъзвратно отминал.

На първия дебат Уорън бе разпределена в първата вечер, докато сенаторът на Върмонт - във втората. Сенаторката от Масачузетс определено извади късмет - срещу нея нямаше нито един изявен кандидат и тя почти необезпокоявано наложи основната идея на кампанията си - реформа на Уолстрийт.

Същевременно Сандърс трябваше да бъде постоянно нащрек, тъй като бе попаднал в "групата на смъртта" - със съперници като Джо Байдън, Камала Харис и Пит Бутиджъдж.

Резултатът може да се види от изследване на Realclearpolitics преди и след дебатите:

На 26 юни подкрепата за Сандърс е 16,9 процента, а за Уорън - 12,8 на сто, докато на 5 юли сенаторът на Върмонт води с едва 0,2 процента - 14,0 срещу 13,8 на сто за сенаторката на Масачузетс.

На 30 юли преднината на Сандърс отново започва да се увеличава (16,2 срещу 14,0 процента), така че дебатът тази вечер (рано сутрин по нашето часово време) може да бъде ключов.

Харис срещу Байдън

Безспорно Харис бе победителката на първите дебати - на 26 юни тя се ползваше с подкрепата на 7 процента от населението, на 5 юли - 15,2 на сто (тогава дори за кратко изпревари Сандърс и Уорън).

До 30 юли подкрепата на Харис стремително намаля - 10,7 процента в самия край на месеца. Това до голяма степен се дължи на предложената от нея здравна реформа - много от демократите я възприемат за незадоволителна.

За своя радост сенаторката на Калифорния ще заобиколи водещите прогресивни кандидати Сандърс и Уорън, които без съмнение щяха да я атакуват по това направление.

Затова пък Харис е разпределена в същата вечер с Джо Байдън и ще разполага с безценна възможност да го изобличи и да заеме лидерската позиция сред умерените демократи. 

Доскорошният безапелационен водач в класирането Байдън понесе най-жестоката критика по време на първия дебат. Той така и не успя да се оттърси убедително. 

Харис осъди добронамерените му коментари към сенатори, които са подкрепяли сегрегацията и припомни, че е била една от първите ученички в родната ѝ Калифорния, която се е възползвала от реформата "бъсинг"*, за която Байдън е гласувал против. 

Вицепрезидентът от администрацията на Обама бе пратен в нокдаун. Подкрепата му се свлече от 32 процента на 27 юни до 26 процента на 5 юли. После постепенно започна да се надига.

Проблемите на малцинствените групи най-вероятно отново ще намерят място в дебатите - особено след коментарите на Тръмп срещу четирите прогресивни конгресменки, твърденията му за Балтимор и лошите условия на мигрантските лагери на границата с Мексико.

Харис ще бъде в готовност отново да го постави на мястото му. Байдън трябва да бъде готов, ако не иска да бъде изхвърлен от надпреварата, както му се случва през 1988 г. и 2008 г. 

Джо Байдън - бъдещ президент или книжен тигър

Много е вероятно при повторно шикалкавене да бъде окончателно нокаутиран.

Тези, които има какво да доказват

Бето Орурк също ще трябва да печели обратно подкрепа.

Той доби широка популярност сред демократите при изборите за Конгрес през ноември 2018 г., тъй като бе много близо до това да измести една от звездите на Републиканската партия - сенатора на Тексас Тед Круз.

На 26 юни той бе крайно притеснен, като от това се възползваха Хулиан Кастро (министър на благоустройството от администрацията на Обама) и сенаторът на Ню Джърси Кори Букър. Те го критикуваха заради нежеланието му ясно да подкрепи либерализирането на границата с Мексико (спорен въпрос за тексасците, тъй като щатът им граничи с южната държава).

Любопитно ще бъде представянето на Пит Бутиджъдж, който заема пето място в класирането (след Байдън, Сандърс, Уорън и Харис).

Той ще участва в първата вечер, следователно ще се изправи срещу водещите прогресивисти и ще може да се представи като алтернатива за демократите, които възприемат Сандърс и Уорън за твърде крайни.

Бутиджидж получи голям импулс в началото на тази година след запомнящото му се гостуване на популярното американско предаване Real time with Bill Maher. Той се представи много добре на предишния дебат, но най-вероятно ще трябва да подходи по-настървено сега, ако не иска да остане в сянката на други умерени кандидати като Байдън и Харис. 

Ейми Клобучар също ще може да се представи като рационална алтернатива на двамата. Интересно е да се отбележи, че сенаторката на Минесота не е пестила критики срещу Орурк и Бутиджъдж. Според нея на тях незаслужено е отделяно много внимание от американските медии и най-вероятно ще се опита да им го отнеме.

Андрю Янг говори около 3 минути на 26 юни - това е крайно недостатъчно. Той обеща в Twitter, че възнамерява да подходи по-находчиво този път. Предложенията му определено го отличават от останалите кандидати - предлага универсален базисен доход (1 000 долара месечно) за всички американски граждани, които са над 18-годишна възраст.

Много икономисти предупреждават, че този план е неефиктивен и би бил катастрофален за САЩ, но със сигурност при добра презентация много американци биха подкрепили идеята да получават гарантирани пари всеки месец. 

За близо половината от кандидатите това може да е последният шанс да привлекат достатъчно подкрепа - поне за да изпълнят условията за класиране на третия дебат.

Сред тях е може би най-ревностният критик на Сандърс и бивш губернатор на Колорадо - Джон Хикенлупър. В едно интервю той поздрави Републиканската партия за това, че чрез избирането на Тръмп е "помогнала да се възкресят дискредитираните идеи на Карл Маркс и Йосиф Сталин" в лицето на кандидати на Демократическата партия.

Хикнелупър подчерта, че не сравнява Сандърс с бившия диктатор на СССР, но в изказванията си определя противниците на капитализма като социалисти, а оттам с лекота ги свързва със сталинизма.

Хикенлупър попада за втори път на една и съща сцена със Сандърс и ако предишния път не го атакува фронтално, то това може да му е единственият шанс да остави някакво впечатление след себе си. Едва ли ще блесне, но поне може да се посмеем.

Опрени до стената са също Тим Раян, Мериън Уилямсън, Тулси Габард и други. Всеки един от тях трябва да рискува, иначе неусетно ще изпадне от надпреварата.

Затова вторият дебат на демократите обещава да бъде доста интригуващ.