Взети са всички възможни мерки, освен най-крайната. Ако ситуацията не бъде овладяна, може да се прибегне и до този сценарий в борбата със свинската чума. Това стана ясно от изказванията на министрите след среща при президента Румен Радев, на която се събраха представители на институциите, ангажирани с овладяване на кризата в сектор свиневъдство

"Няма възможна мярка по отношение на африканската чума по свинете, която да не е взета. Единствената мярка, която не е взета и е прилагана в други държави, е тотално унищожаване на всички прасета, отглеждани в домашни условия. Подобна мярка няма обществена подкрепа и към момента не е на дневен ред."

Това каза пред журналисти в сряда на излизане от "Дондуков" 2 вицепремиерът Томислав Дончев, цитиран от БТА.

Той посочи, че са запознали президента с всичко, което е планирано да се случи през следващите дни и седмици и то е срещнало неговата подкрепа. По думите на вицепремиера президентът смята, че действията са правилни. 

"Голямата опасност тук е, че се всява недоверие по отношение на действията, които предприемат българските ветеринарни власти. Когато някой обикаля и ви казва "няма чума", това е още един стимул хората, стопаните, кметовете на населени места да не ни съдействат", коментира Томислав Дончев. Той посочи и случаи, при които прасета се укриват в спалните от проверяващите. "Особено нощем в 20-километровата зона по горски пътеки и пътища се опитват да ги мигрират в съседното село", каза Дончев.

Вицепремиерът каза още, че вярва в българските ветеринарни власти и мерките, които те предприемат, са адекватни. Осигурена е и необходимата степен на междуинституционално взаимодействие, т. е. БАБХ има подкрепата и на МВР, и на МО, и на МОСВ, и на другите министерства, където е необходимо. 

Дончев отправи призив към всички политици, независимо от ранга им, към кметовете на кметства, на общини и общинските съветници - да бъдат съпричастни към мерките, които се вземат. Той каза, че има проблем с кметовете на населени места, които не съдействат достатъчно и често отправят противоречиви послания към хората. 

"Най-страшно ще бъде, ако епидемията на Африканска чума по свинете я съчетаем с политическа глупост", каза още Дончев.

Възможно е да се стигне и до най-лошия сценарий

Това допускане дойде от земеделската министърка. Най-лошият сценарий означава евтанизиране на всички прасета в страната.

"Истината е, че сме в много тежка епизоотия. Българските ветеринарни власти са преминавали през различни епизоотии и няма съмнение в компетентността им. Единствената разлика е, че за тази болест няма открити нито ваксина, нито лечение", коментира Десислава Танева. 

"АЧС е влязла в Европа след 2000 година, в Русия вече е 12 години, във всяка европейска държава, в която е влязла, борбата е била дълги години, като в Испания е продължила над 20 години", посочи още тя.

Сега с новата вълна заразените страни от АЧС са 11. В Чехия са приложени най-драстичните мерки - тотално избиване на цялата популация на дивата свиня и на животните в личните стопанства.

Страната с най-висок интензитет на огнищата е съседна Румъния, подчерта Танева. Тя припомни, че от 2015 г. има актуализиран стратегически план на Европейския съюз за справяне с АЧС и България се движи стриктно по този план. 

"Основната ни задача в момента е да се претърсят интензивно 26-те огнища със заболели домашни свине в 20-километровата зона, поне месец, докато се обяви за чиста. Общият брой животни е 126 хиляди. В останалите зони трябва активно да се ловува. Поставили сме срок и за изграждане на капани с цел депопулация", каза Танева. 

Промишлените свинекомплекси в страната са общо 65, като до момента в пет от тях са открити огнища, информира тя. В останалите 60 чисти от болестта са изградени 20-километрови санитарни зони.

"Не искаме да стигнем по-далеч, но ще стигнем, ако обстоятелствата ни принудят", каза още Танева.

По думите й това, от което се нуждаем, е прилагане на всички мерки по указанията - по самосъзнание и дисциплина и по начин, който да доведе до овладяване на заразата.

Според Десислава Танева загробването на животните е по метод, разписан в стратегията на ЕС и е абсолютно безопасен за околната среда. 

Притиснати сме във времето и трябва да действаме много бързо, подчерта още Танева.

Ако стопаните с животни в "заден двор" не пожелаят доброволно да заколят свинете, това ще свършат ветеринарните власти.

