От река пълна с пирани маймуните пият вода със сламка. – Португалска поговорка

Последните дебати (30 и 31 юли) между кандидат-президентите на Демократическата партия в САЩ напомнят много повече на научен експеримент в аквариуми пълни с прегладнели пирани, отколкото на скучна размяна на програмни обещания.

Вече проследихме категоричната победа на прогресивизма в лицето на Бърни Сандърс и Елизабет Уорън над центризма (останалите малки кандидати) в Аквариум № 1.

В Аквариум № 2 обаче се проведоха много повече директни сблъсъци, до такава степен, че настъпи пренасищане в даден момент. В края на вечерта нямаше как човек да не се запита: 

Донесе ли хапенето победа за някого?

Джо Байдън срещу Камала Харис - загрявка

Безспорно това бе най-очакваният сблъсък за вечерта. Не само заради факта, че Байдън и Харис бяха кандидатите с най-висока подкрепа на сцената.

Сенаторката на Калифорния успя да събере симпатиите на зрителите заради прочувственото си слово за сегрегацията. И същевременно атакува бившия вицепрезидент за положителните му коментари по адрес на сенатори, които са били поддръжници на расисткия режим.

Поради скандалните коментари на Тръмп расовия въпрос е от изключително значение за демократическите избиратели - за да подкрепят кандидат, той трябва да бъде и с двата крака против расизма. Затова победата на Харис не бива да се подценява.

Още в самото начало на дебата Байдън и Харис се изправиха един срещу друг и започнаха да обсъждат плановете си за здравна реформа. 

Сенаторът на Делауеър бе авторът на най-запомнящата се фраза, като към критиката включи и кмета на Ню Йорк Бил де Блазио, който подкрепя Medicare for all (предложението на Бърни Сандърс).

 

 

"Бърни призна, че 30 трилиона долара трябва да се платят. Не знам каква математика вършите в Ню Йорк (Бил де Блазио), не знам каква математика вършите в Калифорния (Камала Харис), но ще Ви кажа следното - това са много пари и ще има приспадане - приспадането ще бъде от заплатите Ви", спомена той като на последната част се обърна към публиката.

След това обаче Байдън постепенно започна да губи увереност, а атаките на опонентите му зачестиха.

Джо Байдън срещу Бил де Блазио 

Байдън започна силно срещу кмета на Ню Йорк, който обаче търпеливо очакваше своя момент за реванш и той не закъсня. Ако на миналия дебат Харис изобличи спорното минало на сенатора по отношение на расовите въпроси, де Блазио засегна любимата тема на лидера сред кандидат-президентите по време на кампанията - фактът, че е бил дясна ръка на Барак Обама.

Освен с успехите на бившия президент обаче, Байдън се обвързва и с провалите му - като имиграцията.

"Вицепрезидент Байдън, не чух Вашия отговор, когато стана въпрос за всичките тези депортации (при управлението на Обама). Не чух дали Вие сте се опитвали да ги спрете, или не, като сте използвали Вашите власт, влияние в Белия дом. Мислите ли, че беше добра идея, или трябваше да бъдат спрени?", попита де Блазио.

Байдън посочи, че Обама е представил за гласуване в Конгреса план, чрез който мигрантите да си осигурят гражданство и че се е опитвал да разреши проблемите в държавите, откъдето те прииждат.

"Да се сравнява (Обама) с Доналд Тръмп, мисля, че е абсолютно безумие", завърши той.

Така игнорира същината на въпроса - за ролята си при депортациите.

 

 

Де Блазио отчете този факт и не го остави да се изплъзне.

"Не чувам отговор от вицепрезидента, объркан съм - попитах го в прав текст дали е използвал властта си, за да спре депортациите, той заобиколи въпроса. Г-н вицепрезидент, ако искате да сте президент на САЩ, трябва да сте в състояние да отговаряте на тежките въпроси. Гарантирам Ви, че ако дебатирате Доналд Тръмп той няма да Ви остави на мира. Така че казахте ли, че тези депортации са добра идея, или отидохте при президента и му обяснихте - това е грешка, не бива да го правим. Кое от двете?"  

Отговорът на Байдън бе много слаб.

"Това бе личен разговор. За разлика от Вас, аз очаквам от Вас да започнете да разкривате какво сте си казали лично. Аз не правя така. Това, което мога да кажа, е, че той фундаментално промени системата (...) Но повече трябва да се направи".

С други думи отговорът на Байдън бе...че де Блазио е доносник? Като от мафията? Очаквах само отнякъде да изскочи Джо Пеши.

Джо Байдън срещу Кори Букър

Журналистите на Си Ен Ен прехвърлиха топката в полето на Кори Букър, който ведна впи зъби в ранения Байдън.

"Г-н вицепрезидент, не може да го карате и така, и онака. Вие споменавате президента Обама повече от всеки друг в тази кампания. Не може да го правите, когато Ви е удобно и да отбягвате, когато не е. И второто нещо, което наистина ме дразни. Защото чух вицепрезидента да казва това - "Трябва да си докторант и веднага ще дойдеш в тази страна". Именно това искат републиканците - да изправят някои имигранти срещу други имигранти. Някои от "насрани страни" (цитат на Тръмп) срещу други от достойни страни".

Букър също критикува предложението на Байдън за реформа на правосъдната система, като посочи подкрепата му за провалени закони през годините.

"Вицепрезидентът е казвал, че е подкрепил всеки голям акт срещу престъпността от 70-те години насам. Не може да приемете отговорност за тези закони и в следващия момент да предлагате нов план, с който да изгасите пожара, който създадохте".

Байдън посочи, че реформите са били приети с голямо мнозинство и атакува факта, че като кмет на Нюарк, Ню Джърси (най-големия град в щата) е тероризирал местната афроамериканска общност - три пъти повече чернокожи са били арестувани от колкото бели. 

 

 

Букър обаче продължи да дълбае.

"В момента в затвори лежат хора с доживотни присъди заради престъпления, свързани с наркотици, защото Вие използвахте фалшиваta реторика "ще бъдем твърди с престъпността", която спомогна на мнозина да бъдат избрани, но унищожи общности като моята. Не говоря за миналото, говоря за настоящето - Вие не предоставихте никакво изкупление за хората, които в момента лежат в затвори". 

Джо Байдън срещу Камала Харис - развръзка

Журналистите от Си Ен Ен нямаше как да пропуснат кулминацията на първия дебат - сблъсъка между Байдън и Харис. Затова повдигнаха отново темата за сегрегацията пред сенаторката на Калифорния.

"Нека бъдем пределно ясни по този въпрос. Когато вицепрезидентът на САЩ бе в Сената и работи съвместно със сегрегационисти (...), ако аз бях в Сената, щях да съм от другата страна. И нека бъдем пределно ясни по този въпрос, ако сегрегационистите бяха победили, аз нямаше да съм член на америкаснкия Сенат, Кори Букър нямаше да е член на американския Сенат и Барак Обама нямаше да е в позиция да го номинира за титлата, която в момента държи".

Този път Байдън се опита да отвърне на огъня с огън и посочи, че най-разделените училищни райони в САЩ са Лос Анджелис и Сан Франциско и сподели, че тя не е направила нищо, за да промени това.

 

 

Репликата му не бе убедително представена и изглеждаше сякаш Харис е на път да доминира и във втория дебат. 

В разговора обаче се включи конгресменката на Хаваите Тулси Габард (хрисима до този момент), която показа на Байдън как се прави. 

 

 

"Сенаторката Харис твърди, че се гордее с репутацията си на прокурор и че ще бъде президент-прокурор, но аз съм дълбоко загрижена от тази репутация. Тя постави повече от 1 500 души в затвор заради престъпления, свързани с марихуаната, а след това се изсмя, когато я попитаха дали някога е пушила марихуана. Тя прикриваше доказателства, които щяха да освободят невинен човек от смъртна присъда, докато съдилищата не я накараха да ги разкрие. Тя задържаше хора отвъд техните присъди, за да ги използва за евтина работна ръка за щата Калифорния. Тя се бори да се запази системата за излизане под гаранция чрез заплащане, което рефлектира върху най-бедното население по най-лошия възможен начин".

Харис бе дори по-слаба в отговора си от Байдън, като единствено успя да спомене най-накрая, че отделът ѝ е предложил реформи за законите за употреба на марихуана. Габард обаче не бе готова да я остави да се измъкне така лесно.

"В крайна сметка сенатор Харис, когато Вие бяхте на властова позиция, от която можехте да промените нещо, което да въздейства върху живота на тези хора, Вие не го направихте. Нещо повече - хора, които очакваха смъртните си присъди, невинни хора, Вие всъщност блокирахте доказателства, които щяха да ги оневинят, докато не бяхте принудена да го направите. Няма извинение за това. И за всички хора, които пострадаха, докато Вие служихте като прокурор - Вие им дължите извинение".

Харис подчерта, че винаги е била против смъртното наказание. Тя обаче не отговори пряко на убийствените критиките на Габард, което без съмнение ще урони част от електората ѝ. 

Малката победа на "съобразителните маймунки"

Като четете размяната на обиди, може би ще си помислите, че победители в дебата са Букър или пък Габард, които стреляха, когато бе необходимо, но същевременно не са сред изявените кандидати и не бяха цел на масирана атака (като Байдън).

Трябва да знаете обаче, че всичките гореизбреони реплики бяха отправени през първата половина на дебата. По едно време сякаш всички на сцената се изтощиха от атаките и се възстанови предсказуемо скучния ход на демократическите дебати от миналите години.

В Аквариум № 1 посочих за победители Сандърс и Уорън. За "съобразителните маймунки", които се държаха все едно около тях не летят стрели и предимно говориха за собствените си предложения, определих Мериан Уилямсън и Пит Бутиджъдж.

В Аквариум № 2 се презаситихме от брутални атаки и според мен за победители може да посочим само тези, които демонстрираха достатъчна зрялост и убедителност. Така за "съобразителните маймунки" може да посочим губернатора на Вашингтон Джей Инсли и бизнесмена Андрю Янг. По данни на Ен Би Си те са единствените, които не получиха нито една критика от останалите номинирани.

 

 

Инсли се позиционира като основният поддръжник за задържането на климатичните промени. Всеки път, когато прожекторите бяха насочени към него, той изброяваше успехите си като губернатор.

Янг откри начин да отговаря на въпросите по един и същи, но ефективен начин - като обърне внимание върху основното си предложение - универсален базисен доход (по 1000 долара на месец за всеки американец над 18-годишна възраст).

Той го представи като решение дори за кризата с Иран - според него ако САЩ решат вътрешните си социални проблеми (с ежемесечната хиледарка), електоратът няма да се отчайва и да подкрепя кандидат като Тръмп, който от своя страна да нарушава международния ред. 

Последното може и да не звучи особено убедително. Но средният американец така или иначе едва ли би отказал да получава по 1 000 долара на месец.

Атаката не винаги е най-добрата защита. Ако имаш спасистелна сламка (успехите като губернатор за Инсли и универсалния базисен доход за Янг), можеш да удържиш и да победиш, докато около теб се сипе огън и жупел.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".