Заразата мина и в Южна България

Заради африканската чума в Перник свикват спешна среща, съобщи тази сутрин Нова тв. Целта е да бъде предприета спешна превантивна мярка, състояща се в доброволно клане на домашни свине , попадащи в 20-километровата зона около индустриални ферми.

Мярката следва да бъде изпълнена в срок до 2 август. Затова се свикват всички кметове на кметства. От четвъртък сутринта започва и обход по места.

Във вторник Военна полиция заварди пътя към "Здравец", а движението бе ограничено. Извънредната ситуация е заради заразеното с африканска чума по свинете (АЧС) диво прасе в Пловдивско, за което „Марица“ съобщи. Предполага се, че животното е от частното ловно стопанство „Здравец“, което е част от Еко хотел „Здравец“.Ловното стопанство е разположено на площ от 6000 ха (60 000 дка), разделено на два участъка „Добралък” и „Бяла Черква”. Там в естествена среда живеят диви прасета, сърни, зайци, диви кози, елени и др.

Ако и втората проба бъде положителна, дивите прасета ще бъдат избити.

В района няма населени места, в които има свинеферми. Определена е 20 километрова зона, в която ще бъдат премахнати прасетата от лични стопанства.

Така обаче към областите, в които животните трябва да бъдат избити до 2 август, се добавят още седем - Шумен, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Ямбол и Сливен.

Днес обявиха бедствено положение до понеделник в област Силистра заради африканската чума. Решението е взето на заседание на Областния щаб. Конкретният повод е случаят в индустриален свинекомплекс в с. Попина, община Ситово, за който са положителни пробите от Национална референтна лаборатория. В засегнатия свинекомплекс се отглеждат 17 000 животни. Това е четвъртият случай на потвърдено огнище със заболяването в индустриална ферма и първи за областта.

Организиран е 12-часов официален контрол във всички кланици за свине на територията на страната, както и охрана от страна на ОДМВР в часовете, в които няма нейни представители.

Как се справят в Литва - мекият подход

Същевременно пред бТВ министърът на земеделието на Литва Гиедриус Сурпулус сподели опита на страната си, в която Африканската чума се появява през 2014 г. През 2018 г. заразата е обхванала 42 ферми, налага се да бъдат избити 22 хил. прасета. През 2019 г. вече има само девет случая и само 116 прасета са убити заради болестта.

„Има два модела на подход към чумата. Радикалният, това е чешкият модел – всички прасета да се унищожат в голям периметър. но ние имаме 10 хил. малки домашни свиневъди и те ще излязат на улицата, ако аз съм човекът, който им убие прасетата”, коментира Гиедриус Сурпулус.

В прибалтийската страна се унищожават прасетата само във фермите или дворовете, където има заразени животни. Не в целите населени места или региони. Според министъра на земеделието на Литва, не радикалните мерки и унищожаването на всички прасета в региона работи, а хигиенните мерки.

„Когато африканската чума дойде в Литва, ние създадохме изследователски център за проучване на болестта. Там събират цялата информация за чумата. Там се правят обучения и информационни кампании за нашите ловци, фермери, служителите в общините. Така че всеки да бъде готов да участва в борбата с болестта”, допълни Сурпулус. По думите му, държавата е предприела мотивационни мерки – малките свиневъди да получават по 2000 евро от Европейския съюз и да имат избор да инвестират в мерки за биологична защита.

„Например, да си купят специални килими, които предотвратяват пренасянето на болестта с обувки и да си направят специални огради. Но ако не искат, те получиха възможност да се отърват от прасетата си, като ги заколят и изядат и получават 100 евро за всяко прасе. Освен това имат избор да получават до 2000 евро, ако решат да си купят други животни – зайци, кокошки, гъски, овце или други. По този начин ние прилагаме меки мерки за хората, които се въздържат от отглеждане на прасета. Ние предлагаме на всеки ловец по 100 евро за всеки убит женски глиган, за да намалим популацията на глиганите”, уточни земеделският министър на Литва

Според Гиедриус Сурпулус, мерките срещу чумата трябва да се вземат преди лятото.

„И на фона на това, нашата национална ветеринарна служба посети лично всяка една ферма в Литва, без значение дали в нея има едно прасе или 22 хил. – за да провери как се съобразява тази ферма с мерките за биологична безопасност. И защото ние знаем, че болестта се разпространява през лятото, тази година точно преди лятото, през май, ветеринарната служба посети всичките 13 хил. ферми, където има прасета в Литва и тези места бяха проверени дали изпълняват изискванията за хигиена", казва министърът.